Въ тоЪ же лЪто 6419 прЪставiся оу ПълЪсковЪ кънягыня възълюблЪна ХЪлъга Людъмiла дъщЪрь Вадiмiрова а матi трiехъ чадъ Аже от Ратъмiра къняжiчь Вълодiславъ iже сЪдЪ на къняжЪнii оу ПълЪсковЪ А къняжата Горыня аже сЪдЪ съ матi своя оу ВъбытовЪ суть iмЪнiЪ рода iхъ А ХЪлъгова дъчь суть мълада кънягыня ХЪлъга аже жена кънязя Iнгъвара а матi къняжiча Святославъля
А бысть ЛюдъмiлЪ въсЪхъ лЪтъ 63 АщЪ бяшЪ вЪлЪлЪпа жена А не възъжелала вiтатi оу КiевЪ А по въсii лЪта вiтала съ чадамi своя въ ПълЪсковЪ а въ iмЪнiяхъ своя А тамо же прЪставiся А положЪна бысть оу iмЪнii своя оу ВъбутовЪ
Олъгъ же ВЪшьтiй вЪсьма печалiся по ЛюдъмiлЪ А речЪ Бо не могълъ жiтi бЪзъ нЪя А мню аже абiе прiiду къ нЪй же
Бо до Людъмiлы азъ едiнъ сущю А бЪзъ Людъмiлы пакы же едiнъ сущю
В тот же год 911-й умерла в Плескове любимая жена Олега, княгиня Людмила, дочь Вадимира и мать троих детей: от Ратмира - княжича Владислава, который княжил в Плескове, княжны Горыни, которая вместе с матерью своей жила в Выбутове, это имение их рода; и дочери Олега, молодой княгини Ольги, которая стала женой князя Игоря и матерью княжича Святослава (Из Жития св. Ольги (Степенная книга, ч.1, 1775г. с.6 ):…равноапостольная Великая Княгиня Ольга, претворенная во святомъ крещенiи Елена, ея же память празднуемъ днесъ, юже произведе Плесковская страна, иже отъ области царствiя Великiя Русскiя земли, отъ веси именуемыя Выбутская близъ предЪл НЪмеческiя власти жителей, отъ языка Варяжска, от рода же не Княжеска ни Вельможеска, но отъ простыхъ людей)..
…И было Людмиле всего 63 года, и была она очень красивой женщиной, и не захотела жить в Киеве, и все годы жила со своими детьми в Плескове, в своих имениях, и там же умерла, и похоронена была в своем имении в Выбутове (Выбутино/Выбуты в двенадцати верстах от Пскова, древняя переправа, брод через реку Великую).
Олег же Вещий очень переживал кончину Людмилы, говорил, что не может жить без нее: Думаю, что скоро приду к ней…
Ведь до Людмилы я был один и без Людмилы снова я один…