О Русколанах, о Боже-Бусе и Слове о полку Игореве: Плеснеске и Кисане
Драгобуж (Бож) (287 oт РХ, 90, 377 РХ убит Винитарием)
(33 с 317 по 350 от РХ) Агиульф
(26) Германарих (Германарекс) (299 от РХ, 77, 376 от РХ)
***
(33 - 5825-5858) Агiулъфъ
Царь Остръготъфъ вънучЪ Хонулъвъ а зЪло воiтЪль кърЪпъкъ А покорi Тавросъ а мосхъвъ покорi же ако сущi оу Евксiнопонъта а разъпасi деръжаву Остръготьскую А въ лЪто 5798 родi Валараванъса царя пьръвого вiзiготъфЪ А въ лЪто 5807 родi ГЪрманарЪха царя вЪлiего ОстръготъфЪ iже покорi антiевъ а росомонъ А въ лЪто 5825 Агiульфъ сътворi мiръ добъръ съ царЪмъ БожЪмъ от росомонъ iже бысть съоузънiкi съ остръготовЪ а антii
А въ лЪто же 5828 Агiулъфъ въкоупЪ съ Божьмъ поiдутъ съ бъранiю на алеманы а прiгърядутъ на ръцы…
(правил 33 с 317 по 350 от РХ) Агиульф
Царь восточных готов, внук Хонула, очень смелый и сильный воитель, покорил Крым и мосхов, что живут у Черного моря, и расширил державу восточных готов, а в год 290-й от РХ у него родился первенец Валараванс, который будет первым царем западных готов, а в год 299-й от РХ у него родился сын Германарих, который станет великим царем восточных готов и покорит антиев и росомонов. В год 317-й от РХ царь Агиульф заключил добрый мир с царем росомонов Божем, который вместе с антиями стал союзником восточных готов…
В год 320-й от РХ Агиульф вместе с Божем пойдут войной на германцев и придут на реку (Далее текст утрачен. Примеч. составителя).
Родословие царей готов
ГЪрманъарЪксъ (5807, 77, 5884)
ГЪрманъарЪхъ сутъ Агiулъфъвъ мЪзiнъ сынъ правънучЪ Кънiвъвъ Покорi же въ лЪта 5859-5884 а Голядь а Чюдь а ВЪсь а МЪря а МъръдъвЪ а мъногы языцы земълi Руськой А въпьръвоЪ от отчЪ АгiулъфЪ мiръ iмЪяше съ РосомонЪ iже АнътiевЪ пълЪмя А въ лЪто же 5832 пояша Сунiлъду аже дъчi ДърагобужЪву аже родi трiехъ сыновъ же Гунiмунда а ГуларЪха а АтанарЪха
Въ лЪто 5878 прiгърядЪ на остръгототъфъ пълъмя вЪлiе а невЪдомЪ а въпьръвоЪ А прозъвася яко СавiрЪ Он же суть ГунънЪ А поча вьсь земълi а гърады европЪянъскiя кърушiтi а плЪнiтi А людiе а мужi оуязъвi А жены а чада въ пълънъ iмаатi А кълЪтi а зЪдi а домы възъгнЪтiтi А съкаръбiе а бълъгоЪ влЪшьтi
Царь же Росомонъ Дърагобужъ дабы пърЪдЪлi анътовЪ гоньзнутi от сього прiшЪстъвiя савiръвъ а кагану iхъ БуланъбЪру дань вЪлiю даяшЪ А комонiвЪ а къмЪтiвъ дъля а съкотiе на ядiе даяше да годЪ бытi сЪму кагану БуланъбЪру А мiръ съ нь сътворяхъмъ Ацъ ГЪрманарЪхъ възъгнЪвiся яко оувЪдаа о сьмъ съоузЪ съ СавiрЪ а ГунънЪ пьганii А повЪлЪ казънiтi дъчi ДърагобужЪву суть Сунiлъду А она же суть матЪрь трiехъ сыновъ Ъго А жена ГЪрманарЪху а царiца ГотъфЪ аже сь Сунiлъда iскъньнъ яко же навЪтъ лЪстъный от отчЪ Дърагобужа въспрiя супротiвЪ ГерманарЪху о раздЪделЪнii царьства Ъго…А речЪ ГЪрманъаррЪхъ зЪло сЪрдЪнЪ Яко Бужъ разъяшЪ сътрану мою на чЪтi готъскiя а не готъскiя А такожьдЪ разъiму на чЪтi дъщЪрь Ъго же…
А повЪлЪ iматi Сунiлъду жену своя а прiвязатi iа къ дъвохъ крЪпъкъ фаръсiсЪ А разъярi iхъ на възъгонЪ А онЪ же разъметаша бЪдъною Сунiлъду на дъвъ чЪтi А оумрЪ Сунiльда от сЪго оужасъного дЪянiя А се зъло Господь оузряшЪ от ПрЪстола своя А възъдаянiе гърядетъ сЪму ГЪрманъарЪху А прЪбудЪтъ на конъ Ъго…
А абiе въ лЪто 5881 адЪлъфii Сунiлъдовы а сыны Дърагобужевы Вълiсарь а Амъмiй прiiдуть отмщатi сЪму ГЪрманъарЪху за адЪльфiю своя Сунiльду А въ нЪкiя нощi разъметаша коустодiевъ царьскiхъ А оустремi ся въ шеломъ ГЪрманъарЪху А пропiнаютъ чьрЪво Ъго мЪчЪмъ а шерЪщiемъ А поча ГЪрманарЪхъ вЪлiю нужьду вълачiтЪ бо въ чьрЪвЪ Ъго гъноiщЪ сътворiся А вЪлiй съморъдъ iзыдЪ от нь бо лаiна iзътЪчЪ iзъ чьрЪва Ъго же…А въ лЪто 5884 оумЪрлъ сь царь IродовЪ сьмЪрътiю…
(26) Германарих (Германарекс) (299 от РХ, 77, 376 от РХ)
Германарих - младший сын Агиульфа и правнук Книва, победил в годы с 351-го и по 376-й от РХ и голядь, и чудь, и весь, и мерю, и мордву, и многие народы Русской земли и впервые после отца Агиульфа заключил мир с росомонами из племени антиев.
