На перроне
Маки в поле заалели.
Дождь приятен им, как душ.
И перрон — ещё в капели,
Там — малец я, полумуж.
На зелёный — поезд мчится,
Навевая в сердце страх.
Ощущений вереница —
На искусанных губах.
Колея блестит на солнце,
Застит мне глаза мои,
И не слышу я анонса,
Полуявь, полунаив.
Пролетает Поезд Счастья,
Будто бы небесный гром.
Там оставил про запас я
Полуправду, полусон.
Чары маков опьяняют;
Как дурман-трава, пыльца.
И экспресса ожидает
Муж, похожий на мальца.
Голубки снедают крохи
От дубовых желудей.
Остаются только строки
Полупрожитых идей.
14:47
23.06.22
Оригинал:
Избуяват диви макове
под избухналия дъжд.
На перона чакам влака –
полуюноша, полумъж.
От семафора се спуска
цвят на неизпитан страх.
Предпазливо впивам устни
в полуябълка, полугрях.
Коловозите се гърчат
в тази слънчева мъгла,
разписанието търсят –
полуспомен, полумечта.
Прелетя експресът Щастие
като ултразвуков гръм,
а запазеното място е
полуистина, полусън.
Полудяват диви макове
от лъжливия прашец.
На перона чакам влака –
полустарец, полумъдрец.
Доверчиво храня гълъби
под житейския си дъб
с най-обикновени жълъди –
полущастие, полускръб.
Красимир Георгиев
Епитафия