Принцеса Жижи и принц Белодрешко

Генка Богданова
Приказка от Генка Богданова


     Някога, много отдавна, когато моята пра-пра-пра-пра баба е била малко момиченце, имало две малки държави, които били в толкова  добри отношения, че нямали дори граници, които да ги разделят.
    Един ден, камбаните в Ливадия забили  празнично и весели глашатаи  разнесли надлъж и нашир новината, че на царя и царицата се е родил наследник. Щастливите родители нарекли първородния си син  Бел. Принцът на Ливадия бил прекрасен. Топлите му черни очи постоянно се усмихвали. Бил красив и още от появяването му на този свят личало, че ще стане снажен и силен момък
     По същото време в съседното царство Мочур народът също празнувал по повод раждането на  наследницата на трона  Жизел. Малката принцеса била най - очаровател-ното създание, което някога се е раждало по тези земи. Момиченцето  имало прекрасна, бяла като сняг и нежна като лебедов пух  кожа. Красивите й зелени очи греели като  два изумруда, а малките й розови устенца приличали на неразцъфнала розичка.
    В този ден се родили и близначета, точно между двете царства. Но единствената, която празнувала в този ден била майка им – вещицата Злобана. От нейните черни магии и страшни проклятия се страхували  хората и в двете държави, затова и двамата царе не я допускали в своите царства, а я прогонили  в неутралната ивица земя, която разделяла двете държави. От този ден черната душа на Злобана не намирала покой. Тя мислела само как да отмъсти на двамата царе и  да  ги скара, за да развали завинаги доброто им приятелство.
   Децата, които родила Злобана били ужасни. И момчето и момичето били по - грозни и по - противни дори и от собствената си майка. И двойно по-лоши от нея. Дребни, прегърбени, кривогледи, злобни и отмъстителни били близнаците на вещицата.
   След този щастлив ден нищо особено не се случило нито в двете царства, нито в дома на Злобана. Хората в съседните, приятелски държави си живеели в мир и разбирателство, владетелите царували спокойно и се радвали на своите единствени деца, които от ден, на ден ставали все по-хубави, мили и разумни.
    Това продължило шестнадесет години, до деня, в който владетелите решили да дадат общ бал, за да отпразнуват  рождените дни на наследниците си и да ги запознаят. Балът щял да се състои в един от  ловните дворци  на  царя на Ливадия, близо, до малкото владение на Злобана.
   Задължително условие  за  поканените гости на  бала, било да пристигнат с маски, които да свалят, когато часовникът отброи  дванадесет удара и възвести, че принцът и принцесата са достигнали онази възраст, когато се прощават с  безгрижното детство и навлизат в прекрасните години на младостта.
  Бел и Жизел с нетърпение очаквали този чудесен миг. На бала те щели да се запознаят с много свои връстници, да танцуват с тях, да  изживеят  много  щастливи моменти и да получат  безброй  великолепни подаръци. Но нито Бел, нито Жизел знаели, че този ден ще бъде най-щастливия, но и най-нещастния  от техния живот. Те пристъпили в балната зала с радостно вълнение, посрещали заедно с родителите си  гостите, слушали развълнувани  красивите пожелания и приемали  подаръците, които им поднасяли  всички. А после започнали танците  и всичко приличало на вълшебен сън до като  наближило полунощ. Тогава, както било предвидено в протокола на церемониал майсторите, принцът поканил на танц принцесата. Оркестърът засвирил валс и  двамата рожденици се понесли  из залата като два красиви лебеда. Очарованите гости стояли встрани и ги наблюдавали как  танцуват леко и грациозно, а часовникът  тиктакал и отмервал последните минути до края на рождения им ден.  Когато най-после изтекла и последната минута от деня, часовникът  отброил дванадесет удара, а навън дванадесет оръдия  известили с гръм  края на детството им, Бел и Жизел свалили маските и за първи път се вгледали един във друг  отблизо. В този момент те притихнали като омагьосани. Гореща вълна заляла сърцата им и те затрептели в гърдите им  като крилете на немирна птица, която иска да полети високо-високо…
    Запламтели от смущение и  вълнение белите бузки на принцесата. Заблестели от радост и  щастие очите на младия Бел. Между тях пламнала красива любов и от този миг нататък  те знаели, че са родени, за да бъдат един до друг  и заедно да изживеят  живота си.
