Приказка от Генка Богданова
Знаете ли, мили малки приятели, как наричаме децата родени и отгледани с любов? Наричаме ги БЛАГОСЛОВЕНИ. Те растат обгърнати от топлата и ласкава грижа на родителите си. Учат се от техния пример на доброта, човеколюбие и почтеност и самите те мечтаят за времето, когато ще пораснат, ще създадат семейство и ще отгледат с любов деца, които да ги радват с добри дела и благородни постъпки.
Такива слънчеви и щастливи деца се родили и растели в скромното, но задружна семейство на Гълъбинка и Добран. Те толкова силно се обичали, че нищо и никой не успял да им попречи да създадат семейство и да заживеят в мир и сговор под един покрив.
Гълъбинка била бедно сираче, но от рано се научила на труд и почит към хората, които я отгледали и възпитали като собствено дете. Колкото хубаво било младото момиче – два пъти по-добър характер имало. Тя била скромна и нежна. Имала ласкави сиви очи и топъл глас като птицата, чието име носела. И макар, че нямала наследство, златни пендари на шията си и богата прикя, всички лични момци от тяхното и от съседните села се надпреварвали да я задирят и искат за жена. Един от тях, син на селския чорбаджия, най-много се нравел на хората, които я отгледали и те много искали да омъжат Гълъбинка за него, за да живее в богатство и охолност. Но друг момък отдавна спечелил сърцето на девойката и тя не давала и дума да се издума за друг жених, освен за нейния любим Добран. Беден бил и той, но навред прочут с благородството си, мъжката си хубост и благия си характер. Златните му , сръчни ръце майсторели най-писаните хурки и най-медно гласните кавали по техния край. А умеел да майстори и резбовани ракли и бебешки люлки, които често дарявал на омъжващи се моми и млади родители, бедни като самия него.
Задомили се Гълъбинка и Добран и заживели влюбени и щастливи в скромната къщица, която момъкът наследил от мъртвите си родители. От тъмно –до тъмно се трудели младите, за да поддържат чисто и спретнато малкото си домакинство, но трудът не им тежал, а песните и смехът им огласяли смълчаната до този момент малка къщица и скромният им двор в края на селото. Грейнали на прозорчетата бели перденца, а по первазите и в малката градинка цъфтели и пръскали сладък аромат красиви цветя. Светнало навред от чистота и умела подредба. Цяло лято под старият орех до къщата се надпявали чекръкът и станът с младата си стопанка. А близо до любимата си жена Гълъб майсторял хурки и вретена, кавали и свирки, които хората поръчвали и сърцето му преливало от любов и щастие.
Тъй минавали дните на младите, докато най-после се сдобили с единственото нещо, за което мечтаели и което щяло да ги направи най-щастливите хора на този свят. Родила Гълъбинка и не едно, а две хубави рожби наведнъж - момченце и момиченце. Озарени от лъчите на тази двойна радост Гълъбинка и Добран горещо благодарили на съдбата за тези прекрасни дарове нарекли рожбите си Зорница и Ясен и денонощно ги обгръщали с най-нежната и всеотдайна любов. Нищо не липсвало на близнаците и те растели безгрижно като две млади тополки под топлите им грижи – жизнерадостни, красиви и добри. Но наред с постеля, храна и сигурен покрив над главите си, Ясен и Зорница получавали от родителите си нещо още по-ценно – добър пример. Треперели над децата си добрите родители, закриляли ги и ги пазели като зениците на очите си, но не забравили да ги научат на трудолюбие, честност и почтеност и на всички ония добродетели, които правят красивият човек прекрасен. децата растели весели и безгрижни, вечно усмихнати и любвеобилни. Те не знаели що е лъжа и притворство, за-вист и злоба, мързел и хитруване. На длъж и на шир се понесла мълвата за порасналите вече Ясен и Зорница. През девет земи в десета се носела славата на красивите, трудолюбиви, благородни, но скромни „деца на любовта“. Дочули за тях и царят и царицата на тяхната страна и от цяло сърце завидели на бедните Гълъбинка и Добран и техните прославени деца.
