Хельга (Олег) и Людмила
Въ лЪто 6389 iспълчiся ХЪлъгъ на Аскалъда съ мъногы къмЪтi от варягъ а воi от СловЪнъ а МЪря а Чюдi а КрiвiчЪ А поiдутъ сътЪжi мъстiтi а дърЪгi гатiтi а забороны тъворiтi а заставЪ ставiти а лодii смолiтi А прiзъваша Халъгарда от Ладожi бо съ нЪтiй Рурiкъвъ яко старЪйшiй въ родЪ а съ Ефандой а дъщЪрiю IнгЪрдiю а съ чадамi IгърЪмъ съ Акунъмъ А дружiну добру въда коустодiя забъронi дъля сь осташа НовЪгърадЪ Халъгарду яко архонту
Ано матi IнгъваръвЪ РусъгЪрдь бо мЪзiна вдовiцЪ РурiковЪ съ чадамi а съкарбъмъ iзъготовляашЪ бо съ нiмi же поiдЪ iже съ ХЪлъгъмъ а съ съварахъмъ Iнгъваръмъ на пълудЪнiе къ ПолянЪмъ Кыеву яко върЪмя прiспЪ…
Въ лЪто 6390 поiдоста ХЪлъгъ от НовЪгърада на полудЪнiе съ нЪтiемъ Iнгъваръмъ iже възърастЪ 17 годiнъ А ХЪлъгъ же суть вуй Iнгъваръвъ бо дЪверь Рурiкъвъ iже адЪлъфiй Ефанъдъвъ Iже съ нiмi же а съ къмЪтiю вЪлiей а съ многы воi СловЪнЪскъ а Чюдi а МЪря съ варязi А прiiдохъ къ гъраду СмолЪньску А внiдЪ въ нь А въда сь гърадъ Стемiду съ родъмъ Ъго а съ грiдънямi А поiдi от СмолЪнi къ ЛюбечЪ А такожьдЪ възя Любечь а оставi въ нь Фарлъфа съ родъмъ Ъго А Чьрнiгъвъ въда ЛiдулЪ съ родъмъ А прiiдохъ съ многы воi Кыеву въ ПолянЪхъ А дружiну съхъранi за вьрЪтiямi на берЪзЪхъ оу СловутiчЪ ащЪ възлЪ горы Угоръска А посла Аскалъду вЪстiе лЪстъноЪ бо дЪi гъсть прiнЪслъ нЪкiя харътii от прiснi от Поморiя ПрусъвЪ А iзъшЪдъ iзъ гърада Аскалдъ бЪзъпЪчьнъ А нЪстЪ забъронi еда коустодiЪ сущЪ възълЪ або въскрай А iдЪ къ ХЪльгу сьръдЪчьнъ А вънезаапу въскочЪ къмЪтЪ варяжьскы вьрЪтiя за А вънъзнувъшЪ мЪчьмъ пълотiе ОскалдъвЪ А оуспЪ кънязь възъгласiтi Се сьмЪрть моя А дЪнь не бълагъ А оумЪрлъ абiе Оскалдъ А окръпляше
iзърядъно мъравiе къровiю своя А ПолянЪ аже оузъря се а оужасахуся от деянiя сЪго яко не правЪдънъ сьмЪртi кънязя Оскалда прЪдаа Аже речЪ iмъ ХЪльгъ дЪръжа одЪсноЪ къняжiчя Iнгъвара А пошто оужасаетеся Бо азъ прiведоша вамъ кънязя Iнгъвара Бо се суть iстiнъ кънязь от Неба Бо съварахъ Рурiкъвъ iже онЪ суть от роду АвгустъвЪ сущi аже Рымъскы цЪзарЪ Суть ано сь Аскалъдъ мЪртъвъ суть находънiкъ от Поморянъ полунощьныхъ рыбъныхъ Бо токъмы рыбоядiе тъворяху прЪвiтанiя радi своя А се неЪстЪ кънязi от рода АвгустъвЪ А абiе съхъронi въбъръзЪ Оскалда въ дЪнь въторый на горЪ ОугоръскоЪ аже оу Нiколы есть же гърЪбiщЪ ОскалдовЪ а по сь дънi…
Въ тоЪ же лЪта 6390 на торъжiщЪ оу Кiеву гълаголютъ нЪкiя старЪйшiя ПолянЪ Аже бо сь Осъкълодъ бяше суть чюжьдъ кънязь понЪже прiiдЪ къ Олъдiру от невЪстънЪ полунощiя А сьмЪрть прiя от кънязя же такожьдЪ от полунощьнаго А се суть по волЪ Бога Аць зъла ПолянЪмъ не сътворiлъ А оузърiмъ же опакы аже суть кънязь мъладъ Iнгъваръ а вуй Ъго ХЪлъгъ а чесо сътворятъ намъ же сь къняжiе А по дЪянiямъ iхъ възъмнiмъ о нiхъ же…СiцЪ въ чадi чаянiе сущЪ от кънязЪхъ надъ нiмi сущiхъ Се суть СловЪнъ а Русы А вълостi же любыя въспрiiмутъ Бо сь от Бога ЪстЪ…
…СiцЪ възърадовася ПолянЪ сьому Iнгъвару а съмЪртi ОскалдовЪ…А тако бысть въцарiся родъ Рурiкъвъ въ ПолянЪхъ оу Кыеву А сь гърадъ нарекутъ яко КЪнугардъ суть ЦЪзарь гърадъмъ Рускымъ а СловЪнъскiмъ А въласть прiiмутъ възъдЪ а дьржатъ по сь дънi тамъ же Iнгъваръ ащЪ юньць а вуй Ъго ХЪлъгъ а архонтъ Халъгардъ А сь суть ХЪлъгъ въторый съ дружiны крЪпъкъ а вЪлiе множьство варязЪ съ къмЪтiю А въся Русь а СловЪнЪ подъ нiмi же А сь суть Русь РурiковЪ А простряся от СловутiчЪ а до ЪзЪрi Варяжьскъ а до IлмЪра а въ Завълочiе а ОлонЪ же а до Сумi