     Но, за съжаление нито  Бел и Жизел, нито техните родители, приятели и охраната на двореца, не подозирали, че на бала тайно са се промъкнали, скрили уродливите си тела под кадифените плащове, а грозните си лица с красиви маски и децата на вещицата – най-страшния враг на владетелите на Ливадия и Мочур. Разбира се, до тях в балната зала, маскирана като Смъртта, била и Злобана
    Крок  и  Тиня също се влюбили  в  принцесата  и принца и решили, че на всяка цена ще се оженят за тях.
    Когато споделили с майка си своите намерения, Злобана решила, че е настъпил момента за  нейното отмъщение. Решила да поиска  от владетелите сина и дъщеря им за своите  деца, а ако те й откажат, тогава  щяла да нанесе най-страшния удар за сърцата им, за който се готвела от години.
    А нищо не подозиращите  Бел и Жизел изживявали  щастието  на споделената любов и се готвели да поискат благословията на своите родители, за да се оженят. Но този вълшебен сън продължил само месец.
    Един ден, Злобана  яхнала летящата си метла, качила  сина и дъщеря си  и полетяла към  царския палат на Ливадия. Тъй като  долетяла  от небето царските стражи нямало как да я спрат при портите и тя спокойно се приземила в пълния с уханни, красиви рози
парк, където се разхождало царското семейство.
   Злобана и противните й син и дъщеря се изправили пред владетелите  и вещицата заявила, че  предлага дъщеря си за жена на Бел. А, за да забравят старата вражда и се помирят завинаги, в замяна тя щяла за им помогне да завладеят съседното царство и  да го подарят като зестра на младоженците.
   Отвратен, Бел заявил, че никога няма и да погледне противната Тиня, а родителите му категорично отказали дори да обсъждат обидното за тях предложение на Злобана.
- Ще съжалявате за това! – изсъскала вещицата, тримата отново яхнали метлата и отлетели към палатите на Мочур.
    В това време, влюбената в Бел  принцеса Жизел  била с родителите си под огромния дъб, който разстилал хладната си сянка зад двореца и се люлеела на любимата си люлка, вързана на  един от клоните на дъба. Родителите й люшкали люлката и се радвали на дъщеричката си, а тя летяла към небето, смеела се щастливо и си представяла, че я люлее любимият й Бел…
    Изведнъж черна сянка прелетяла над дъба и пред смаяните погледи на Жизел и родителите й се изправили Злобана,  Крок и Тиня.
    От ужас, принцесата припаднала, а родителите й, уплашени, че ще я изгубят  се засуетили да я свестяват.
    Злобана  се закискала  развеселена и им заявила, че не от ужас, а от  радостна изненада  е припаднала дъщеря им, като видяла бъдещия си съпруг Крок.
     Самият Крок направил неуспешен, тромав опит да се поклони и обявил, че иска Жизел за своя съпруга и на всяка цена трябва да я има.
- Като сватбен подарък, - допълнила Злобана. – ние ще ви помогнем да завладеете Ливадия, за да я дадете на младоженците.
- Никога! – извикал решително царят на Мочур. – Моята прекрасна Жизел няма да се омъжи за твоя грозен, противен и  отвратителен син, а против приятелите си и мирния народ на Ливадия аз никога няма да вдигна оръжие!
-  Като огнена лава закипели в черното сърце на Злобана  разочарованието и яростта. Тя смръщила грозното си сбръчкано чело, погледнала ги  с пламтящи от омраза очи, изсмяла  се  зловещо  и  изкрещяла страховито:
-  Бъдете проклети всички тогава! От този ден нататък  ще живеете  в истински ад и всеки ден ще се разкайвате, че сте ни отблъснали. Вашите приятели ще станат вашия кошмар и  най-страшните ви врагове. Тази цветуща земя ще изчезне завинаги, а вие, ще забравите какво е това красота и спокойствие.