Всичко си имали царят и царицата. Били приказно богати. Били владетели на огромна страна и безброй поданици, които неуморно се трудели да правят още по-богати тях и наследниците им – принц Недоволен и принцеса Сърдитка. Колкото обичани били от хората добрите и разумни деца на бедните Гълъбинка и Добран два пъти по-мразени и презирани от тях били децата на владетелите им.
Царят и царицата, които и без това не можели да се понасят взаимно, оставяли децата си на грижите на бавачките им. А те, отвратени от безобразният им лош характер се грижели единствено да бъдат сито нахранени, облечени и нагиздени като коледни елхи с копринени и сърмени одежди и накити със скъпоценни камъни. Принцът и принцесата имали купища с най-интересните скъпи играчки на света, всеки техен каприз се изпълнявал на секундата. Но никой дори не се сещал, че за да растат като мили и добри, достойни за уважение хора и умни, загрижени за поданиците си бъдещи владетели, те трябва да бъдат обградени с родителски грижи и любов и дарявани със сърдечна топлота. Мъдрият народ отдавна е проумял, че каквито са родителите – такива стават и децата, когато пораснат.
Озлобени и изпълнени със завист заради хвалбите, които всеки ден чували да се предават от уста-на уста за Ясен и Зорница, принц Недоволен и принцеса Сърдитка проглушили ушите на родителите си, че бедните деца трябва да бъдат погубени, за да не засенчват тяхната слава. Стреснала се царицата, разгневила се и решила със собствените си очи да види дали бедните близнаци превъзхождат собствените им деца по хубост и благородство. Изпратила съветниците си да ги доведат в двореца, и като се убедила, че Ясен и Зорница превъзхождат сто пъти и засенчват принца и принцесата, решила да ги погуби. Още същата нощ, тайно от всички, царицата пратила да й доведат вярната й стара магьосница. Предала й близнаците и строго й наредила да прави, да струва, но те никога повече да не се мяркат пред очите й, и жив човек да не разбере какво се е случило с тях.
Завела старата магьосница момъка и девойката в дън горите тилилейски. затворила ги в дълбоката, мрачна пещера, където живеела, оковала нозете им с вериги, за да не избягат, защото решила вместо да ги погуби, да ги превърне в свои роби. И макар, че до пещерата й никога не бил стъпвал човешки крак, решила да ги обезобрази, за да не ги познае случайно заблудил се пътник, а и защото се дразнела от красотата им. Речено-сторено! Запалила буен огън в огнището, сложила над него големия черен котел, пълен с катран, блатна вода и тиня. Добавила змийска кожа, нокти от прилеп, кръв от крастава жаба, козина от най-грозната маймуна на света, бурени и коренища от отровни растения. Три дни и три нощи бъркала противната смес шепнейки проклятия и магьоснически заклинания. После в най-тъмната нощ, когато навън вилнеела ужасна буря, завлякла Ясен и Зорница навън и ги поляла от глава – до пети с вонящата отвара. Изтрещял гръм, мълния прорязала тъмнината и прекрасните деца на Гълъбина и Добран се превърнали в две уродливи, грозни същества – мъжко и женско джудже с противни гърбици, дълги и изкривени ръце, кривокраки и покрити с отвратителни брадавици. Сълзи обливали сбръчканата, груба кожа на лицата им, от жалният им плач и молбите им за милост се трогнала дори гората, но магьосницата доволно се кискала и забавлявала с нещастието им. От този ден –нататък целият живот на Ясен и Зорница се превърнал в непрекъснат кошмар. От тъмно до тъмно слугували на магьосницата, която ги биела и ругаела непрекъснато, а вечер заспивали полугладни, уморени и измъчени на голата земя в пещерата.
Дълго чакали и търсили децата си Гълъбинка и Добран. Топели се от мъка и отчаяние, но дните се търкаляли един ,след друг, месеците се превърнали в години, а от скъпите им рожби нямало ни вест, ни кост. Поболели се измъчените да смърт родители, изгубили всяка надежда да видят отново и да прегърнат децата си и един след друг напуснали този свят. запустяла приветливата им къщица. Увехнали и загинали цветята, задушени в жестоките прегръдки на бурени и тръни. Замлъкнали завинаги смехът и птичите песни. Изгубила се в тревите и избуялите наоколо храсталаци пътечката, която някога довеждала многобройните им приятели но осиротелият им и запустял вече дом. Само споменът за това прекрасно семейство не изчезнал след тях. Хората често ги споменавали и давали за пример на децата си, мечтаейки и те да станат добри, честни и почтени, трудолюбиви и отзивчиви хора като Гълъбинка и Добран и децата им – Ясен и Зорница.
