Разказ от Генка Богданова
- Извинете ме за любопитството, господине, но непременно ли се налага на клиентката Ви да продава тази хубава къща на центъра на София? Моля, разберете ме правилно, аз от скоро съм агент по продажбата на недвижими имоти, но съм на ясно, че момента да продавате не е подходящ. При тези цени на имотите днес е по – изгодно да се купува, а не да се продава недвижимо имущество и то на всяка цена.
Погледнах учудено младата жена. Не можех да повярвам, че един агент по продажбите, който би взел доста тлъст хонорар, ако осъществи продажбата, се е загрижил за интересите на една непозната жена. Това нейно поведение беше непонятно за мен, защото и двамата щяхме да се облагодетелстваме от тази продажба. Освен това добре познавах жената, която ме нае да организирам продажбата. Знаех, че тя е от хората, за които парите винаги са били приоритет, а човечността и съпричастността като тези, които проявява пред мен тази млада жена, за нея са смешни и жалки, непознати понятия. Не я жалех, нито бях готов като тази, все още чувствителна агентка, да се притеснявам за нейните интереси, защото Виолета беше жена, която „ и майка си би продала за пари!“ А и тя наистина бързаше да се отърве от имота преди да влезе в дом за стари хора. Беше останала сама като кукувица в огромната четири етажна къща - болна, безпомощна и отчаяна. Парите от къщата щяха да отидат за изплащането на огромните кредити, които Виолета беше изтеглила за алчната си дъщеря, преди тя да имигрира в Щатите и напълно да се откаже и от България и от старата си майка. Съпругът на Виолета отдавна ги беше напуснал, отвратен от нейната безчувственост и неутолимата й жажда да трупа пари на всяка цена. За съжаление, дъщеря им се оказа пълно копие на майка си по отношение на характера. И двете бяха мързеливи, алчни, пресметливи, груби и неблагодарни. Отнасяха се зле дори с майката на Виолета, милата, скромна и пословично работлива жена, напълно заслужаваща необичайното си, но много подходящо за благия й характер име - Благородна.
Познавах добре цялото семейство, защото живеех в къщата отсреща. Майка ми и леля Благородна бяха приятелки, а с Виолета раснахме и учихме в едно и също училище, преди аз да вляза в Университета и да завърша „право“, а тя да се омъжи и разведе набързо. Първият съпруг на Виолета беше добър, макар й не особено работлив човек. Но не издържа дълго съвместния живот с тази харпия и я напусна.
Цялата тежест и отговорност за издръжката на семейството продължи да носи на слабите си рамене леля Благородна. Тя беше останала вдовица още на 26 години, без родителска подкрепа и с две годишната Виолета на ръце. Но въпреки, че беше крехка на вид – симпатично, миловидно „миньонче“, имаше несломим дух и силна воля. Съчетани с всепризнатата й работоспособност и истински талант те й помогнаха не само да оцелее и да се справи сама с издръжката на детето си, но я превърнаха в една от най-известните и търсени от софийските дами модни шивачки. Започнала да шие в мазето на старата им къща, тя успяла да спечели толкова много клиентки, че полека-лека разширила бизнеса си, отворила ново ателие с няколко помощнички. После малкото ателие се беше утвърдило като една от най-добрите и предпочитани модни къщи в София. Леля Благородна не се омъжи отново, сама успя да построи четири етажна къща и да отгледа Виолета без да я лишава от нищо. Цената за тези нейни постижения бяха пълното й пренебрегване на собствените й интереси, липсата на личен живот и дългогодишна тежка и изморителна работа в ателието. Тя винаги беше на разположение дъщеря си и на клиентките си. Рядко ползваше отпуски, освен когато болното й сърце я принуждаваше да го позакрепи в болница или санаториума в Банкя. Работеше и в събота, докато глезената и неблагодарна Виолета си живееше живота, не работеше, но харчеше на воля парите изкарани с толкова много усилия от майка й и искаше от нея още и още…
След като построи новата им къща, леля Благородна премести ателието си в призем-ния етаж. За себе си остави втория, а третия и четвърти етаж приписа на Виолета, която наскоро се беше омъжила за втори път. От втория си съпруг Виолета имаше и дъщеря, която, за съжаление, беше пълно копие на майка си. Същото горделиво и надменно същество, същите груби език и нрави. Не беше минала и година, след като заживяха в новата къща, когато една вечер неволно станах свидетел на следния разговор между моите родителите:
- Представяш ли си, скъпи, колко нагла и алчна се оказа Виолета! Принудила е майка си да й припише и втория етаж от къщата, защото решила да го дава под наем и да се издържат с приходите от наема. Благородна беше много наскърбена и разочарована от дъщеря си. Много ми плака вчера. Беше й тежко и обидно, защото Виолета й заявила, че спокойно можела да се нанесе в свободната стая на приземния етаж, нали и без това прекарвала по-голямата част от денонощието в ателието си.