   Ти, Жизел, ще бъдеш  „принцесата” на зловещото блато, в което ще се превърне тази прекрасна земя. Ще умираш от любов към своя принц,  но ще се страхуваш и ще бягаш от него, защото ако  се срещнете  той ще те убие начаса и ще те глътне.
     Щом Злобана изрекла страшните си клетви, небето станало оловно-сиво, светкавици размятали  огнените си копия и страшен гръм разтърсил земята. Девет  дни и девет нощи валели проливни дъждове над двете държави, земята се гърчела  под потопа, който отнесъл великолепните  градове и китните села, а ужасените хора от двете царства постепенно изгубили човешкия си вид. Населението на Ливадия  се превърнало в  ята  от щъркели, а  хората вот царство Мочур – в  пълчища от квакащи и подскачащи грозни жаби.
    На десетия ден дъждовете най - после спрели, слънцето  изгряло над  опустошената  земя. На мястото на Ливадия се разстилали  надлъж и на шир ливади, а  на мястото на царство Мочур, което било разположено  в по-ниско разположени земи се  появило вонящо  блато.
    И тогава  станало нещо ужасно. Прегладнелите щъркели се нахвърлили върху жабите  и започнали да се хранят с тях.
     Бел, който като всички свои сънародници се вече се наричал Белодрешко, заради белите пера, които покривали тялото му,   умирал от страх, че някой може да  схруска за обяд любимата му Жижи, или да се случи нещо  още по – ужасно – самият той да не я познае и да се нахрани с нея. Отчаян, прокълнатият принц кацнал  на едно сухо дърво и стоял там гладен и жаден, решен да умре, но  да не навреди на тази, за която биело сърцето му.
     А бедната прекрасна Жизел, която  се превърнала в блатната жаба Жижи, стояла на едно листо от водна лилия, ронела сълзи и постоянно се оглеждала плахо за  ненаситните щъркели. Нищо не останало от  неповторимата красота  на девойката. Нежната й кожа  сега била груба, пъпчива и воняща. Сладките  й розови устенца се превърнали в голяма грозна уста с дебели устни, а красивите й някога зелени очи, сега били изпъкнали и почти не се виждали под  огромните, подпухнали клепачи. Когато се навела над водата и видяла  в какво се е превърнала, Жижи решила, че не иска да живее повече. Скочила  в блатото, заровила се в тинята  и искала да сложи край на живота си.
    А вещицата, доволна от стореното зло, тъй дълго  се кискала, че  внезапно се задавила, задушила се и се пръснала  на хиляди отровни парченца, които потънали в бълбукащото блато. След нейната смърт синът й се превърнал в крокодил, а  ужасната му сестра  скочила след останките от майка си в тинята и се сляла с нея. 
    В този  миг магията на  мъртвата вече вещица се разпръснала като мъгла и  прокълнатите хора от двете царства  възвърнали  човешките си образи. Блатата се изпарили и  прекрасните плодородни поля на двете държави се раззеленили отново и разхубави-ли, нагиздени с пъстри като дъгата, дъхави цветя, обсипани  с кристално-чиста роса. Горите се весело зашумели, извисили гордите си чела към усмихнатото слънце  и жад-но  поглъщали живителната му топлина.
Като по чудо от нищото се появили отново  цветущите, белокаменни градове и китни селца и хората се върнали към предишния си живот.
   В царските дворци закипяла трескава подготовка за сватба. Принцът и принцесата, които с онези тежки дни били готови да умрат в името на любовта,  сега  се готвели да заживеят щастливи заедно като съпруг и съпруга, още по-влюбени и още по прекрасни  след преживените дни на ужас и безсилие. А Злобана, Крок и Тиня изчезнали завинаги и повече ни се чули, ни се видели за радост и облекчение на добрите хора от двете царства.