В год 881-й стал готовиться Олег к походу на Аскольда: собирать воинство из варягов, из словен и мери, из чуди и кривичей, и дороги готовить, и болота гатить, и сторожевые вышки ставить, и заставы строить, и лодки смолить; и вызвал Олег Хальгарда из Ладоги, племянника Рюрика, старшего в его роде, с Ефандой и дочерью Ингигердой, и с детьми Игорем и Акуном, и сильную дружину дал им для охраны и защиты тех, кто остался в Новгороде, а Хальгарду велел быть там архонтом.
Но мать Игоря Русгердь, младшая вдова Рюрика, стала готовиться, с прислугой и скарбом, в путь с Олегом и первенцем Игорем на юг, к полянам, в Киев, как придет их время…
В год 882-й пошел Олег из Новгорода на юг с племянником своим Ингваром, которому уже было 17 лет, а Олег был ему дядей по матери его, он же шурин Рюрика, потому что является братом Ефанды, первой жены Рюриковой. А с ним пошли множества воинов словенских и чуди, и мери, и варягов, и пришли они к городу Смоленску и вошли в него; и отдал Олег это город Стемиду с родом его и с воинами. И пошел от Смоленска к Любечу, и взял Любеч, и оставил в нем Фарлофа с его родом, а Чернигов отдал Лидулу с родом, и пришел со многими воинами к Киеву в Полянах, и дружину спрятал за холмом на берегу Днепра, близ горы Угорской, и послал к Аскольду известие ложное, что некий купец принес письма от родни из Помория Прусского и вышел из города Аскольд доверчивый без охраны: ведь всегда охрана была при нем (възълЪ або въскрай), и направился к Олегу с открытым сердцем, и неожиданно выскочили воины варяжские из-за холма и вонзили мечи в тело Аскольда, и только успел князь воскликнуть: Это смерть моя, и этот день недобрый…как тотчас умер, и окрасилась вокруг трава кровью его, и поляне, увидев это, ужаснулись от свершившейся несправедливости и неправедной смерти князя Аскольда, но говорит им Олег, держа правой рукой княжича Игоря: И чему ужасаетесь? Ведь я привел вам князя Ингвара, потому что он настоящий князь от Бога, ведь он первенец Рюрика, который ведет свой род от римского цезаря Августа, а этот мертвый Аскольд - никакой не князь из рода Августа, а находник от северных поморян-рыбаков, которые одной только рыбой питаются ради поддержания жизни своей и ничего более не имеют -. И похоронили второпях Аскольда, на второй день, на горе Угорской, около храма Св. Николая, и могила Аскольда есть там и поныне…
В тот же год 882-й говорили на торжище в Киеве некие старики-поляне, что князь Аскольд был чужой князь, потому что пришел к Олдиру из неизвестного Севера и смерть принял от князя, также пришедшего с Севера, и пусть их Бог рассудит: все происходит по воле Божией, но зла полянам он не делал, поэтому посмотрим, каковыми будут молодой князь Игорь и дядя его Олег, и по деяниям этих новых князей и наше мнение о них будет…; так думают в народе о князьях, правящих народом словенским и русским: власть любую примут над собой, ведь это все от Бога…
…Так радовались поляне вокняжению Ингвара и смерти Аскольда…
И так воцарился род Рюрика у полян, в Киеве, и этот город назвали Кёнугард, то есть город-цезарь для всех городов русских и словенских; и власть приняли здесь и держат ее до сих пор: Ингвар, еще юноша, и дядя его Олег, и военачальник Хальгард, он же Олег Второй, с сильной дружиной, и огромное множество варягов с воинами, и вся Русь, и словены под ними, и это Рюрикова Русь, и протянулась она от Днепра и до озера Варяжского, и до Ильменя, и до Заволочья, и Олони же, и до Суми…