Господь Бог и Хаос, их вечная борьба
Это Бог-Отец, называемый Саваоф. Он - носитель силы, которая есть Его мудрая крепость, та, что не терпит покоя Энигмы, потому что Он есть Троица трех сил: взаимопритяжения, и коловращения, и движения вперед (онъ суть търоiца крЪпостi взаiмотяженiя а къловъращЪнiя а оустрЪмлЪнiя); то есть Бог-Отец, как яркий могущественный вихрь, созидает и творит материю из мертвой Энигмы, которая есть Анам, и созидает Вселенную, которая и есть Мир Божий.
***
В необозримые годы тьмы, (за) тысячи веков до рождения Сына Божьего Иисуса Христа, не существовало ни земли и неба, ни солнца и звезд, но был всюду (вьсЪмо) искони лишь один Анам, который называется Хаос. Это рассеянное (безрядьнъ - неупорядоченное), без границ и краев (безкрайнъ), черное облако (хмаръ) из мертвой (въспарi) пыли, и Бездна (Енiгъма), и артемит из праха. Поэтому мгла была сущна повсюду (вьсЪмо) в бескрайней и бездонной Бездне (Энигме), которое суть царствие покоя истления и бездны (Энигмы) и смерти.
Но в некоторой части Анама имеются некие очень маленькие частицы пыли (бъхьма мнii дълi пьлi), в которых извечно и телесно дремлет Дух Божий. Он существует в виде малых и незначительных световых точек (незначаема доля съвЪта), и этот свет есть дыхание Божие. Эти же бесчисленные частицы света имеют взаимопритяжение и вместе создают (въкоупе зiжьдая) некое облако яркого сияния (обълЪко ярого сiянiя). Это есть образ великого Духа Божьего, подобного лику в образе Бога-Отца.
Это Бог-Отец, называемый Саваоф. Он - носитель силы, которая есть Его мудрая крепость, та, что не терпит покоя Энигмы, потому что Он есть Троица трех сил: взаимопритяжения, и коловращения, и движения вперед (онъ суть търоiца крЪпостi взаiмотяженiя а къловъращЪнiя а оустрЪмлЪнiя); то есть Бог-Отец, как яркий могущественный вихрь, созидает и творит материю из мертвой Энигмы, которая есть Анам, и созидает Вселенную, которая и есть Мир Божий.
Он же - Вседержитель - создает Время (зiжьдЪтъ ВерЪтiе) из Вечности волей Своей, сгущая артемит Энигмы и, как вихрь, вращая его, дает ему возможность двигаться вперед (оустрЪмълЪнiе въ вънЪ). Это и есть рождение Времени (ВерЪтiя) существующего Мира. Так Бог-Отец есть Творец и Зодчий (ТъворЪцъ а Зодъчь) этого Мира. Он же вечно трудится тысячи веков, преображая некие пределы беспорядочного Хаоса во Вселенную, где существуют Законы, ибо Законы Его есть промысел Вседержителя и Творца Вселенной.
Неиссякаемая (? ДЪсеная) сила Саваофа, носителя силы, заставляет вращаться некоторую часть Хаоса, создавая таким образом взаимопритяжение (взаiмосътяжЪнiе) и затем движение (оустремлЪнiе) и преобразуя (прЪобразоваху) некую часть Вечности во Времени (чЪтi ВЪчъностi въ чЪть ВерЪтiя!). Это есть начало Бытия Мира и Вселенной, где рождаются звезды и другие созданные Богом-Творцом миры, которые существуют во времени.
Так упорядочивается некоторые пределы Хаоса благодаря неиссякаемой (дЪсъной) силе Творца и обретают закон (греч. номосъ) Вселенной, который являет во плоти своей великое множество звезд и иных миров, которые созданы Богом-Творцом. И жизнь их протекает по воле Его же (А вiтанiе iхъ iмЪть въ волЪ Ъго же).
