Стихопандемии - 2022

            

Съдържание

1.Аз знам, че за поне един човек
2. Албумна поетеса
3. А Porsche with no breaks
4. Балове по време на пандемия
5. Безтегловност
6. Бълнуване
7. Бустерна доза
8. Веселко-невеселко
9. Водици
10. Врана
11.В сегашно несносно и бъдеще росно
12. В търсене на тържище
13. Глад за думи
14. Говор
15. До следващия бал
16.    11  януари
17.   Зимна умора
18. Идеята за чудо
19.Изтрезнели поетики
20.  Какво съм днес?
21. Като за последно
22. Quisque  iudicat  sibi
23. Лексиконен стих
24. Лиса Алиса
25. Луна срещу 13 януари
26. Мадригал
27. Недей да ме орисваш
28.Не искай да съм славей
29.  Не лъжа
30. Не съм Касандра
31.Ни лятото – лято, ни зимата – зима
32.Отдих
33.От трън на глог
34.Пирани, троскоти и мост
35. Поетики 2022
36. Почти по Ванга
37. Превеждане на мрака на санскрит
38.Преглъщане на реал
39. Прекрасница
40. Пясъчна коса
41.Разлистване на думи
42.  Речитативи
43.Сбогуване с петъка
45.Седмоднев
46. Спасителна идея
47. Спомен за жарава
48. Стиховалежи
49. Съвети към себе си
51. Утешително
52.Фея
53.Чай
54. Четене на изгрев
55. Щеш не щеш
--------------------------------------------------------------

1. Аз знам, че за поне един човек

Аз знам, че за поне един човек
стихът ще е по-нужен и от хляба.
Дано не е чак в следващия век,
че днес криле размахвам все по-слабо
и все по-слабо вярвам в чудеса,
щом радостта е лампа мъжделива,
а приказките уж вълшебни са,
но си намятат дрипи в мръсносиво.
Остана ми едничък плаж с понтон,
от който да потеглят лодки с рими.
Без тях светът е като черен дом,
надеждата последна - литващ дим е.
но с тях се стигат пристани добри
и празници с две шепи  мандарини,
звездиците са ласкави сестри 
и  аз ги  моля  всичките - по име
да кажат първа строфа трети ред
дали звучи в декември достоверно,
а ако не - на зимата-естет,
заляла пак града с води в цистерни
да шепна - мила , пиша по леда
със  вяра, че това ще е потребно
за някой - като пролет в резеда
или пък просто - като зрънце хлебно.


2. Албумна поетеса

Луната е албумна поетеса –
ту сипе скръб, ту лудо се кикоти.
На своя личен свят във листа нотен
тя не допуска никаква намеса,
Освен на прилив нов – по пълнолуние,
с прииждащи вълма зелени срички.
Но тя е пак отчайващо самичка,
с анфас от фосфор, трайно нецелунат.
Затуй прости ;  шрифта простодушен –
тя не цитира Библия и притчи.
Ако си влюбен – просто се заслушай
/твърде човешко – казано по Ницше/.
Но тя и с Ницше пак не кокетира,
 а с изгрев риж, комуто се изплъзва,
защото лексиконно често дръзва
да мами, че Орфеева е лира.
Дори да дръзва – кой ще ; повярва ?
Тъй крехка, порцеланова, мъглива,
разхлипана над стара гара Варна,
защото знае ти, че си отиваш…
12.01.2022фбя111

 
3. А  Porsche with no breaks
         
Спрях да бъда Порше без спирачки ,
поетично засилено в пропаст.
Всички смърти ми бяха на крачка
от скръбта - най-ужасната кротост.
Всички есенно-зимни депресии
се наложи да бъдат удавени
в една мартенска кратка импресия,
а студът да ми бае за здраве.
Тъй решиха мъглите и чайките -
вечни варненски ресторантьори -
да си имам усмивчица-майка,
дорде Бог ме наглежда отгоре.
Разум здрав - за баща. Хъс - за братец.
Не рисувай! Не бих се познала!
Ще натъпча обувките с вата -
тези локви жадуват за балове.
Туй небе ще заплаче от щастие,
че започна велико събуждане.
На площада не сме си тъй чужди.
Свободата единствена власт е.
Но какво съм се тук разтанцувала?
Няма как да предвидя сюжетите...
Донкихоти сме може би клети,
но надеждата все пак си струва,

4.Балове по време на пандемия   
         
Защото все така блести  салонът
от бутафорни маски, кринолини –
я по-добре оттук да се прогоня
към село, дето мерим жито с крини.
Не са наред, не са наред нещата:
лустросан смях, възтежки полюлеи,
а вън - снежец. Че то - оттам вратата
ако застана - по ще се посгрея.
И някакъв поет край мен се вихри –
или е Нарцис, или Дон Жуан е,
ухае ту на уиски, ту на джибри,
за Нобел , вика, хич не ми е рано
О, аз къде попаднах, да си ходя!
На село чакат пиленца , козлета
и свекър крив - ще трябва да му шетам,
че инак вън с ритник ще ме проводи.
От трън - на глог, от трън - на глог съм вечно.
Душа нестройна. Устремна. Така де.
Полякът нявга питал бе "Quo vadis?,
но как да знам, сред зима безсърдечна...
2.01.2022
ФБЯ!!!л.к"Много пъти: Браво! Много сме по бутафориите! Вярно е! ;
Георги Стойков
Честита Нова година! Доброта и радост да се загнездят в душата ти! Знаеш ли, като отворя фейса, очаквам да видя твоите красиви и не подредени рими. Слагам си ръка на сърцето и ти казвам, че ме радват.


