(Две години и половина - без теб, мили Тру,
две години и половина...
Само аз си зная как се чувствам!
Може би - като удавник, който съзнава,
че за да оцелее от болката
трябва да се хване за спасителна сламка.
Но дали сламката ще е правилната?!)
*
Не мога да повярвам, че времето лети;
че тебе все те няма! Но знам къде си ти.
Аз знам, че ти си в Рая, защото си добряк.
Усмивката ти, зная - не ще я видя. Как?
Как искам да те върна! При мен да бъдеш пак!
Аз знам, че ме обичаш. Обичам те и аз!
И името ти сричам във стих и в сънен час.
И искам да те върна, любими мой добряк,
но как да го направя, но как, но как, но как...
*
Твоя Лите, мили мой Тру! С безкрайна любов!!!
София
10 януари 2024 г.
02:45 h след полунощ!!!