Ах, этот вирус - злой, микроскопический...
Со смертельной лаской обнял нас решительно...
Сбережет ли маска от беды невидимой...
Носим мы ее...Оберег спасительный.
Стоим на расстоянии...На самоизоляции...
Все делаем как надо, надеясь на власти...
А в сущности,вдруг, стали очень близкими...
Упали "маски" с лиц, которые носили мы...
С натянутой улыбкой...Молчали...Говорили...
Стесняясь правды голой...Красивой ложью жили.
И вот...Кусочек тряпки...У всех нас на лицах...
Какая солидарность!...Открытие невиданное...
Едиными мы в страхе от злой заразы стали,
осуществив идею, мечтанную веками...
Но маску ты носи, как-будто бы букетик...
А смотрится красиво на лицах этикетка!?
Дана нам жизнь одна, но в буйстве разных красок...
И больше нет нужды от лицемерных масок.
Недялко Йорданов - Маска
Ах, този вирус... Зъл... Невидим...Със тази смъртоносна ласка...
Не знам дали ще ни предпази от него сложената маска.
Но странно нещо... Уж я носим... Маскирани сега се движим...
Стоим далеч... На разстояние... И за живота си се грижим...
А всъщност ставаме по-близки във тази ненадейна треска,
свалили маските, с които сами общувахме до днеска.
И със изкуствена усмивка твърдяхме все тъй лицемерно,
че черното е всъщност бяло... А бялото е всъщност черно.
А днес сме сложили парченца от плат... И всички... На лицето...
Каква страхотна солидарност!.. За пръв път сякаш под небето...
Единни в общата заплаха... Еднакви в своя страх от Нея...
Осъществили сякаш вкупом оназ божествена идея,
с която всички сме създадени... Без егоизъм и омраза...
Човечество! Знам, ще пребориш и тази пагубна зараза.
Носи си маската, обаче... Със себе си... Като букетче.
Виж само колко ти отива това всеобщо етикетче...
Животът ни е скъп подарък... Еднакъв...С най-различни краски.
И няма нужда, няма нужда от всички досегашни маски.
2 април 2020 г.