5.Безтегловност

Ти също ли изпадаш в безтегловност
помежду Коледа и Новата година
на този сняг в мушиците съдбовни
и чакаш птица пътя ти да мине?
Ти също ли се чудиш тази птица
че може да е гларус или гарван?
От ноти-лед ако се скъсат жиците,
с какъв глас сутрин ще разбуждаш Варна?
За бивши грешки ли ще й попееш
или за бяг от всичкото ненужно?
Ах, болката да литне с ветровея
и всички сълзи да са хладно-чужди!
Това си пожелавам край елхата.
Да ме забравят земни гравитации.
Къде са ми, наистина, крилата?
Ако добър си, Боже, дай ми знаци!
Но засега съм ведра перушинка,
простено ми е всичко. тъй си мисля.
Не ме заключвай, моля те, във снимка!
Мен зимен щрих най-точно ме описва.

6. Бълнуване

„Поне бълнуваш римно на ниво“ -
ми каза той със тембър на редактор -
„но по-добре да посадиш дърво,
да се научиш как се кара трактор.“
И аз се врътнах смръщено от раз,
разбрах, че ни съм Дикинсън , ни Пушкин,
но би ми ходил новичък Камаз
и сам самичка да си са;дя чушки.
А после някой мил, прочут поет
при мен да дойде – „Гладен съм“ - да каже
„но в къщи няма ни сол, ни  оцет,
ни хлебец – с лютеница да го мажа.“
Поете, лютеницата е стих,
оцетът – сам по себе си – поема.
но преди тебе толкова гостих,
теб как да върна, дявол да ме вземе!
Я сядай, да замезим люто  със ямб
и да гаврътнем бял дактил  до дъно.
Той смисълът в стиха приижда сам,
но всичко с мярка, че да се не спънеш.
Л.К.ФБ!!!


7. Бустерна доза

Би ми бустерна доза тъга
привечерният вятър в декември.
Полужива вървя по снега,
слушам гларуси с хрипкави тембри.
Обещават ми коледен звън
и почивка - балсам за душата.
"Няма", грачат, "да си таласъм,
тъй самотен сред пеещи братя".
И им вярвам. Бездруго дотук
няма вече какво и да губя.
Не мечтая за никакъв юг,
щом реалът достатъчно груб е.
Но бленувам лапландски шейни.
Виж - там бих била Снежна кралица,
а пък ти - моят скъп Кай. Дали?
Днес студът е най-верният рицар.

8. Веселко-невеселко 

Не си мисли, че щом съм блатна вещица
и - хоп - ще хвана Господа за шлифера.
Нещата не са проста купа леща.
Съдбата ми заплетен кадаиф е.
Не си мисли, че най-самонадеяно
летя с метлата своя Слънчоблейка.
Аз просто губя своя ум по кея
с крайбрежната алея и със пейките.
И - като го загубя окончателно,
забърквам две кафета, за да видя
държавата ще стане ли богата,
а ние в нея - бисери сред миди.
Какво показват? Може, но във времето -
след има-няма седем-осем ери.
Защо така - чак мъка ме превзема.
Тогава ще съм гарга сивопера.
И ще възпявам дронове и дронки
и видни имена - от трите пола,
но пак ще ми е някак пусто, голо,
разпрано като вехта маратонка.
А засега си хвъркам до премала
край моста и си мисля - ще се срути.
А уж властта ни не е ала-бала
и граждани и веди - все сме чути...

9. Водици

Звезди край луната - пилци край квачката-майка,
а аз - без страстта ти - се щурам - пишман-запетайка.
Мълчана водица забравих да сторя - и ето -
остана без рицар в потайните доби сърцето.
Огнище без огън, безсъници от самотия,
а знаех, че мога среднощ да ти сторя магия.
Така да наричам мечтите отколешни с вяра,
че да не надничат проклети беди край дувара.
Но веч - догодина. Соколе, дали ще дочакаш?
Зова те по име, но - никакъв отговор в мрака.


10. Врана

Не искай да съм славей, щом съм врана.
Хриптя, хриптя – логично и безгрешно.
В листа ми нотен щом си бил поканен,
не ме упреквай, че съм безутешна.
Най-искрено и лично и албумно
с краче в снега щом пиша рима лунна,
тя прави ли ме ангел лексиконен?
Е, значи нямаш право да ме гониш
от списъка със автори любими.
Веднъж годишно ако се отбиеш,
ще стихна рязко с тона елегиен,
наум ще заповтарям твойто име.
Не бой се, няма никому да кажа,
че ме четеш – не би било престижно.
Та мен ме няма по полици книжни.
Тиражите ми са милион миражи.
ФБЯ!!!Г.Ст.Не, няма! Нека Луната свети за всички!
========================================
11. В сегашно несносно и бъдеще росно

В сегашно несносно и бъдеще росно
разделям се и – обитавам.
Разцепен съм атом, енергия доста
навярно все пак притежавам.
Но нейде се губи и нужно е чудо
да вляза пак в релсите чинно,
а не да развявам коси като луда
безсмислено и безпричинно.
Какво ми остава, какво ми става –
да вярвам, че росно е днеска,
за миг да превключа на танц и забава –
живот като мила бурлеска.
Но то не разбирай, че мразя живота,
бе казал поетът. И с право.
Ще хвана все пак по-мажорната нота
и ще си побая – за здраве.
Пък – колкото – толкова веселост. Стига
за мене, за теб и квартала.
Е,празници идат. Петел кукурига.
И зима е , зима е бяла.

12. В търсене на тържище

Къде ли е тържището за книжни ветровеи,
за мрак недоразнищен от хлип по мъртви феи,
за рими незашкурени, родени с вик на гларус,
вилнели в чаша бури и сън на празни гари
като клошари сбутани на крайчеца на пейка
след трънени маршрути с неидващи линейки?
Дали пък тетраподите тезгяхи предрешени са
и ще надойдат чайките, наддаващи за времето
не за да купят нещо си, а да плячкосат баница.
Така декември с веща длан  раздипля епиграми.
но и поеми скътал е сред трънките печални.
Виж - шипка-две по пътя - са вече гениалност.

13. Глад за думи

        На един поет, чиято книга се
         очаква като топъл хляб

„Глад за думи“ ако вбиеш
в Гугъла, ще ти излезе,
че мерак е за магия,
подредена във поезия.

