Приказка от Генка Богданова
Живял някога един богат, но много алчен и коравосърдечен човек. Огромно било богатството му, но ненаситната му душа жадувала за още, и още, и още…Малко му се виждали неизбродимите ниви, ливади, градини, наследени от баща му. Тясна му била огромната като палат къща, макар, че живеел в нея сам. Ламтял за злато, пари и скъпоценни камъни, за неизброими стада с животни, за табуни с най-хубавите коне на света…
Толкова свидлив бил Камен, че и семейство не създал. не се оженил, не създал деца, защото сърцето му се свивало от тревога, като си представял, че ще трябва да дели с други хора имането си. След смъртта на родителите си живеел сам, като кукумявката, единствената птица, която дръзнала да се засели на тавана му. Чувствал се щастлив и спокоен, заключен зад дебелите и високи каменни зидове на огромния си двор, а тежките обковани с желязо порти залоствал отвътре с девет дебели резета и ключалки. Дразнели го човешките гласове, неприятен му бил детския смях, не понасял сълзи и молби за помощ. Само зловещият кикот на кукумявката и грозният лай на трите огромни кучета-пазачи нарушавали тишината, която обгръщала неговия дом.
Едничката мечта на Камен била да стане най-богатият човек на света. Едничката му радост било броенето и пресмятането на имотите и парите, които притежавал. Едничката му грижа била как да ги опази от крадци и просяци. Никого не допускал Камен зад портите на двора си. Немислимо било окъснял пътник да пренощува под неговия покрив или умиращ от глад да се нахрани на трапезата му. Невъзможно била болен и нещастен човек да получи и петаче от Камен. Дори ратаите и аргатите, които работели на нивите и гледали животните му, посрещал пред заключената отвън порта. Там идвала и жената, която му готвела , за да му донесе храната. Пак там, в края на месеца, с треперещи ръце, скъперникът бързал да се им плати мизерните заплати и да се скрие отново в къщата си. Като бухал от светлина се страхувал и мразел хората Камен. Дълбоката си, тежка кесия отварял само за тези, на които давал заеми с огромна лихва. Тъй минавали дните, месеците и годините и колкото повече растяло несметното му богатство, толкова по- студен, бездушен и коравосърдечен ставал лихварят.
Един зимен ден, докато сечал дърва в гората на Камен, един от дървосекачите му бил смазан от огромно дърво, чиито корени отдавна били прогнили и не издържали на порива на бурния вятър. Бедният човек имал голямо семейство. Жена му лежала тежко болна и той работел до изнемога, за да изхрани деветте си малки деца. Три дни след неговата смърт починала и жена му. Осиротелите деца били съвсем невръстни, за да се погрижат сами за себе си. Нямали си нийде никого. В къщи било студено, в долапа нямали дори коричка сух хляб. Като ято гладни врабчета се струпали сиротинките и отчаяно потропали на вратата на бащиният им господар с надежда да изпросят малко милостиня:
- Кой се е разтропал там в тази виелица? – развикал се ядно Камен и вместо да отвори заключените порти, пуснал от синджирите им трите огромни зли кучета, които бясно лаели и изпълвали с ужас душичките на бедните дечица. – Кои сте вие, какво търсите пред дома ми и защо ме безпокоите!
- Молим ти се, господарю, - извикало с треперещ от страх и студ гласец най-голямото дете..- сираци сме, нямаме си вече нито майка, нито татко, а сме още много малки. Смили се над нас и ни дай пари да си купим нещо за ядене , че умираме от глад. Хвърли ни малко стари дрехи, голи и боси сме и няма да издържим дълго живи в този страшен студ!
Лихварят онемял от яд и възмущение и се провикнал грозно иззад заключените порти:
- Как смеете, малки голтаци да ме безпокоите в собствения ми дом и в този късен час? Какви сте ми вие на мене, че да ви храня и обличам? Пръждосвайте се накъдето ви видят очите, че ей сега ще пусна кучетата да ви разкъсат!
- Молим ти се от сърце господарю, погледни колко сме малки и безпомощни! Вкъщи е студено, няма нищо за ядене. Смили се над нас и ни помогни да оцелеем!
Но лихварят се правел на глух и само бесният лай на кучетата отвръщал на детските молби. Без дори да ги погледне, Камен обърнал гръб и се скрил вкъщи на топло, проклинайки малките просяци за „наглостта“ им да искат от него милостиня.
Отчаяните деца дълго плакали и се молили, опитвайки се да трогнат жестокото сърце на скъперника, но само бурята чувала заглъхващите им гласове и възмутена от жестокостта на богаташа фучала и проклинала студеното му, каменно сърце. Тя се оказала по милостива от лихваря, стихнала и позволила на едрите снежинки да покрият с бялото си одеало бедните сиротинки, а на зимата да ги погали с ледения си дъх и да ги дари с вечен покой. Смъртта се оказала по-милостива от богаташа. Приласкала невинните им изстрадали душички и ги отвела в рая, който те често сънували приживе.
Разтърсила се гневно земята. Мълнии предвестили, че с огнената си колесница към дома на скъперника се спуска от небето богинята на справедливостта и възмездието. Спряла над покрива на непристъпния дом на Камен и като гръм се изсипала над главата му тежката й, но справедлива присъда:
- Ах ти, безсърдечен и безсъвестен човече, как можа да затвориш ушите и сърцето си за молбите на тези страдащи малки, невинни деца!? Как не трепнаха в жалката ти и безмилостна душа жалост и състрадание? Толкова ли много ти искаха, че дори вратата не им отвори, да ги изслушаш, парче хлебец да им подадеш, с добра дума да ги успокоиш? Щом имаш студен камък в гърдите си вместо сърце, така да бъде! Възмездието за твоята алчност и жестокост ще бъде жестоко като самия теб. Проклинам те от днес – нататък да се превърнеш в жив труп! Ръцете и краката ти да се вкаменят като сърцето ти! Устата, която никога не е продумвала добра дума, да онемее завинаги! Гладен и жаден да стоиш пред трапези, отрупани с най-вкусните гозби и най-скъпите напитки на света! Очите ти да обхождат безполезните сандъци със съкровищата, които си натрупал с цената на чуждия кървав труд и реки от проливани горчиви сълзи, и да страдаш, както страдат най-бедните хора на този свят, че те са вече недостъпни за алчните ти ръце! Онемялата ти уста дори няма да може да извика за помощ и ти бавно ще гаснеш сред тези несметни богатства, зад заключените си порти, докато най-после грешната ти душа отлети във ада, където й е мястото! Но най-голямото и най-тежко наказание за теб нека бъде мисълта, че дори с цената на това огромно богатство не можеш да си купиш прошка от мен, а след смъртта ти, то ще бъде върнато на хората, които толкова години си ограбвал безсъвестно!
И като изрекла това тежко проклятие богинята на справедливостта и възмездието отлетяла с огнената си колесница към небето, от където щяла да бди над добрите хора и да въздава справедливи присъди над самозабравили се, алчни и жестоки престъпници. А Камен? Той останал сам в заключения си с девет ключалки и резета непристъпен дом, нагизден с великолепни и скъпи одежди, заобиколен от несметни, но безполезни богатства, седнал ням и вкаменен, гладен и жаден пред отрупаната с недостъпни за него лакомства. Така в мъки и закъсняло разкаяние лихварят – скъперник завършил безполезният си, грешен живот. А казват, че и на онзи свят душата му не получила прошка, затова до ден днешен се мъчела да изкупи непростимата си вина.