Так как Вселенная не имеет единого времени (не iмЪть едiного ВерЪтiя!) или периода бытия (годiны сущьностi) во всем Хаосе, а только в части ее (аже толЪ въ чЪтi Ъго) имеет непрерывное обновление (а пакi а пакi iмЪть объновлЪнiе) внутри Хаоса. В этом и есть извечная борьба Бога-Творца с Сатанаилом. Так как Хаос есть царство покоя извечной Энигмы, или Тьмы, это есть исчадие смерти от Сатаны Вельзевула (ВЪлъзЪвоула), он же есть царь Энигмы.
Бог же Саваоф - это царство движения и света (дъвiжЪнiя а съвЪта), так как движение - это жизнь, а свет - это Дух Божий, который, пребывая в коловращении вихря света, создает во плоти звезды, так как новая звезда - это вращение света и материи (въращЪнiе съвЪта а матЪрii) по воле (въ велЪнii) Бога-Творца.
Гармония движения звезд и света внутри мира Вселенной создается законом Творца-Вседержителя, иные же пределы Хаоса пребывают вечно в плену смерти и в нетлении на великое множество веков, так как в Вечности отсутствует Время и так как Вечность - это храм Кагана тьмы и Энигмы, иными словами - смерти, а этот Каган есть Сатанаил (А сь Каганъ есть Сатанаiлъ).
Так как Вселенная это есть храм Жизни Света (ВъсЪлЪнная суть храмъ Вiтанiя СъвЪта), пронизанный движением Духа от Бога-Отца Саваофа и управителя Мира, а также Веретия Времени (Веретiя ВърЪмЪнi) в существующей Вселенной, то Каган Энигмы Сатанаил вечно находится в состоянии борьбы с Богом: это вечная борьба света и тьмы, это борьба движения Веретия Времени Мира с Вечностью, это есть главный закон Вселенной. Господь же Саваоф есть хранитель равновесия (хранiтЪль равновЪсiя!) Мира и Энигмы.
Аминь
***
Оглава I. Кiрiосъ Богъ а Iхаосъ iхъ же вЪчьное борЪнiе
За необозрiмы безгода тьмы тысячь вЪковъ прьвЪе нарожденЪнiя сына Божiего Iезуса Хрiста не соуществоваху нi землiе а небъсi нi гЪлiоса а астрii Аже бысть вьсЪмо iсконьнъ едiнъ Анамъ або нарiцаемы Iхаосъ Сь суть безрядьнъ а безкрайнъ чьрънъ хмаръ от въспарi пълi а Енiгъма а артемiтъ iзъ пърьха А тако мъгъла бысть сущьна вьсЪмо безкрайное бЪздънiе суть царьствiе покоя iстлЪнiя а Енiгмы а сьмьрътi
Аже въ нЪкой часьтi Анама бысть бъхьма мнii дълi пьлi Въ нiхъ же дрЪмлiетъ iзвЪчьно асоматiкъ або Доухъ Божiй Се суть мЪзiна а незначаема доля съвЪта iже съ съвЪтъ суть дыханiе Божiе Се же безчЪтьны долi съвЪта iмЪютъ нЪкоЪ възаiмотяжЪнiЪ въкоупе зiжьдая нЪкоЪ обълЪко ярого сiянiя суть вълiего Доуха Божiего яко нЪкiй лiкъ въ образехъ Бога Отьца
Аже Богъ ОтЪцъ нарiцаемы Саваофъ суть носiтель сiлы аже суть моудрая крЪпость не тьрьпiтъ покоя Енiгъмы iбо онъ суть търоiца крЪпостi взаiмотяженiя а къловъращЪнiя а оустрЪмлЪнiя iже Богъ-ОтЪць яко ярый крЪпъкiй вiхъръ созiжъдЪтъ а тъворiтъ матЪрiю iзъ мьрътвой Енiгъмы аже сь матЪрiя суть Анамъ Суть ВъсЪлЪнная аже суть Мiръ Божiй