Отначало просто стига
словеса сред виртуала,
да кръжат, но после - книга
трябва - мъдра, побеляла.

Книгата я няма още,
но неистово я чакат.
Под луната – лампа нощна -
ямбът  тихичко  тиктака.

Ти пиши си, а пък Господ
сам ще се цани редактор,
сложното ще стане просто
върволица артефакти.

До ще време да зарадваш
търпеливия читател.
Римно утро се прокрадва.
Подпис, час сложи. И дата.
1.01.2022ФБЯ!!!

===========================================

14. Говор

Предизвикваш ме , искаш да ме направиш поет.
Само че как да стане?
Кахъря се – от осем до пет.
Многогласно е в мен, неприбрано.
Сънят отпосле е като напиване –
кратък, но ефективен.
Дявол намира ме, ангел ме скрива –
проза ме жули с коприва.
И не ми пробутвай римни речници –
всеки ги има в главата си.
Някога бях прототип на мечтател,
днес съм луна безсърдечна.
Също от някой ще чуеш, че никой съм.
Нека съм никой. Вълшебно!
Ще се провиквам цял ден : Евридика!
Все някому ще съм потребна.
Гледай сега как излезе несвързан,
даже си няма заглавие
говорът, който за нийде не бърза
и не е поетичен, но – здраве да е!
ФБЯ!!Г,СТ:Ако подредиш римите или живота си около тях, същият човек ли ще бъдеш?;;

15. До следващия бал

Довиждане до следващия бал,
който , по принцип, няма да е с маски.
Светът е още праведен и цял
в най-светлите разлистени окраски.
Светът все още вярата крепи,
че чудеса се случват поминутно,
припява с Бийтълс – я си представи
планетата че място е уютно
и няма алчност, маски или глад.
Небе без рай и ад – допълва Ленън.
И ничия съдба не е номад
И няма вирус, дявол да го вземе.
Това добавяш с днешна дата ти
и аз го подпечатвам със целувка.
И всяка двойка бална се върти
във вихър януарски без преструвки.
Защото нейде дебне пролетта –
онази бяла пролет на поета.
И няма нужда шал да ти плета,
но има нужда да ме срещнеш с цвете.
16.01.2022-ФБЯ!!!
====================

16.    11 януари

Не ми се свиди тази блага дума
Не ми се свиди. Просто я забравям.
Тогава хукват куп беди срещу ми.
"Успех ли гониш?Имаш много здраве!" -
така луна-ехидница крещи ми
със глас безмълвно-фосфорен и хладен.
"Благодари се" - казва тя "поименно,
сто пъти, а не само преди ядене.
Да бъде Бог в началото и в края.
В молитвите да не зацикляш в "Искам".
С дух благодарен ли си, ти си вече в Рая,
но виж - да  го признаеш - не ти стиска.
Ей за такива Ден такъв избран е.
Един ден. Белким спреш да киселееш.
Да се усмихнеш, сякаш че си фея,
благодарейки още отзарана
на всичкото, на всекиго и всякак.
Пощеш ли - с дума. Може и със дело.
И с чайки-кавгаджийки спри да крякаш.
че с тях животът грешен път поел е."
Благодаря ви, живи и неживи,
през сълзи, от сърце, макар и късно!
Да съм неблагодарница ми втръсна -
въртоглав дял е то - в леха с коприва.
11,-1,2022ФБЯ!!!
==================================
17. Зимна умора

Уморих се да пиша харамийската.
Знам, жени харамии няма,
но ще си сгъна книжка
от паяжинки. Че ми е драма.
Наречи го умора, ожалване,
но ще се скрия в хралупка
като меченце палаво.
Зима е. Лед не се хрупка.
Хрупкат се рими. Да, зная го.
Много засищат. Известно ми е,
но...нека поспя, помечтая.
Насън да ми дойдат песните.
Напролет, щом искаш събуждане,
песни и танци на народите,
не ми думай, че съм ти чужда,
не ме разбираш и - да си ходя.

18. Идеята за чудо

Не точно ще повярвам - ще  дам статут на чудо
на куп неща мънички, защото са бездруго
въпрос на гледна точка, позитивизъм също,
а днес ми е вълшебно и днес ми се прегръща.
ей тъй , без повод даже, като във градски флашмоб,
ако поискаш може дори да го заснимаш -
нали стоим на прага на Новата година,
която ще зачеркне идеята за страшно.
Идеята за обич аз си я знам отдавна,
ще се опитам даже да бъде без ирония
това, което казват и студ и мрак, че гони,
а то е - семпло чудо, но аз бях сляпа явно
за него, за мечтите  и затова днес плащам
и с лихвите, наречени тъги и скръб  без повод.
Декември е сюблимен, декември е изящен.
Не трябва да загърбвам слънцата си отново.
Но трябва да предчувствам идеята за пролет,
тъй бяла, точно както поетът я предсказа.
И нищо, че в момента съм твърде нисък полет.
Денят, крепящ надежда, не е безкрил и празен.


19. Изтрезнели поетики


За наивни интонации
в този стих  място няма,
за директни внушения - също
и това заприличва на драма,
а е комедия всъщност,
трагикомично люшкане
между два предпочитани жанра,
гълъбче с празна гушка,
вид изтърбушена мантра,
…псевдоафористичност,
за препрочитане уж, наизустяване,
сякаш отбор личности
за  ум философски наддава…
…оригиналничеща
хладна и светска забава
/Би била всяка баналност
същ компромат - и с право/,
…обективизъм, гарниран
с шепа библейски мъдрости,
самоелиминиран
ямб със златисти къдри.
Стих мой, какво да  те правя?
Пускам те - хляб по водите.
ще  съм ти   чужда, заскитана,
но ще ти бая за здраве.


20. Какво съм днес?

