Въ лЪто 6419 въ дЪнь шестый зiлоса мiнея явiся въ нЪбЪсЪхъ астрiя нЪкая а зЪло вЪлiя а въласата о трiехъ копiйна А зърiма дънЪсь бо свЪта вЪльмi а стрiе жала от ня оустрЪмiся на нЪбЪсi от захода а къ Кыеву гъраду аже людiе оужасахуся оузърЪ се
…А прiзъва ХЪлъгъ нЪкiiхъ старъцЪвъ А сь вълхъвы iже обiтахъмъ въ лЪсЪхъ Оковъскыя А въпрашае i Аже чесо суть знамЪнiе сiе Да гълаголiтЪ мънЪ вЪдii старъчЪ…Аць вълхъвы оустрашiся кънязя да не мълъвятъ емоу А старЪйшiй рЪчЪ ХЪлъгу А се къняже не бълагъмъ знамЪнiе Да тi завЪтъ даяшЪ аже отпушахъмъ ны да не заключiмы бяше въ юзiлiщЪ есi за вЪстiе сiЪ от нЪбЪсъ тi възъгънЪвiся А намъ же безъвiнънъмъ кару от тя прiятi Бо вЪстiе от сь астрiй небълагоЪ…Аже ХЪлъгъ речЪ вълхъвамъ Азъ да не сътворю зъла вамъ абiе да мълвiтЪ iстiну о сЪмъ
СтарЪйшiй же вълъвъ речЪ ХЪлъгу аже сь астрiя iмаашЪ трiе вЪршiя яко жала аже оустрЪмiся от захода Кыеву А се суть трiе сьмЪртi къняжевЪ iже сущi въ гърадЪ сЪмъ А кълючiся трiе печалi а плача егъда прiгърядЪ от заходънiiхъ прЪдЪлъвъ земълi Полянъскыя къ сiмъ кънязьмъ iхъ оуспЪнiя А пьръвъ оумърЪшi тi къняжЪ ХЪлъгъ А сь абiе кълючiся яко iзыдЪтъ лЪто се А сьмЪрть прiiмЪшi от комонi своя iже възъляжетъ на блiзъкъмъ хълмЪ къ заходу от Кiева А въторый оумърЪтъ кънязъ Iнгъваръ суть нЪтiй а зятiй твой А сьмЪрть прiiмЪтъ от дъвохъ дърЪвЪсъ еже прозябаютъ на далъньмъ хълмЪ къ заходу от Кiева А лЪта дългiя iзыдутъ да оумърЪтъ трiетiй кънязъ Святославль суть вънука твой а Рурiкъвъ iже детЪскъ въ дънi сЪй бо сЪдьмь годiнъ Ъмоу Аць рокъ Ъго завЪщьнъ занежЪ въ нЪбЪсЪхъ а по възърастЪ бяшетъ буенъ а дъръзъкъ а кърЪпъкъ кънязъ А оумърЪтъ на бърЪзЪ ръцы аже текущЪ въдалЪ къ заходу от Кiева А лобъ Ъго яко чашю опояшетъ зълато А се явъно зърю въ iзъчадii вьрЪтiй яко бъльщянiе зълата iзыдЪтъ от лъба Ъго
А тi къняжЪ ХЪлъгъ въбързЪ вЪршi дЪла земъныя бо върЪмя твоЪ iзъходiтъ а конъ блiзъкъ
А оумолъкълъ старЪйшiй вълхъвъ А въсЪ съклоняхуся нiцъ прЪдъ кънязьмъ
А зЪло възъгнЪвiся ХЪлъгъ на вълхъвы А възъпi iмъ же Аже чаетЪ лi егъда вашь конъ прiспЪ въявЪ за нелЪпiе вашЪ Аць слово къняжЪЪ не съта рушiтi А гънЪвъ свой оумiрiлъ бо лъжа а лЪсть не годЪ емоу А отпущахъмъ съ мiръмъ сiiхъ старьцъвъ А повелЪ чадi брашьны а пiтiе даятi iмъ же въ хълсты а въ iчыгы пакыы обуятi
А съта ХЪлъгъ мнЪтi о сьмЪртi аже гърядЪтъ Ъмоу А яко iзъбЪгънутi iа а оуклонiтiся от сЪго прЪдъвещанiя А въмалЪ розъмышляху А съшЪдъ съ комонi своя…А прiгубЪ Ъго въ лобъ А шьпьчЪ Ъмоу Тi комоню мiй любый комоню Аще тi нЪслъ мЪнЪ въ сЪчЪхъ А не едiно же не запънувшЪ о камЪнiе А не едiно не оужасЪся от лязъгаа а шюма сЪщi А вьсь егъда оунЪсохъмъ мя а годъзнуЪ
мя от погыбелi А вьсь чясъ не чаяху азъ яко съмЪрть прiгърядЪтъ от тя А конъ от тя мi прiятi А не чаю се
Аже будЪму сii вълхъвы лъжывы Аже мню азъ на въсь жiвотъ мой да суща Перунова въласть
А прiзъваа евтюха старЪйшаго а повелЪ супонь разъятi комоню А брашьно дъбъро даятi комоню А въ нуждънъ часъ поiтi а кърмiтi А въ стойлЪ озiмЪ държатi А въ полЪ лЪтъмъ пасiтi А не камо же сь комоню не сЪдълатi А въсяко Ъго холiтi А от зъла блюстiтi на вьсь годiны вiтанiя Ъго же
Сiце повелЪ ХЪлъгъ а въторьцей прiгубЪ комоню въ лобъ А iзъшЪдъ Кiеву на комонЪ iномъ
