Стихотворение по картинка
Величка Николова – Литатру
(с политически привкус)
Някой тихо топорка в нощта.
Дали не е топорчото Ежко?
Натопорчил игла до игла,
а последната в храста я пусна.
А луната, нали е добра –
лунен лъч услужливо му спусна,
ала ежко игла не съзря.
Вкусна плячка до бора изхруска.
Чу се шепотен шум от крила…
Три ята прелетяха в простора.
Явно бързат за своите легла,
а в крилата си чувстват умора.
Ех, луна, с нежна, светла душа ,
осветявай на птиците пътя.
Скоро тук ще цъфти пролетта.
Птички малки в гнездата ще пърхат…
И дано този свят полудял
не отстреля сърцето ти свидно!
И дано е най- после разбрал,
че е нужен чист ум с далновидност!
събота, 02 март 2024 г., София
Литатру