Какво съм днес? Един обикновен
човечец малък, принципно безправен,
без нищо удивително във мен
в една фантасмагория - държава.
Как другия до мен да удивя,
като съм просто винтче от матрица
и дързостта ми дявол я отвя,
а нощем все ме стряскат улулици?
Те ме пренасят в ери и съдби,
които са и чудни и всевластни,
но мене гордостта ми се сломи
да сещам колко там не съм на място.
И тъй си кретам - семпла като мак.
Пардон - като паница боб и леща.
Не ми се мисли - Коледа е пак,
а аз съм дух, сред сивото заклещен.

21. Като за последно

Видях ви двама – тъжни и прекрасни:
тя – с длан към людете, ти – вперил взор към Бога
и всичко в този свят ми стана ясно,
че е любов и прошка и тревога.
Видях ви – сякаш птици върху ледника
на столичния спънат януари.
И сняг валеше – като за последно,
а в погледите хорски нещо пареше.
Те сякаш бяха мярнали два ангела
с криле одрипапавели и прокъсани,
в реала оковани като в пранги,
но вярващи – за полет не е късно.
И без да тъне повече в патетики,
Душата ми до вас донареди се.
А външно – пуснах няколко монети.
И пустата виновност посмали се.


22. Quisque  iudicat  sibi

Quisque  iudicat  sibi. Всеки сам си преценя.
Сам избира си роля на житейската сцена,
без да вижда конците си марионетни,
без да сеща в антракта Зевс че с гръм ще просветне.
Пък и Зевс ли е само – що  Хери, Атини
изчислили са хорския друм по години.
Във матрицата, явно, няма мърдане много.
И почти губи смисъл да се бие тревога.
Вярно - мъдро звучи: “ Всеки сам си преценя“ -
щом и гларусът знае постулата безценен,
ала полза каква – подвъпросно е всичко -
днес сме с дух великански, а утре – тревички.
Преценявам все пак – на мен Варна  ми стига
като веща русалка да плувам сред книги.
Да, разминах се с много места, континенти.
Пандемично зациклям. Не сега е моментът
май и с теб да се срещам в надежда за обич.
Уморих се от грешки, отмиля ми от проби,
но все пак турям маска – и преценям нацяло
да съм твоя невидима дама на бала.

23. Лексиконен стих

Доживя до лимонено-случено
този бряг, този ден, този час.
Може резенче-две да осмуче
ведно с чая, изпит във захлас.
Може пак да строи порцелана
в две редици – така, за разкош
върху маса, с коприна застлана –
тъй светът ще е по-малко лош.
Даже лош няма той да е никак,
ако захарна бучка стопиш
и закусиш със кръгли бисквити,
все едно че си дама в Париж.
Не със златна в устата лъжичка
се  роди, но какво пък,  нали
тишината край тебе е всичко
щом се будиш по първи петли.
И прости този стих лексиконен –
той е слаб, но пък е от сърце.
Януари тъгите си гони,
по снега пише с птиче перце.



24. Лиса – Алиса

О, Лиса - Алиса, такава нахалка си ти,
обсебила в мойто имение стайно диванче!
Лежиш и сумтиш, но и аз уморих се, прости
цял ден да съм Дон Кихот, следван от не един Санчо.
Дръпни се, иди навън - виж, там ти сипах храна,
кой друг ще оглозга най-крехките пилешки кълки?
Такива са болни, абсурдни сега времена,
какво ми размахваш опашка небрежна и дълга?
По нея е видно, че аз съм стопанка-мечта,
на всичко отгоре - с душа на природозащитник.
О, Лиса-Алиса, добре че те има в света,
че кой ще ме учи на стъпки, докрай самобитни?
Но може ли все пак с опашчица да заметеш
милионите грешки на моята глупава младост,
че инак бих креснала: Лиске, я бързичко беж
при твоя лисугер , стърчащ като трън край оградата.
Не може? Добре, остани. Явно мой си дублет.
Да, помня, лисиче бях, имах си Принц нявга малък.
И знам, тези думи за теб не ще идат нахалост,
щом твойто спане е завидно за всеки естет.


25. Луна срещу 15 януари


Луна, виновницата -  ти
за толкова беди и смърти,
за върколачески съдби,
за туй, че кроткият превърта.
Сестрице моя, ти, луна
/ е, в краен случай - братовчедка/,
как точно да ти разбера
изящно-восъчните плетки?
Че става злобен моят пес
и вълци срещу тебе вият.
И ям единствено овес,
по твоя ли, кажи, магия?
Отпосле тръгвам - сомнамбул -
на някой покрив да те срещна,
понеже клета съм и грешна
кралица под прокъсан чул.
Светът и чул е и видял,
че ти си приказно начало.
Отпивам вино в скъп кристал
за теб, луна, едничка цялост!
ФБЯ!!!


26. Мадригал

Сарказмите са вече демоде.
Сарказмите са някак неуместни.
Разбирам – ти от нищото дойде,
но в твойте стъпки се родиха песни.
И те са някак лунни навъзбог,
сред малинак и рози, без бодлите.
Бях ничия. Един горчив урок
научих – да престана да се скитам.
Бездомното сърце извиква жал.
Доколко ще е обич с теб – е спорно,
но все пак ще танцува мадригал
душата-пеперуда априорно.
Бездруго вече факт е  - не върви
бездънно да ехидничи луната.
На свършване са черните бои.
И бивши самоти зад кея мятам.
Остава само шепичка любов.
Това е. Ако искаш ме сънувай.
Най-важно е, че с всеки апостроф
тъгите в римни лодки ще отплуват.
ФБЯ!!!5.01.2022 Като ракета ме изстреля на по-хубаво място!;
Отговор27 седм.
Георги Стойков
GD Ivanova имаше Защо...;
======================



27. Недей да ме орисваш

Недей да ме орисваш. Няма смисъл.
Нито със здраве, нито със късмет.
Каквото Господ писал ми е – писал.
Не се оспорва висш авторитет.
За картичките – много благодарско.
Ще си ги пазя – топлят като жар.
Ах, да не бе тъгата дух митарстващ,
решил при мен да кацне – като дар!
Един ден сам сама ще се намразя,
че с моя си магарешки инат,
от радостта успешно се опазих,
държейки си усмивките – на склад.
Но засега съм сигурна, че няма
чак толкоз много празници във мен.
И тичам пак, където ми е драма.
И там се чувствам скитник приютен.


