Мои часы

Ия Белая
Мои часы

                Перевод с болгарского

        Одна звезда - светла и далека,
Вдруг отломилась и упала в бесконечность
Моря. И море погребло ее в пучине,
И ветра вой о ней пытался плакать.

Одна волна, изваяна из мрака,
Обиделась за что-то на прибой.
Иди себе, оставь его до будущего знака,
На одиночество разгневан, сам не свой.

Луна одна – протянута ладонь из злата,
Ломает очертания в темноте,
Мутнеет, как сереет лето смято
И глохнут кратеры, сокрыты в глубине.

В такое время к радости своей
Я в амфору из мифа превращаюсь.
Все потому, что ветер и прибой, 
Луны покой -
Все это в глубине своей вмещаю.


Оригинал

Мои часове
                Петя Дубарова*

Една звезда – светлинна и далечна,
отчупи се и блъсна се в безкрая,
погреба я морето сиво млечно
и вятър се опита да излае.
 
Една вълна, изваяна от мрака,
обиди се за нещо на прибоя,
отиде си, остави го да чака,
разяждан сам от самотата своя.
 
Една луна – простряна длан от злато –
пречупва очертания в тъмите,
мътнее като посивяло лято
и глъхнат кратери в плътта и скрити.
 
В такива часове на радост своя
във амфора старинна се превръщам,
защото вятъра, луната-длан, прибоя
във своята дълбочина поглъщам.

*Петя Дубарова – почитаемая в Болгарии юная и талантливая  болгарская поэтесса,  рано ушедшая из жизни.