Не ходи около мен, а до мен
Автор – Величка Николова – Литатру
Дъжд се сипе над мен
в моя пролетен ден,
ала слънцето грее.
Скоро светва дъга,
пъди моята тъга
и ме кани под нея.
Носи щастие. Знам.
Залък твърде голям
е дъгата за мене.
Отминавам напред,
тя ме следва в крив ред.
Яхвам дневното стремe.
Тичам аз, тя край мен.
Ту пред мен, ту зад мен…
Сякаш много й трябвам.
Все препускам в галоп,
а до мене в синкоп –
куп флуиди ме грабват.
Младост в мене кипи,
а сърцето шепти:
„ Виж, ръката ти стиска!
Не е просто дъга.
Тича с теб любовта.
И те иска, и иска…
Литатру1
(6 м. в "О")
*