ПРИНЦЕССА  ЖИЖИ И  ПРИНЦ  БЕЛЕНЬКИЙ
Сказка Генки Богдановой
    
Когда-то, очень-очень давно, когда моя пра-пра-пра-пра бабушка  была маленькой девочкой, было  на свете два маленьких государства, у которых отношения были такими хорошими и дружескими, что между ними не было даже границ, разделяющих их.
    Однажды, колокола в Ливадии забили  празднично и веселые глашатаи  разнесли вдоль и поперек новость, что у царя с царицей  родился наследник. Счастливые родители назвали своего первородного  сына  Белом. Принц  Ливадии был прекрасен. Его теплые черные глаза постоянно улыбались. Был красивым и еще с его появлением на свет видно было, что он будет статным и сильным парнем.
   В то же время в соседнем царстве Мочур народ также праздновал по поводу рождения  наследницы  трона  Жизель. Маленькая принцесса была самым очаровательным созданием, которое  рождалось когда-нибудь в этой земле. У девочки  была прекрасная, белая как снег и нежная как лебяжий пух кожа. Красивые ее зеленые глаза грели как  два изумруда, а ее маленькие  розовые губки были похожими на  нераспустившуюся розочку.
    В этот день  родились и близнецы, как раз между двумя царствами. Но единственная, праздновавшая в этот день была их мать – ведьма Злобана. Ее черных колдовств и страшных проклятий боялись  люди и в обоих государствах, поэтому  оба царя не допускали ее в свои царства, а прогнали  ее в нейтральную полосу земли, которая разделяла оба государства. С того дня черная душа  Злобаны не находила покоя. Она думала только о том, как  отомстить  обоим царям и поссорить их, чтобы испортить навсегда их хорошую дружбу..
   Дети, которых родила Злобана были ужасными. И мальчик,  и девочка были более безобразными и более противными даже их  собственной  матери. И вдвойне худшими ее. Мелкие, сутуловатые, косые, злобные и мстительные - такими были близнецы  ведьмы.
   После этого счастливого дня ничего особенного не случилось ни в обоих царствах, ни в доме Злобаны. Люди в соседних приятельских государствах жили в мире и взаимопонимании, владетели царствовали спокойно и радовались своим единственным чадам, которые изо дня в день становились все краше, милее и разумнее.
    Так длилось это шестнадцать лет, до дня, в который владетели решили дать общий бал, чтобы отпраздноватъ дни рождения своих   наследников и познакомить их. Бал должен был състояться в одном из охотничьих дворцов царя Ливадии, недалеко от небольшого владения Злобаны.
   Обязательным условием для приглашенных гостей бала, было приехать в масках, которые должны были снять, когда часы пробьют  двенадцать ударов и возвестят, что принц и принцесса  достигли того возраста, когда  прощаются с беззаботным детством и входят  в прекрасные годы  молодости.
  Бел и Жизель с нетерпением ожидали этого чудесного мгновения. На балу они  познакомились бы со многими своими ровесниками,  танцевать с ними, пережить много счастливых минут и  получить  огромное количество великолепных подарков. Но ни Бел, ни Жизель знали, что этот день будет самым счастливым, но и самым  несчастным в их жизни. Они приступили в бальный зал с радостным волнением, встречали вместе с родителями гостей, слушали взволнованные  красивые пожелания и принимали  подарки, которые все им преподносили. А потом начались танцы  и все похоже было на волшебный сон, пока  приблизилась полночь. Тогда, как было предусмотрено в протоколе  церемониалмастеров, принц пригласил на танц принцессу. Оркестр заиграл вальс и оба   рожденника понеслись по залу, словно два красивых лебедя. Очарованные гости стояли в стороне и наблюдали их как  танцуют легко и грациозно, а часы тиктакали и отмеряли  последние минуты  конца их дня рождения. Когда наконец истекла и последняя минута  дня, часы пробили двенадцать ударов, а на дворе двенадцать орудий  провозгласили залпом конец их детства. Бел и Жизель  сняли маски и впервые  близко всмотрелись друг в друга. В этот момент они притихли как завороженные. Горячая волна залила их сердца и они затрепетали в их грудях  словно крылья беспокойной птицы, стремящейся полететь высоко-высоко…
    Загорелись смущением и волнением беленькие щечки  принцессы. Заблестели радостью и  счастьем глаза молодого Бела. Между ними вспыхнула  красивая любовь и с тех пор знали они, что родились, чтобы быть рядом  и вместе прожить свою жизнь.