Онъ же ВсЪдЪржiтелъ зiжьдЪтъ ВерЪтiе iзъ ВЪчьностi волей своя съгоущая артемiтъ Енiгъмы а яко вiхърь къловъращая Ъго а даяшЪ Ъмоу оустрЪмълЪнiе въ вънЪ Сь суть рождЪнiЪ ВерЪтiя Мiра сущаго Сiце Бог Отъцъ суть ТъворЪцъ а Зодъчь Мiра сего Онъ же вЪлiе тружахъмъ вЪчьно вЪкамъ тысящь прЪображахъмъ нЪкiй пъредЪлъ безърядънъ Iхаоса…(пропущено 2 строки)
ДЪсеная крЪпость Саваофа суть носiтеля сiлы могъущьно даяху коловращЪнiе нЪкой часьтi Iхаоса сiце понЪже съзiжъдЪтъ ся взаiмосътяжЪнiе а послЪдi оустремлЪнiе а прЪобразоваху нЪкiе чЪтi ВЪчъностi въ чЪть ВерЪтiя Се есть зачало Бытiя Мiра а ВсълЪнной iдЪ рождахуся астрii а iныя Мiры iже сущi въ ВерЪтii
Сiце нЪкiй предЪлъ Iхаоса упорядоваяху дЪсъной крЪпостiю Тъворца обърЪтааху номосъ ВъсЪленной аже явЪляЪтъ въ пълътi своя вЪлiе множьство астрii а iные Мiры iже съзiжьданы Богомъ Тъворцьмъ А вiтанiе iхъ iмЪть въ волЪ Ъго же
Аже ВъсЪлЪнная не iмЪть едiного ВерЪтiя або годiны сущьностi ся въ всЪмъ Iхаосе аже толЪ въ чЪтi Ъго а пакi а пакi iмЪть объновлЪнiе въноутрЪ Iхаоса ась есть же iзъвЪчьное борЪнiе Бога Тъворца съ Сатанаiлъмъ або Iхаосъ суть царьстъвiе покоя iзъвЪчьной Енiгъмы або Тьмы Се суть iсьчадiе сьмЪрътi от Сотоны ВЪлъзЪвоула Онъ же царь есi Енiгъмы
Богъ же Саваофъ чуть царъствiе дъвiжЪнiя а съвЪта або дъвiжЪнiе суть жiвоть а съвЪтъ сь Доухъ Божiй iже прЪбываху въ коловращЪнii вiхъря съвЪта зiжьдЪтъ ся въ пълъть астрii аже астрii суть въращЪнiе съвЪта а матЪрii въ велЪнii Бога Тъворца
Гармонiя дъвiжЪнiя астрii а съвЪта въ въноутрЪ Мiра ВъсЪлЪнной зiжьдЪтъ ся номосъмъ Тъворца ВсЪдЪржiтеля аже iныя же вЪлii предЪлы Iхаоса прЪбывааху вЪчьно въ пълънЪ сьмЪрьтi а iстлЪнii на безъгоды вЪкы вЪкъмъ або въ ВЪчьностi нЪсть ВерЪтiя Бо сь есi храмiна Кагана Тьмы а Енiгьмы а съмЪртi А сь Каганъ есть Сатанаiлъ
ПонЪже ВъсЪлЪнная суть храмъ Вiтанiя СъвЪта iже есть дъвiжЪнiе Доуха от Бога Отьца Саваофа оуправiтеля Мiра такожьдЪ Веретiя ВърЪмЪнi сущЪй ВъсЪлЪнной аже Каганъ Енiгъмы Сатанаiлъ iзъвЪчьно прЪбываетъ въ борЪнii яко СъвЪтъ а Тьмаа…Се есть борЪнiе ВерЪтiя ВърЪмЪнi Мiра а ВЪчьностi Се есть борЪнiе Вiтанiя а СьмЪрътi Се есть сущiй номосъ ВъсЪлЪнной Господь же Саваофъ есть хранiтЪль равновЪсiя Мiра а Енiгьмы
АмЪнъ
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией Ю.К. Бегунова. Санкт-Петербург. Из-во Искусство России, 2013. 551с.
Будинский изборник IX-XIV вв.: Арамейская Библия и Аскольдова летопись: (текст, перевод, комментарии, статьи). Под общей редакцией Ю.К. Бегунова. Редактор Владимир Егоров. Великий Новгород: ООО «Типография «Виконт», 2014. 343с.
https://vk.com/doc399489626_464573375 18Мб pdf