28. Не искай да съм славей

Не искай да съм славей, щом съм врана.
Хриптя, хриптя – логично и безгрешно.
В листа ми нотен щом си бил поканен,
не ме упреквай, че съм безутешна.
Най-искрено и лично и албумно
с краче в снега щом пиша рима лунна,
тя прави ли ме ангел лексиконен?
Е, значи нямаш право да ме гониш
от списъка със автори любими.
Веднъж годишно ако се отбиеш,
ще стихна рязко с тона елегиен,
наум ще заповтарям твойто име.
Не бой се, няма никому да кажа,
че ме четеш – не би било престижно.
Та мен ме няма по полици книжни.
Тиражите ми са милион миражи.

29. Не лъжа

Не лъжа. Има мигове, в които
ударена съм като с парен чук
и – викай попа и поръчвай жито –
 умряла радост – тръгвам си оттук.
Къде ще ходя – не е много ясно.
Но трябва да избягам начаса
че в бездните,  в които съм безгласна,
сама не мога да се понеса.
От толкоз много скръб и жалостивост
призлява ми нерядко, но държа
да се самонажуля със коприва
тъй издръжливост да си предреша.
Царица съм, царица – Несмеяна.
А беше време – Рай и шоколад.
И бях от празни блянове пияна,
сега на туй пиянство ме е  яд.
Но няма страшно. Зимата ще мине,
решим ли, че проблем е точно тя.
Стихът ще е заякнал за двамина
с мощта на първи пролетни цветя.

30. Не съм Касандра 

Каквото имах – казах го от раз.
Не се лигавих. И не го увъртах.
Сега ще помълча, че в този мраз
привиждат ми се куп беди и смърти.

Не съм Касандра, че да предрека,
не съм и Ванга, но ми е съдбовно.
Дано отмине черната река
и този зимен лъх на безлюбовност.

Но замълча ли – ще е верен знак,
не всичко че по Божи план върви си
и твойте стъпки стих са в този сняг
и ти от мен си тръгваш, независим.
1.01.2022 ФБЯ!!!
===========================


31. Ни лятото – лято, ни зимата – зима

Ни лятото – лято, ни зимата – зима,
но пак ги зовем с упоение,
тъй както зоват се безсмъртни любими
на островче – стихотворение.
Тъй както оттласкваме  - ледни – фиордите
на новости сетни за смърти.
И нищо, че маските груб са намордник,
по пътя че скръб се откъртва.
Пасажи от рибки на радост щом стрелкат се,
преглъщаме някак реала.
И скърцат пак рими в деня - ярмомелка
и хранят духа, но едва ли.
ФБЯ!!!21.01.2022
=================

32. Отдих

Това не прилича въобще на урок,
а може би малко на отдих прилича,
но не във скъпарски следзимен курорт,
а нейде край късно тибетско кокиче.
Мандалата – слънце разстелил е Бог,
по-ясно във себе си за да се вгледаш
и ако извършиш дълбок квантов скок,
дано съмнеш млада звезда в Андромеда.
Така да се сплитат за теб ин и ян,
че леко да ръснеш сребро новолунно
във прибор старинен до бял порцелан,
тъй сякаш си влюбен, от ангел целунат.
Защото е март по натура естет,
той знае в сервиза какво да налее
и после ще вихри от осем до пет
безумно красиви танга с ветровея.
Но ти ще заложиш по-скоро на чай
във ръчно рисувана чашка китайска
и там ще се стапят тъгите до май.
Какво ще ти бъде отпосле ли? – райско.
ФБЯ!!!26.01.2022


33. От трън на глог

Прескачам си – римуващ скакалец
от трън на глог, от алманах на сборник,
над чужди думи вперила гледец,
че откъм своя книга съм бездомник.
Косите скубя, тръскайки глава,
залъгвам се с шетня – че да мирясам
и врътвам поетичната тава
с надежда ямбът  да не е превтасал.
Я как съм чудно чувствала преди,
в лехите звездни – хубавица лунна.
Сега ми Господ мрежа отреди
Фейсбучна – за отдушник – да не лудна.
Там всеки ден премятам се сама -
ту като цаца, ту като заргана.
Хвани ме с първа приливна вълна
и слушай ме , че инак ще е драма.
А книгите – ще чакат може би
да минат всички хали пандемични.
И Хамлет да реши все пак „To be!”
и аз да яхна облак романтично.
ФБЯ!!!22.01,-2022Не се притеснявай, книга лесно се издава.Събрани парички, двери всякакви отварят. Но смисълът, помисли над него!;
Отговор24 седм.
Георги Стойков
GD Ivanova поне бълнуването е от класа. Харесва ми, да знаеш!
======================



34. Пирани, троскоти и мост

Пирани са тъгите и оглозгват
и делника и празника до кост.
Пейзажът на душата тъне в троскот
и тук-там блато и рушащ се мост.
За моста приказката е отделна,
но не сега, не точно в този час.
Аз все пак дъщеря съм на преселник
и мога да избягам и от вас.
Къде ще ида - не е много ясно.
Поне тук плача - в хоризонт, в отвес
и думам на смъртта ей тъй, безгласно:
"Не ме търси! Все пак съм без адрес."
Но тя е толкоз нагла, че наднича
на всеки ъгъл и във всеки дом,
облечена във пристъп спазматичен.
И аз на оплаквачка взимам тон.
Тъй ми се ще с осанка философска
"Memento mori!" кажа ли, да спра,
но пречат ми блатата, този троскот.
И пак тъгите каня на софра.