     Но, к сожалению, ни Бел и Жизель, ни ихние родители, друзья и охранники дворца не подозревали, чго на балу тайком  проскользнули, скрывши свои уродливые тела под бархатные плащи, а безобразные свои лица под красивые маски и дети ведьмы – самого страшного врага  владетелей  Ливадии и Мочура. Само собой разумеется, рядом с ними в бальном зале, в маске Смерти, была и Злобана
    Крок  и  Тиня так же влюбились  в  принцессу и принца и решили, что они любой ценой поженятся на них .
    Когда поделились с матерью своими намерениями, Злобана решила, что наступил момент ее мщения. Решила потребовать у владетелей их сына и дочери для своих детей, а если они ей откажут, тогда она нанесла бы самый страшный для их сердец удар, к которому  готовилась  годами.
    А ничего не подозревающие  Бел и Жизель жили  счастьем  поделенной любви и  готовились попросить благословение у  своих родителей, чтобы пожениться. Но этот волшебный сон длился всего один месяц.
    В один день, Злобана села верхом на свою летающую метелку, посадила рядом сына и дочь и полетела к царскому дворцу  Ливадии. Так как она прилетела с неба, царская стража не смогла ее остановить у ворот и она спокойно приземилась в полный благоуханными, красивыми розами парк, где гуляла царская семья.   Злобана и ее противные сын и дочь встали  перед владетелями  и ведьма заявила, что  предлагает свою дочь в жены Белу. А, чтобы забыли старую вражду и  помирились навсегда, в замену она   помогла бы им  завладеть соседним царством и дарить его вроде приданого молодоженам.
   Отвращенный, Бел заявил, что никогда и не посмотрит на противную Тиню, а его родители  категорически отказали даже  обсуждать обидное для  них предложение  Злобаны.
- Вы еще пожалеете за это! – прошипела ведьма, трое снова сели верхом на метелку и улетели к дворцам  Мочура.
    В это время, влюбленная в Бела  принцесса Жизель  была с родителями  под огромным дубом, расстилающий свою прохладную тень за дворцом и качалась на своем любимом гамаке, завязанном за дубовый сук. Ее родители качали колыбель и радовались своей дочурке, а она летела к небу, счастливо смеялась и представляла себе, что это ее качает  любимый ее  Бел…
    Вдруг черная тень пролетела над дубом и перед ошеломленными взглядами Жизель и ее родителей встали Злобана,  Крок и Тиня.
    От ужаса, принцесса упала в обморок, а ее родители, перепуганы, как бы ее не потеряли, засуетились приводить ее в чувство.
    Злобана, развеселенная расхохоталась и им заявила, что не от ужаса, а от  радостной неожиданности упала в обморок их дочь, увидев своего будущего супруга Крока.
     Сам Крок попробовал сделать безуспешно неуклюжую  попытку отвесить поклоны и объявил, что желает, чтобы Жизель стала его съпругой и должен иметь ее любой ценой.
- Вроде свадебного подарка, - дополнила Злобана, – мы вам поможем завладеть Ливадией, чтобы отдасть ее  молодоженам.
- Никогда! – крикнул решительно царь  Мочура. – Моя прекрасная Жизель не выйдет замуж за твоего некрасивого, противного и  отвратительного сына, а против своих друзей и мирный народ Ливадии я никогда не подниму оружия!