А те, нещастните, продължавали да робуват на злата магьосница, товарени с най-мръсната и тежка работа, навиквани, обиждани и бити жестоко от нея. Отчаяни и изгубили надежда да се спасят, момъкът и девойката всеки ден викали смъртта и се надявали тя да ги спаси от робството, на което ги обрекли царицата , нейните лоши деца и магьосницата. Но вместо смъртта, един ден от пущинаците, които обграждали плътно мрачната пещера, излязла една грохнала старица. Тя едва влачела изранените си, натежали от умора нозе. Очите й били вече премрежени от смъртна умора, устата й - пресъхнала, а устните й напукани от жажда едва промълвили молба за помощ.
В този ден магьосницата не била у дома си. В съседната планина имало събор на вещиците и магьосниците и тя заминала рано сутринта като събудила момчето и момичето и ги оковала в дълги вериги на краката, за да могат да свършат работата, която им поръчала. Трябвало да разровят и пресеят огромния куп с боклук и пепел, с го с години трупан до входа на пещерата , за да открият отдавна изгубения й любим пръстен. С това се занимавали Ясен и Зорница Те отчаяно изгребвали боклука с малките си шепички и пресявали пепелта, ужасени, че няма да успеят да открият пръстена на проклетата си господарка преди нейното завръщане. Денят вече превалял, когато се появила и строполила пред очите им близо до входа на пещерата заблудилата се в пущинака старица.
Щом я видели момчето и момичето се втурнали към нея, почтително я поздравили и й помогнали да седне край потока, който минавал през пещерата и се провирал през гъсталаците, стремейки се да достигне реката, в подножието на планината. Зорница напръскала лицето й със студена вода и разтрила схванатите й от умората нозе, а Ясен измил ръцете си, напълнил шепите си с живителната, кристално чиста вода и утолил жаждата й. Като се посъвзела, разделили с нея сухото коматче хляб, което им подхвърила магьосницата преди да яхне метлата си и да отлети за срещата с посестримите си.
Починала си благодарната старица, възвърнала силите си и с голям интерес се вгледала в очите на двете уродливи джуджета, които с такава готовност й се притекли на помощ щом видели , че е толкова изтощена и безпомощна. През топлите им тъжни очи, старицата видяла чистите им и благородни души и тутакси разбрала, че пред нея стоят омагьосани, насила поробени хора с добри сърца. Старицата не била обикновена жена, а майката на Слънцето и Луната, които след изчезването на Ясен и Зорница страдали, линеели и без всякакво желание изпълнявали задълженията си – да огряват денем и нощем земята и да помагат на хората да се трудят и да живеят. Не можела да ги гледа толкова нажалени и унили майка им, виждала, че и хората страдат заради тяхното страдание, затова се предрешила като бедна старица и тръгнала по широкия свят да разбере какво се е случило с децата на любовта. Искала да върне радостта на слънцето и луната и те отново безгрижно да засияят на небето, дарявайки хората със светлината и топлината си и вдъхвайки им нови сили, кураж и надежди за по-добър живот.
Виждайки тези две нещастни джуджета, сърцето на добрата старица се свило от жалост, но и се изпълнило с надежда, че може да им помогне и да ги спаси от властта на магьосницата. Вече била сигурна, че е открило любимците на своите деца, защото била много мъдра и знаела, че никаква магия не може да достигне и да обезобрази добрата човешка душа. Тя можела да я разпознае дори, когато е скрита в грозно и уродлива тяло.
Зарадвала се старицата, но не искала да дава предварително напразни надежди на момчето и момичето преди да се върне на небето и да сподели плана си с луната и слънцето. Вечерният мрак вече обгръщал земята, магьосницата щяла да се върне всеки момент в пещерата, затова, щом сломените от умора и притеснение, че не са успели да открият пръстена на господарката си джуджета заспали, гостенката им извадила от джоба си вълшебна свирка, изсвирила три пъти с нея и от небето се спуснала златна люлка, с която се прибрала у дома си.