35. Поетики  2022

"Да се пазиш от лесните рими!"
Тъй ми рече, загрижен, дъждът.
Дъжд  мой мили, не мога, прости ми,
аз без тях хващам сякаш ръжда.
Ха  да спъна уж ритъм нарочно,
някак смисъла да замъгля,
имитирайки мъдрост предсрочна
и - все падам в калта , за беля.
Ха да скоча в дълбок афоризъм
или в пълен със символи вир,
хоп - изскача по беличка риза
стихче дребно и късаме щир.
То изрича Ахматовски думи:
"Рими раждат се даже в сметта",
белозъбо се хили срещу ми:
"Стига с този твой страх от смъртта!
Да празнуваме все пак живота!
Я каква е година, нов ден!"
И пак лесно подреждат се нотите,
подозрително лесно, в рефрен.
ФБЯ!!!1.01.2022
===================

36. Почти по Ванга

Гледец ако си, втренчил се в пространство
от милички галактики-таланти,
що сърцемладо  шеметно шаманстват,
по-душесвежи от звезди-гиганти
и с третото око в деня ти вникват,
добре разчели там душа номадска
с безброй  земи абсурдни за реликви
и тичинки на стрък   лале холандско,
то в дупки на Сатурн ще хълташ рядко,
но ще се случва , даже в психо-ями,
затуй от думи спретваш си оградка,
отвъд която има  те и няма.
В социални мрежи плуваш ли  вседневно -
рибок невидим, твърде безопасен,
халюциниращ книжни персеиди,
при все че време е да слагаш масата,
душеприказчик търсещ, а попадащ
защо? – все на албуми, лексикони,
знай,  ако рухне римната грамада,
ще те затрупа в замъка картонен.
ФБЯ!!!1.02.2022


37. Превеждане на мрака на санскрит

Което има да се сбъдва - то ще се сбъдне: знак, мечта.
Дали Бог пръста си помръдва, дали предрекох по листа
че на санскрит превеждам мрака – по-лесно да го понеса,
но даже без беда да чакам, тя ще ме фрасне по носа.
Така живея си – писана край  трети мръзнещ  коловоз,
или - раздрънкано пиано, или – повтарящ се въпрос,
Ругая  се и не ми пука – животът тъй ме е калил,
че май забравих да  му гукам и май не ми е твърде мил.
Но реалистът в мен подскача - не си бездомница, недей,
от нищичко да се оплачеш не бива, помниш : Панта рей!
Реката черна ще премине, ще дойде златната, нали?
Пийни си сокче от малина и лошото ще се смали.
След физиката на тъгата – хоп – одата на радостта
ще дойде – няма път обратен, не знаеш толкова неща,
които Бог ти е приготвил – и по-добре, и по-добре,
но в мъката да се закотвиш не бива – имаш си море
и хиляди неща си имаш, не умърлушвай пак брега –
 навред предколедна е зима, красива като стих в снега.

38.Преглъщане на реала

Ни лятото – лято, ни зимата – зима,
но пак ги зовем с упоение,
тъй както зоват се безсмъртни любими
на островче – стихотворение.

Тъй както оттласкваме  - ледни – фиордите
на новости сетни за смърти.
И нищо, че маските груб са намордник,
по пътя че скръб се откъртва.

Пасажи oт рибки на радост щом стрелкат се,
преглъщаме някак реала.
И скърцат пак рими в деня – ярмомелка
и  хранят духа, но едва ли.


39.Прекрасница

Прекрасница е зимата, не аз.
Тя само знае думите сакрални:
„камина, свещи, глас като атлаз“,
а те са нужни в новата нормалност.
Чудесникът декември е, не аз.
Той има код за ледени пързалки.
Аз само обожавам ги от малка,
когато още вярвах в Дядо Мраз.
Магесни са снежинките, не аз.
Въртят ни всички в танц полукосмичен,
докато не признаем с пълен глас,
че можем без остатък да обичаме.
Вълшебствата са скрити не у мен,
а в светостта на Рождество Христово.
Дано снегът натрупа. Тъна в дзен,
защото знам – към мен вървиш отново.

40.Пясъчна коса

Морето се отдръпна, у-ля-ля,
ще сбирам камъчета , гергелеци, миди,
небето новолунна гръд наля,
поръча си плат; : звезди-скариди.

И аз бях гладна, но предъвквах стих
отколешен, и стигаше ми някак.
И гларуси цитираха триптих
за млад рибарин, който уж ме чакал.

Но днес брегът е с пясъчна коса,
при отлив вяра как, кому да хвана?
И вятър сур ме води за носа.
„Я къш оттук, Маистро Драмудана!“

Ако си ти , де! Не? Не си ли ти?
И да не си, виж как си ме разрошил.
Сред куп бездънни градски самоти,
не може ли да си по-малко лошав?

Добре, че близък дискотечен шум
прикрива, че самичка си говоря,
предъвквам римен някакъв локум
и Господ Бог суфлира ми отгоре.


41.Разлистване на думи

Ще се разлистят думите през  март,
че засега са ледени висулки.
Самата пролет вече е пи ар
на щрайхове от вишневи цигули.
Самата пролет - истини кове
с прозрачните пирони на дъжда си,
надеждици крепи - със векове,
че никой смях през март не е безгласен.
А  ти, ако си гларус гладен, виж,
как всяко зрънце ситост обещава,
но само ако мъдро си спестиш
обидата към Господ и го славиш.
Тъй, следвайки основния мотив,
играй го лъч с душа оптимистична!
Сега пейзажът дим избълва  сив
човек за  да откашля спазматично
ненужни прози, спомени, мъгли
и чужди хора – с чужди идеали.
Напролет, в циферблата на Дали,
ще се изгубят мъките нацяло.