   Огненной лавой закипели в черном сердце Злобаны  разочарование и ярость. Она нахмурила свой некрасивый сморщенный лоб, посмотрела на них пылающими ненавистью глазами, зловеще расхохоталась и завопила ужасающе:
-  Будьте вы все прокляты тогда! С этого дня и впредь будете жить  в настоящем аду и каждый день будете каяться, что нас отбросили. Ваши друзья станут вашим кошмаром и самыми страшными для вас  врагами. Эта цветущая земля  исчезнет навсегда, а вы  забудете что такое  красота и спокойствие.
   Ты, Жизель,  будешь  „принцессой”  зловещего болота, во что  превратится эта прекрасная земля. Будешь умирать от любви к своему принцу,  но будешь его бояться и бежать от него, ибо если  встретитесь,  он тебя сразу убьет и проглотит.
     Как только Злобана выговорила свои страшные проклятия, небо стало свинцово-серым, молнии разметали свои огненные копья и ужасный гром сотряс землю. Девять дней и девять ночей лились ливни над обоими государствами, земля корчилась под потопом, унесшим  великолепные  города и цветущие села, а ужаснувшиеся люди обоих царств постепенно потеряли свой человечий вид. Население Ливадии превратилось в стаи аистов , а люди  царства Мочур – в  полчища  квакающих и прыгающих некрасивых лягушек.
    В десятый день дожди наконец перестали, солнце взошло над  опустошенной землей. На месте  Ливадии  расстилались  повсюду  луга, а на месте царства Мочур, которое было пониже - появилось вонючее  болото.
    И тогда случилось что-то ужасное. Проголодавшиеся аисты  набросились на лягушек и начали кормиться ими.
     Бел, который как все его соотечественники уже назывался Беленький из-за белых перьев, которые покрывали его тело, умирал от страха, что кто-то может сгрызть к обеду его любимую Жижи или случится что-то  еще более ужасное – что  сам он не узнает ее и может накормиться ею. Отчаянный, проклянутый принц сел на сухое дерево и стоял там голодный и жадный, решеный умереть, но не навредить той, для которой билось его сердце.
     А бедная прекрасная Жизель, которая превратилась в болотную лягушку Жижи, стояла на одном листе  водяной лилии, роняла слезы и постоянно оглядывалась с опаской от  ненасытных аистов. Ничего не осталось от неповторимой красоты девушки.  Ее нежная  кожа теперь была грубой, в прыщах и вонючей. Сладкий ее розовый ротик превратился в большую некрасивую пасть с толстыми губами, а когда-то красивые ее зеленые глаза, теперь были выпученными и почти не были видны под огромными, опухшими веками. Когда наклонилась над водой и увидела во что она превратилась, Жижи решила, что не хочет больше жить. Вскочила  в болото, зарылась в тыню  и хотела  положить себе конец  жизни.
    А ведьма, довольная сотворенным злом, так долго хохотала, что  внезапно  подавилась, задушилась и лопнула  на тысячу ядовитых кусочков, которые утонули в клокочущее болото. После ее смерти ее сын превратился в крокодила, а его ужасная сестра  вскочила за остатками матери в тыню и слилась с ней. 
    В тот же миг колдовство мертвой уже ведьмы  рассеялось как туман и проклянутые люди обоих царств возвернули свои человеческие образы. Болота испарились и прекрасные плодородные поля обоих государств снова зазеленели  и похорошели, нарядные  пестрыми как радуга, уханными цветами, осыпанными  хрустально-чистой росой. Леса весело зашумели, воспрянувшие гордые вершины устремились к улыбающемуся солнцу и жадно  поглощали его живительное тепло.
 Чудом вдруг  снова появились  цветущие, белокаменные города и  деревушки и люди вернулись к прежней своей жизни.
   В царских дворцах закипела лихорадочная подготовка к свадьбе. Принц и принцесса, которые в те тяжелые дни были готовыми умереть во имя любви, теперь  собирались жить новую счастливую жизнь вместе как супруг с супругой, еще более влюбленными, еще более прекрасными, после пережитых дней ужаса и бессилия.
А Злобана, Крок и Тиня исчезли навсегда и больше о них не было ни слуху, ни духу на радость и облегчение добрых людей обоих царств.

Автор: Генка БОГДАНОВА, Болгария