Оригинал
Обичам полето, тая широка, просторна равнина, заградена от кръглата линия на хоризонта. Много пъти съм го описвал и много пъти съм го наблюдавал и кръстосвал, и всякога съм намирал в него нещо хубаво, нещо особено ласкаво.
Вчера за пръв път то не ми хареса. По извехтялата трева, през която се чернееше земята, лежаха тук-таме ледени струпеи. Влажна мъгла падаше над него, като злокачествено изпарение. Някъде се виждаше развалена колиба. Черна голяма птица хвърчеше ниско, бавно и самотно. Тя не приличаше на живо същество, а на някаква малка желязна машинка, която изстудяваше още повече въздуха. При една воденица двама селяни сечаха голяма върба и това напомняше клиника, дето режат човешки тела.
Навсякъде беше грозно, невесело и студено. Полето беше мъртво.
Перевод
Люблю поле, эту широкую, просторную равнину, обведенную круглой чертой горизонта. Много раз я наблюдал и описывал его, много раз шагал по нему взад и вперед, всякий раз находя в нем что-нибудь прекрасное, что-нибудь особенно ласковое.
Вчера первый раз оно мне не понравилось. На увядшей траве, сквозь которую чернела земля, там и тут лежали ледяные струпья. Сырой туман пал на него, как тлетворное испарение. Порой попадался развалившийся шалаш. Вот большая черная птица пролетела низко, медленно, одиноко. Она была похожа не на живое существо, а на какой-то маленький железный механизм, от которого воздух становился еще студеней. У мельницы два крестьянина рубили большую иву, и это напоминало клинику, где режут человеческие тела.
Всюду - безобразно, уныло, холодно. Поле было мертво.
//Перевод с болг. языка рассказа Елина Пелина "Мъртвото поле"