42.Речитативи

Не аз подреждам римите, а те мен
и ме напридат в купища безсъници.
Животът ми е просто нова  тема
за ямб от троскот, скрит в клъбце от тръни.
Понеже  нищо лунно не надниква
поне във втори ред от втора строфа,
как да възкликна - “Лист като реликва!”,
дано не ливне дъжд  прозрачни кофи!"
В мен чайки куп редят речитативи
под облака с най-семплия синтаксис
С тях - зле. Ала без тях пък - сиво
натрупване на клаузи и факти.
И тъй върти се - катерица в клетка
душата ми, за волност пощуряла.
Но волността е призрак, не разбра ли
щом зимата примигва с ледни клепки.


43.Сбогуване с петъка

Хм, как върви сбогуването с петъка?
Добре върви. Не се оплаквам никак,
при все, че без Орфей съм Евридика
и даже на Луната – пак ще шетам.
Два дена. Стриктно. Съботно-неделно
идилиите ще опрахосмучвам,
сарказми ще кръжат немногозвучно
над прибори за ядене разделно.
Сакън – да не забравя порцелана,
който се вади, бърше, пак се слага
грижливо като спомени прибрани,
с които хем е мило, хем е драго.
И гълъби щом кацнат на перваза,
ще знам, че са поеми под прикритие,
ще смесвам в шепа срички с малко жито
и тъй света и себе си ще пазя…
Дали? Та съм жив проект за  муза
на прозаици, нежели поети
до понеделник  ако дотътрузя
душа и плът,  забравили да светят.
ФБЯ!!!29.01.2022


45.Седмоднев

Житие-битието – нелек Седмоднев,
се завърта безмилостно бързо
и проблемите нижат се пак на верев
и въздишките само ни свързват.
Стих извира, но другаде нейде. Къде?
На бохемска полянка например?
Пощальонът с любовни писма не дойде.
Обич няма ли, няма и рими.
Аз не си отмъщавам на делника тъп
със мълчания лунно-призвездни.
Устоявам.Приличам навярно на дъб,
в който нявга гнездили са песни.
А дали ще придойде сезон-благослов -
само Господ могъл би да знае.
На молитвите текстът не е никак нов,
но не му стигам никога  края.
Подскажи как при теб е и как слагаш кръст
на дълбоките зимни депресии,
как тъй  радостен смях звънва околовръст,
но  за някого друг е калесан?
фбя1119.01.2022


46.    Спасителна идея

Спасява ме идеята за нужност
и че без мен фактически не може
ни тази вечер кротко теменужна,
ни този парк. Брегът зад него - тоже.
И аз съм там, но само виртуално.
Реално - вкъщи. Зла, гарванопера,
седя си в плен на вирус и бактерия,
редейки с хъс баналност след баналност.
И котката - от тези, дето искам,
но все ги нямам, във ума ми съска:
Кажи ми що ще чиниш ти зимъска,
щом ни поет си, нито си артистка?
Метлата ти прашаса зад вратата.
А беше време - плажа да облиташ.
Сега си му прекрасна непозната,
но не по Блок, когото препрочиташ.
Иди твърди пак с пяна на уста
на кея как решително му трябваш,
щом вирусът си шества над света
и хватката му никак не отслабва.


47.Спомен за жарава

Гларусите знаят, че съм друга,
не тъй идилична до възторг.
Сигурно на зрелостта заслуга е
и на мрака – читав режисьор.
Сигурно и плажът се досеща,
затова и сплита ямба с трън.
Днес на гергелеци най съм веща,
сякаш дар дарен са ми насън.
Вчера бих ги сритала в мъглите –
грозни, непотребни, жив боклук,
Днес дълбачка –дрегер пръсва звук,
който ми се чини прелест скрита.
И от всеки облак сбрала бих
кош с пранета – дрипица по дрипа.
После  бих простряла в кротък  стих.
Даже да не е добър – не пипай!
Имам още кофи с жълт варак,
знам и как души се изсветляват.
Но да съм предишна - няма как
с този бегъл спомен за жарава.
фбЯ!!!11.01.2022

48.Стиховалежи

Да, стихове потеглят, но не идват
най-правилните стихове, уви.
Къде сте, рой римувани енигми?
Защо ли Бог не ви благослови
в по-бял  стиховалеж по мойте листи
и другиму да носите не скръб,
ни мисъл за неща, които липсват,
че той, животът, дар е свидно- скъп.
О, ето, малко влязох в коловоза
на позитивен зимен словоред.
Читателю ти  мой мистериозен,
дали отгатнах пътя – все напред?
В експреса „Ямб“ запазвам  място спално
и ще сънувам даже през деня.
На гарата щом сляза с рокля бална,
срещни ме – белким с рима те пленя.


49. Съвети към себе си

И ако всичко живо е трева,
то ти дали си цвете по презумпция,
за някого родено при това,
за да трепти във вазичка от кунцит,
магично да поглъща светлина
и да я връща най-полифантазно -
щом любовта е притча за жена,
праобраз на съкровища елмазни?
В сегашно бледно ако се родиш,
ще си  ли бъдеще калейдоскопно?
Моли се да си Муза точно ти,
преди стихът вратите да захлопне,
преди пастта на хищен виртуал
да глътне всеки въздъх-откровение,
над който твоят скъп Орфей е бдял
и е раздиплял песенни вселени.
Сега ти казвам – просто се върти
все тъй в мечти и обич генерирай,
напук на драми, студ и самоти,
защото иде март – той пак е лира
и се нуждае повече от плам
светът, а не от заповеди строги.
Съвети още мога да ти дам,
ти просто изпълни ги, ради Бога.
ФБЯ!!!
=====================
    50.  Тъй кръстосал е плажът мелтеми   с мъгли

Тъй кръстосал е плажът мелтеми   с мъгли, че денят водораслено стихва,
пъшка кораб за скрап – стар, ръждив и дръглив,незакупен със заем безлихвен
и кварталът поляга, на хълбок подпрян, каталясал, но все пак сколасал
да узрее в молитви за ин и за ян и да сложи две риби на масата.
Акостирам тогава в рояк тишини и започвам наново да пиша
нещо лунно – например как обезцени се дактилът и стана излишен,
нещо фосфорно - как даже чаят горчи, щом Сатурн е в регрес не от вчера
и стъписан е Бог и все тъй ще мълчи път към него докато намерим.
Как разтапят се айсберги псевдо-любов и от Нарциси – ставаме братя.
Е, сънувам навярно – сънят не е нов , но във бездната как да го пратя?
И стоя по ъглите на този квартал, за да спастрям мечти и светулки,
само тъй имам свят относително цял, не съдба на строшена цигулка.
Само тъй страховете заспиват за миг, вместо трайно да се доразлистят
и застива на устните гневният вик срещу множество смърти неистови.
Ако искаш – нататък този стих продължи, нямам сили за повече, вярвай!
Как да струпам тук всичко, което тежи, щом ще видя сълзите на Варна?


