Мои часы
Перевод с болгарского
Одна звезда - светла и далека,
Вдруг отломилась и упала в бесконечность
Моря. И море погребло ее в пучине,
И ветра вой о ней пытался плакать.
Одна волна, изваяна из мрака,
Обиделась за что-то на прибой.
Иди себе, оставь его до будущего знака,
На одиночество разгневан, сам не свой.
Луна одна – протянута ладонь из злата,
Ломает очертания в темноте,
Мутнеет, как сереет лето смято
И глохнут кратеры, сокрыты в глубине.
В такое время к радости своей
Я в амфору из мифа превращаюсь.
Все потому, что ветер и прибой,
Луны покой -
Все это в глубине своей вмещаю.
Оригинал
Мои часове
Петя Дубарова*
Една звезда – светлинна и далечна,
отчупи се и блъсна се в безкрая,
погреба я морето сиво млечно
и вятър се опита да излае.
Една вълна, изваяна от мрака,
обиди се за нещо на прибоя,
отиде си, остави го да чака,
разяждан сам от самотата своя.
Една луна – простряна длан от злато –
пречупва очертания в тъмите,
мътнее като посивяло лято
и глъхнат кратери в плътта и скрити.
В такива часове на радост своя
във амфора старинна се превръщам,
защото вятъра, луната-длан, прибоя
във своята дълбочина поглъщам.
*Петя Дубарова – почитаемая в Болгарии юная и талантливая болгарская поэтесса, рано ушедшая из жизни.