В год 324-й от РХ он женился на дочери Драгобужа, которая родила трех сынов: Гуннимунда, Гулареха и Атанареха, а звали ее Сунильда.
В год 370-й от РХ пришло на остроготов впервые великое неведомое племя, которое называлось савирами, они же гунны, и начали они страны и города европейские сокрушать и пленить людей: мужчин убивали, а жен и детей их брали в плен, и клети их, и строения и дома поджигали, и все их добро увозили…
Царь же росомонов Дрогобуж, чтобы спасти страну антов от нашествия савиров, их кагану Буланберу дал огромную дань: и коней, и воинов, и скот для пропитания, чтобы угодить кагану Буланберу, и мир с ним заключил, но об этом узнал в союзе с савирами и погаными гуннами царь остроготов Германарих и приказал казнить дочь Драгобужа Сунильду, а она мать его трех сыновей и царица готов, якобы Сунильда от своего отца Драгобужа приняла ложный навет против Германариха о разделении его царства…И сказал Германарих злосердный: Как Бож разделил мою страну на части готские и неготские, так и я расчленю на части дочь его…
И приказал схватить Сунильду, жену свою, и привязать ее к двум крепким коням, и разъярил их на разноге, и они разорвали бедную Сунильду на две части, и умерла Сунильда от этого ужасного деяния, но зло видит Господь от престола Своего, и воздаяние придет к этому Германариху, и это будет конец его…
И вскоре, в год 373-й от РХ, братья Сунильды и сыны Драгобужа Велисарий и Аммий пришли отомстить этому Германариху за сестру свою Сунильду в одну из ночей, разогнав царскую охрану, устремились в шатер Германариха, и проткнули его живот мечом и копьем, и стал Германарих тяжко болеть от этих ран, и образовалось в его животе гноище, и смрад исходил от него, так как гной вытекал из живота его…а в год 376-й от РХ умер этот царь Иродовой смертью.
Германарих, король готов хотя, как мы сообщили выше, и был победителем многих племен, призадумался, однако, с приходом гуннов. Вероломному же племени (gens) росомонов, которое в те времена служило ему в числе других племён, подвернулся тут случай повредить ему. Одну женщину из вышеназванного племени росомонов (Rosomonorum), по имени Сунильда (Sunilda), за изменнический уход [от короля] её мужа, король [Эрманарих], движимый гневом, приказал разорвать на части, привязав её к диким коням и пустив их вскачь. Братья же её, Cap и Аммий (Sarus et Ammius), мстя за смерть сестры, поразили его в бок мечом. Мучимый этой раной, король влачил жизнь больного. Узнав о несчастном его недуге, Баламбер (Balamber ), король гуннов, двинулся войной на ту часть [готов, которую составляли] остроготы; от них везеготы, следуя какому-то своему намерению, уже отделились. Между тем Германарих (Hermanaricus), престарелый и одряхлевший, страдал от раны и, не перенеся гуннских набегов, скончался на сто десятом году жизни. Смерть его дала гуннам возможность осилить тех готов, которые, как мы говорили, сидели на восточной стороне и назывались остроготами.
Иордан (умер после 551г.). О происхождении и деяниях гетов. (пер. Е. Ч. Скржинской 2 издание). СПб. Алетейя. 1997
http://www.vostlit.info/Texts/rus/Iordan/text1.phtml?id=576
Рассказ Иордана о росомонах представляет большой интерес. Из него мы узнаём, что какой-то знатный рос был союзником или подчинённым Германариха и вышел из повиновения. Тогда готский князь приказал разорвать конями жену этого роса Сунильду, после чего братья Сунильды (тоже росомоны) в порядке кровной мести убили самого Германариха. Это могло произойти при том условии, что росомоны были не покорённым племенем, а равноправными союзниками. Б.А. Рыбаков. Проблема образования древнерусской народности в свете трудов И.В. Сталина - Вопросы истории, N9, Сентябрь 1952, c.40-62
О Русколанах, о Боже-Бусе и Слове о полку Игореве: Плеснеске и Кисане