Разказала на децата си от игла –до конец за това, което видяла и разбрала на съдбата на Ясен и Зорница и заедно решили да надхитрят магьосницата и да ги освободят от магията и властта й. Не било лесно да го направят, защото както се знае слънцето и луната греят на небето, а магьосниците се крият в най-тъмните и скрити кътчета на земята. А пленниците денем и нощем държала в мрачната пещера, оковани с тънки, но много здрави вериги. Внимавала ни слънцето да ги погали, ни лунен лъч да ги докосне защото само така магията й щяла да се развали и момъкът и девойката отново да възвърнат човешкия си вид и красота.
Гъстата вековна гора сплитала клоните си току над пещерата и не позволявала слънчевите лъчи и меката светлина на луната да проникнат до нея през деня. А нощем пленниците стояли заключени в най-тъмните кътчета на пещерата, пазени от самата магьосница. Дори малкото поточе, което течало през пещерата свободно не познавало слънчевите ласки докато не излезело от омагьосаната гора в подножието на планината. Но се знае, че „за всяка болка има билка“. Сетила се мъдрата слънчова майка за своя стар приятел Водният дух и го помолила за помощ:
- Мили приятелю, - казала му добрата старица.- помогни ни да надхитрим омразната магьосница и да спасим тези две добри деца от нея и да им върнем свободата. Вземи това кристално огледало, вълшебната ми свирка и този цвят от билката „омайниче“ Скрий се във водата там, където джуджетата пълнят стомната, от която пие вода магьосницата и докато пълнят стомната скришом ги поздрави от мене, дай им огледалото и билката. Кажи им да потопят цветчето във водата, преди да я поднесат на господарката си. Тя ще изпие водата и ще заспи дълбок сън преди да успее да ги окове отново и да ги заключи в пещерата.
Нека тогава да вземат със себе си огледалото и свирката, да излязат навън призори, да се покачат на върха на най-високото дърво и да изсвирят три пъти със свирката, после да чакат нашата помощ.
Речено – сторено. Изпълнил молбата на слънчовата майка Водният дух и успял да предаде на Ясен и Зорница заръките и даровете на своята приятелка. Зарадвали се горките поробени деца. С изпълнени от надеждата сърца те успели да се овладеят, за да не се издадат пред магьосницата и следвали точно заръките на Водния дух.
Щом омаената им от билката мъчителка потънала в дълбок сън, те се измъкнали тихичко от пещерата с огледалото и свирката скрити в пазвите им и дълго, дълго се катерили към върха на най-старото и най-високото дърво. Когато най-после уморени, но обнадеждени стигнали до него, Ясен извадил свирката и изсвирил три пъти с нея. Слънцето току-що показвало лъчезарното си лице на изток и огрявало върховете на планината, търсейки с поглед високото дърво. Извадила Зорница сребърното огледало и го обърнала към сияйния лик на слънцето То спуснало няколко топли златни лъчи, които се отразили в огледалото и погалили двете джуджета. В този миг гръм разтресъл пещерата, черното сърце на магьосницата се пукнало на хиляди парченца и магията й се развалила. Ясен и Зорница се превърнали отново в млади и още по-красиви момък и девойка, които плачели и се прегръщали, благославяйки своите спасители. Сребърното огледало се превърнало в блестяща колесница, а слънчевите лъчи, които развалили магията - в прекрасни огнени коне. Те отнесли Ясен и Зорница на небето. Щастливи слънцето и луната целунали ръката на майка си и я помолили да им даде благословията си, за да се оженят за човешките деца на любовта. Вдигнали невиждани на земята сватби за чудо и приказ.
А вие, мили деца, ако се събудите рано и погледнете към небето, ще видите как прекрасната Зорница буди любимото си Слънце и го изпраща по небесния му път над земята. А нощем, когато те заспят в пухкавите облаци, които им постила слънчовата майка, идва ред на Луната да грее над нашия свят и да бди над спокойния ни сън. Вгледате ли се към нея, непременно ще видите светлото сияние, с което я обгръща любящият й съпруг Ясен. Повярвайте ми мили малки приятели такива приказни чудеса може да изживеят само хората с добри сърца, които са били обичани и умеят истински да обичат като нашите Деца на любовта.