В год 911-й, в 6-й день февраля месяца, явилась в небе некая огромная звезда волосатая, и из нее исходили три хвоста, как три копья, и видна она и днем, потому что очень яркая, и три жала от нее устремились по небу от запада к городу Киеву, и люди пугались, видя это (Период обращения кометы Галлея изменчив: от 74 до 79 лет. Лаврентьевская летопись: Въ лето 6419 (911) Явися звЪзда велика на западЪ, копЪйным образом; хроника Георгия Амартола под 912: При семь звЪзда явися велия от запада, копииника его нарицахоу о сих злiи. Та звЪзда кровопролитие прознаменоуеть КонстянтинЪ градЪ (с.541) - В.М. Истрин. Хроника Георгия Амартола в древнем славяно-русском переводе. Пгр., 1920, т.1, 615с.).
И призвал Олег неких старцев-волхвов, которые жили в Оковских лесах, и спросил у них: что означает это знамение? - Скажите мне, всезнающие старцы…Но волхвы испугались князя и препочли промолчать, а самый старый из них сказал Олегу: А это, князь, недоброе знамение; обещай, что отпустишь нас, не посадишь в поруб за эту весть небесную, за которую на нас рассердишься, и нам, невиновным, придется от тебя кару понести, потому что весть от этой звезды недобрая -…Но Олег сказал волхвам: Я не сделаю вам зла, но говорите всё как есть -…И старый волхв поведал Олегу, что эта звезда имеет три острия, которые как жала устремились от запада в сторону Киева, а это означает три княжеские смерти, и произойдет сие с князьями, которые будут княжить в этом городе. И будут великие печали и великие плачи трижды в земле Полянской, когда смерть придет к этим трем князьям. - И первым умрешь ты, князь Олег, и это скоро случится, как закончится этот год, и смерть ты примешь от своего коня, который будет лежать на ближайшем к западу от Киева холме, а вторым умрет князь Ингвар, твой племянник и твой же зять, он смерть примет от двух деревьев, которые растут на дальнем к западу от Киева холме; и пройдут долгие годы, и умрет третий князь, твой внук и Рюриков внук - Святослав, которому ныне всего семь лет, но судьба его записана заранее (рокъ Ъго завЪщьнъ) на небесах, а когда вырастет, то станет смелым и сильным, но нрава крутого и умрет на берегу реки, которая течет к западу от Киева, а его голову, как чашу, опояшет золото, я ясно вижу сквозь дымку времени (а се явъно зърю въ iзъчадii вьрЪтiй), как блеск золота исходит от его головы;…а ты, князь Олег, быстрее заканчивай дела земные, потому что твое время кончается и близок твой конец -.
…И умолк старый волхв, и все низко поклонились князю…
И разгневался Олег на волхвов и закричал: Знаете ли вы про свой конец, который ваши нелепицы приближают?! - Но слово княжеское не стал нарушать и усмирил свой гнев, потому что ложь и обман не были свойственны ему (а гънЪвъ свой оумiрiлъ бо лъжа а лЪсть не годЪ емоу) и отпустил с миром старцев, и приказал прислуге снабдить их едой и питьем и в обувь новую их обуть (брашьны а пiтiе даятi iмъ же въ хълсты а въ iчыгы пакыы обуятi)…
…И стал Олег думать, как, невзирая на зловещее предсказание, избегнуть смерти, и, немного поразмыслив, он сошел со своего коня, поцеловал его в лоб и прошептал: Конь, мой любимый конь, когда ты нес меня в сражениях, то ни разу не споткнулся о камни и ни разу не испугался лязга и шума битвы, и всегда (вьсь егъда) уносил меня и спасал от погибели; так неужто могу я смерть свою от тебя принять.
А может, волхвы - обманщики, но, думаю я, на всё воля Перуна -.…И призвал старшего конюха (евтюха), и приказал расседлать коня и давать ему хорошую еду, и поить, и кормить вовремя, и зимой в теплом стойле содержать, и летом в поле пасти и никому коня не давать седлать, и всячески за ним ухаживать, и беречь его от всякого зла всю его жизнь…Так приказал Олег и, опять поцеловав коня в лоб, уехал в Киев на другом коне…(далее текст утрачен. Примечание составителя)