- Но как така? - възмути се баща ми. – Та този етаж е вкопан в земята, там прозорците са малки и слънце почти не прониква. В ателието постоянно работят на луминесцентно осветление. Не може да бъде! И как така ще живее в една стая, когато с толкова труд и лишения сама построи и обзаведе къща като палат?! Съвест и срам няма ли Виолета? Как й дава сърце да постъпва така с родната си майка?
- Съвест? Срам? О, това явно са напълно непознати за безсърдечната Виолета понятия! Знаеш ли какво ми разказа скоро една наша обща позната – редовна клиентка на Благородна? Миналата година са били заедно на лечение в Банкя. Случило се да се хранят на една маса с кротък, добре възпитан вдовец от Сандански. Той толкова много харесал нашата съседка, че й предложил да се омъжи за него и да изживеят заедно старостта си спокойно и щастливо. Знаеш, че Благородна е все още само на 60 години, но цял живот остана самотна. Дъщеря й, която е готова да й вземе и последния залък, дори не й отваря вратата, освен ако не е за да й иска нещо. На млади години майка й имаше много добри кандидати за женитба, но тя не искаше да се довери на непознат човек заради дъщеря си. Пък и беше отдадена на бизнеса си толкова, че нито имаше , нито искаше да отдели време за нова интимна връзка. Но явно след последната наглост на дъщеря й, жената е решила да промени живота си и да осигури старините си с този добър и почтен човек. Седмица преди да приключи смяната им решили с Асен да уведомят близките си и скоро след това да се съберат под един покрив. И чуй какво ми разказа още моята позната!
Заминал Асен за Сандански в събота и на следващия ден се завърнал с цялото си семейство – двама сина, снахите и внуците си, натоварили колите с подаръци и лакомства, усмихнати, и готови да посрещнат с отворени сърца бъдещата другарка на баща си и дядо си.
Но Благородна се завърнала от София разплакана, съсипана и огорчена за пореден път от изоставената наскоро от съпруга си озлобена своя дъщеря. Вместо с разбиране и благословия, тя отговорила на споделените от майка й намерения да се омъжи с такава канонада от грозни епитети и непростими обиди, че окончателно разбила сърцето й и най-после отворило очите й за чудовищния характер на дъщерята, на която посветила целия си живот - младостта, безрезервната си обич, всеотдайните си грижи, дългогодишния изтощителен труд и всичко, постигнато с цената на нейните лишения и разклатеното й здраве. Сигурно си забелязал, че Благородна вече я няма в квартала. Така е, майката на Виолета най-после се реши да направи нещо и за себе си, остави на лошата си и неблагодарна дъщеря и последното, което имаше и замина за Сандански с Асен, където чух, че живеела спокойно и щастливо сред добрите и благородни като нея хора от новото си семейство.
След този разговор между родителите ми, престанах да се упреквам за инстинктивното си резервирано отношение към Виолета, но я наблюдавах по-внимателно и много скоро разбрах, че всичко, което чувах да се говори за нея е истина, а вътрешното чувство, което ме караше да избягвам нормалните добросъседски отношения с Виолета е било напълно оправдано. Съседите говореха, че веднага щом майка й е напуснала дома си, Виолета затворила ателието и без предупреждение изгонила без предупреждение петте дългогодишни шивачки, няколко месеца преди да успеят да се пенсионират. На молбите им да не избързва със закриването на ателието поне до края на годината, тя високомерно отговорила, че техните проблеми не са нейна грижа и вместо да поддържа бизнеса заради интересите на чуждите за нея жени, за нея е по-изгодно да даде и този етаж под наем.
Може би тази нейна алчност, хладния й характер и високомерието й са дошли в повече и на вторият и съпруг, защото и той я заряза и замина за чужбина. Останаха в огромната къща сами с дъщеря й. По същото време напуснаха и наемателите им от втория етаж, които не издържаха на постоянните изисквания и забележки на Виолета и решението й, за кой ли път да увеличи наема. Турчина, който беше наел под наем ателието фалира и си замина без дори да плати няколко месечните си задължения за наем, ток и вода.
Тогава Мариана, дъщерята на Виолета, която не успя да завърши поне втория семестър в Колежа по бизнес и финанси, решила да развива собствен бизнес, за който нямаше нито специалните познания, нито поне необходимия опит. Новоизлюпената "бизнес дама" взела от банката огромен кредит, като успяла да убеди майка си да ипотекират къщата. Явно и двете са си представяли, че от фермата за елитни коне и манежа за езда към тях ще потекат реки от пари. Но се случи точно това, което всички очаквахме. Фирмата просто фалира, а Марияна заряза майка си и замина при баща си в Щатите, като остави на майка си задълженията към банката.
Виолета рухна и физически, и психически след като изгуби всичко, което имаше. Остана сама като кукувица в къщата, която трябва да бъде продадена, за да се изплатят задълженията към банката. Добре, че поне се от общината се съжалиха над нея и скоро ще я настанят в дом за стари хора. Там ще има достатъчно време да разсъждава над собствената си жизнена позиция. И дано да разбере, че всеки получава това, което е заслужил с постъпките си, с поведението си, с отношението си към хората и с морала си.
Съдбата е справедлив съдник и поставя всеки на мястото му рано или късно.