51. Утешително

          „Вкамених се, мамо!
           Ще говорим горе.“
                Д. Гачев

Ритъмът е хубав. Ха дано се случи
всичко, що желаеш,
вмиг, от първи път!
Ти не си изгубен. Болката е случай
да се доизваят  стъпките  в света.
Плачеш. Поплачи си. Майчицата свята
чува и всевижда сто лета напред.
Плачеш ли, си хрисим,вехне гордостта ти.
Скръб в сълза съзижда нов космичен ред.
А сърцето женско с вик на тъжна чайка
плаче и оплаква смърти и съдби,
но и нежно пее против самотия
и над чедо свидно в сънищата бди.
Даже и когато вече е звездица
или глас бълбучен на река и дъжд,
мама пак е мама и плетат терлици
пръстите чевръсти както неведнъж.
Майките са,всъщност,святата молитва,
благословът  стихнал, краищникът бял.
Само ги прегръщай и не запокитвай
себе си сред хаос, чужда злост и кал.
И ще ти сбъднат, вярвай, много скоро -
бащинство, огнище – Господ не греши,
нито е с оскъдни дарове за хора,
дето си разнищват лунните души.


52.Фея

      На дъщеря ми Йоана

Бъди четяща фея, мила моя, бъди четяща фея!
В сюжета следващ само има сбъдване
и стрък глухарче си по ветровея
дори пейзажът вън да не помръдва.
И само там, нахлузила калеври
на бос крак, следваш чуждите посоки
през сърцетупа, както и през плеврата,
докато вдишваш зими среброоки.
С торби от прошка, тонове от милост,
читател ли си , значи си  емпатия
и миг по миг  планетата закриляш
тъй както никой друг – от пустотата.
По листа виж как никнат съзерцания,
покълват нови тайни по поляните
от букви и тирета с отстояния .
Без призма на четящ - светът е странен.
Чети, надмогвай болка и себичност
по пътя Млечен от мечти крилати.
Ще знам, че вкъщи просто расне личност.
Спокойно ще ми е, че и оттатък.
18.02.2022
ФБЯ!!!Кой не иска най- доброто за детето си, макар че децата трудно слушат, всяко върви по своя път. Родителят е спокоен, когато детето се обърнне към него и благодари за дадения му съвет. Като се обърна назад във. времето, виждам какъв непослушко съм бил, пък ето, мисля,че стана човек от мен.
Хубаво написано, с хубаво послание!;
Георги Стойков: даа, много добро и поучително! Сега пък аз ти благодаря!
==============================================

53. Чай

Това не прилича въобще на урок,
а може би малко на отдих прилича,
но не във скъпарски следзимен курорт,
а нейде край късно тибетско кокиче.
Мандалата – слънце разстелил е Бог,
по-ясно във себе си за да се вгледаш
и ако извършиш дълбок квантов скок,
дано съмнеш млада звезда в Андромеда.
 Така да се сплитат за теб ин и ян,
че малко да ръснеш сребро новолунно
във прибор старинен до бял порцелан,
тъй сякаш си влюбен, от ангел целунат.
Защото е март по натура естет,
той знае в сервиза какво да налее
и после ще вихри от осем до пет
безумно красиви танга с ветровея.
Но ти ще заложиш по-скоро на чай
във ръчно рисувана чашка китайска
и там ще се стапят тъгите до май.
Какво ще ти бъде отпосле ли? – райско.

 
54. Четене на изгрев

Не мен чети, а изгрева, че той
твори със лекота и съвършенство
и с облак перест бае и магесва
и римно да го скърши няма кой.
Но, ако имаш слух за дъждосвирец,
за щур щиглец и жаба – кекерица,
то по-добре заслушай се в баира
край блатото – друг поетичен рицар.
Заслушай се дори във тишината.
Аз знам, че тя твори мистериозно
и няма в нея капчица помпозност
и всяка тиха буквица е свята.
Нататък, ако искаш, запрелиствай
брега скалист – не може да го нямаш.
Той пише фантастично дълги драми,
които всеки всякога  улисват.
И мене също. Нощем препрочитам
Рождественските празнични украси
и  „Алилуя!“ някому пригласям.
Не знам кому. Бог вредом е заскитан.


55. Щеш не щеш   

Щеш не щеш – на Игнажден ти станах полазник
и сега ще ти тръгне на хрипкави стихопандемии.
Ти не се тревожи, а живей си в покой, съобразно
прозаични, но трайно надеждни цял куп теореми.
Ако сетиш все пак, че от рими отърване няма,
попрегледай ги бегло – за някаква обща представа.
Аз дали съм виновна, че чайка излязох и здраво
се продирам, защото животът прилича на драма?
Ако може с мистерия зимното слънцестоене
да усмихва с лъч дните – и мои и твои поравно,
бих харизала някому своята мрачна вселена –
ако има резон – нека бъде му майчица славна.
А за нас да останат невъзвишени радости прости –
пеперуден снежец във предколеден валс по виенски.
И реши догодина ще искаш ли първа на гости
по Игнажден да дойда, както Олга пристига при Ленски?