Валентина Панова2-Раскаявшиеся воры-бг-ру

Лариса Потапова
Пишман крадци
Валентина Панова 2
Вечерната мъгла притули зад ъгъла двете фигури на продавачките от
кварталния супермаркет.
Точно това очакваха Гешо и Кото, притаили дъх от другата страна на
улицата. По всичко личеше, че есенната мъгла беше с тях и те
незабелязано щяха да се доберат до своята цел. И двамата мъже бяха
лежали в затвора и изучили още по-добре „занаята”на уличния крадец.
Отключиха безпроблемно вратата и влязоха. Алармата веднага даде
сигнал за нападението, но крадците на часа се справиха с нея и тя заглъхна.
Доволни, че са случили „навреме”, разгънаха чувалите и трескаво
започнаха да набутват в тях набелязаната стока.
Тъкмо редяха чувалите покрай вратите, когато полицейската сирена
изпищя. Двамата мъже се паникьосаха. А бяха помислили, че са
надхитрили полицията! Надхитрили,ама друг път!Бързо се насочиха към
вътрешната врата. Бяха влезли в офиса на магазина и въпреки, че можеха
да скочат от прозореца, не го сториха. Не знаеха дали отвън е отцепен
районът и дали като първите глупаци нямаше да попаднат в клопката.
- Ей, Геше, я виж па тука какво е чудо! – едва не извика от изненада
Кото, като се плесна по челото.
Над тях висяха всякакъв вид луканки, най-разнообразни видове
салами, цели целенички агнета...
- Тихо, бе! Сега ще ни спипат... Но нема да им се дадем, нема!.
-Не вярвах, че този мижав супер е така добре запасен –
продължаваше да се чуди Кото.
- То откъдето не вярваш, там може да е уловът.
- Не забравяй, че полицията е тук!
- Като огледат, ще разберат, че всичко си е както трябва и ще си
отидат.Пък нали и алармата не звъни вече?
.. Може да помислят, че е била
някаква повреда и...
- Я да се скрием зад агнетата! Така, даже и да влязат, няма да ни
видят.
Навън се чу силен говор. Полицията беше извикала двете
продавачки. Вратата бе отключена така майсторски, че на пръв поглед не
личеше. Ползването на ключ беше излишно.
- Тук са, тук са... – констатира с треперещ глас едната продавачка.
Другата се бе хванала за нея и хлипаше от напрежение и страх.
- Вие стойте тук! – нареди единият полицай.
- Нали да видим! Божичко, какво ни глава опати!...
- Само преди 20 минути заключихме магазина. Наоколо нямаше
никой! – почти изплака, треперейки, жената.
Съседите, чули шума, бързо наобиколиха мястото, отчертано с лента,
и закоментираха:
- Ей, не се засрамиха тези крадци!
- Безделници!
- Гладът, гладът ги е докарал дотам.
- Безработицата ни направи крадци!
- Не само крадци, ами и мързеливци.
- Ей, да ги хвана тия, с кремък ще ги одера! Нали продавачките ще
отговарят, каквото не излезе... - коментираше стар търговец - пенсионер.
- Знам, друже,знам. И аз съм я сърбал тая попара – допълни друг.
Един полицай излезе и отри поттта от челото си. Студеното време, не
му бе попречило да „не кипне” от гняв.
- Какво става, да не са избягали?
- Явно са избягали... Никой няма.
- Чувалите, господин полицай! Заминали са, но не са успели да ги
изнесат!- пропяха почти в един глас продавачките.
- Ще искаме ревизия! – каза собственикът на магазина, влизайки
тичешком.
До края на нощта не се разбра нищо за крадците. На другия ден
магазинът отново беше подложен на оглед.
- Старшина, идвай веднага и викай линейка! – нареди майорът и
извика продавачките за уточнение.
Когато линейката пристигна, сеирджиите видяха на носилките
двамата замръзнали крадци. Влезли в хладилната камера на супера, без
дори да подозират къде точно се намират. Някой от събралата се тълпа
извика:
- Станали са на „Макс и Мориц”. Ама, че крадци!...
- Пишман крадци! – заключи друг.
Автор: Валентина Панова 2


Перевод с болгарского языка на русский Ларисы Потаповой

Раскаявшиеся воры 

Валентина Панова 2

Вечерний туман укрыл удаляющиеся две фигуры продавщиц за углом районного супермаркета.
Именно этого и ожидали Гешо и Кото, затаив дыхание на другой стороне улицы. Казалось, что осенний туман был с ними заодно, чтобы они могли добраться до места назначения незамеченными. Оба мужчины раньше уже побывали в тюрьме, где очень хорошо изучили "ремесло" уличного вора. (С помощью отмычек) Они без проблем открыли дверь и вошли (внутрь супермаркета). Сигнализация сразу подала тревогу, но воры справились с ней, и она умолкла.
Удовлетворенные тем, что они сняли сигнал "вовремя", открыли мешки и лихорадочно
начали запихивать в них товары.
Они всё ещё гремели мешками внутри магазина, когда послышалась полицейская сирена. Оба мужчины запаниковали. Они думали, что перехитрят полицию. Перехитрят, но в другой раз!
Через внутреннюю дверь они поспешили пройти дальше в офис магазина, хотя могли выпрыгнуть из окна. Они не знали, в какое помещение зашли и, как дураки, попали в ловушку.
- Эй, Геше, посмотри на это чудо! - напарник чуть не вскрикнул от удивления и хлопнул себя по лбу.
Над ними висели всевозможные салями, целые отбивные из ягненка...
- Тихо, что бы то ни было! Теперь они нас поймают ... Но мы им не сдадимся, нет!
- Я не верил, что весь этот мираж так супер хорошо сохранился - Кото продолжал удивляться.
- Где ты не ожидаешь, там может быть подвох.
- Не забудь, полиция здесь!
- Когда они здесь посмотрят, поймут, что всё на месте и уйдут. Сигнализация то больше не звонит? Они могут думать, что она была просто повреждена...
- Давай спрячемся за ягнят! Так что, даже если они придут, они не будут искать нас здесь.
Снаружи послышалась громкая речь. Полиция вызвала обеих продавщиц. На первый взгляд дверь была открыта настолько искусно, что казалось, использование ключа было ненужным.
- Они здесь, они здесь ... - сказала одна продавщица тихим голосом.
Другая продавщица держалась за нее, рыдая от напряжения и страха.
- Вы стойте здесь! - Сказал один из полицейских.
- Посмотри! Боже, что творится!..
- Всего 20 минут назад мы закрыли магазин. Вокруг никого не было! - Женщина дрожала и чуть не плакала.
Жители из соседних домов, которые услышали шум, быстро подошли к месту, отмеченному лентой, и стали выкрикивать: - Эй, тебе не было стыдно за этих воров!
- Идиоты!
- Голод, голод привел их туда.
- Безработица сделала нас ворами!
- Они не только воры, но и ленивые.
- Эй, поймай ты их, я откажусь кинуть в них камень! Здесь продавцы будут отвечать, что бы ни вышло... - прокомментировал старый пенсионер.
- Я знаю, друг, я знаю. Я тоже так думаю, - сказал другой.
Полицейский вышел и смахнул пот со лба. Холодной погоды пусть и нет, но ему было запрещено "кипеть" от гнева.
"Что если они не убежали?"- подумал он.
- Они явно сбежали ... Никого нет.
- Вы слышали это, офицер! Они ушли, вы не смогли поймать их, - проговорили, почти в один голос, продавщицы.
Когда пришёл владелец магазина, то сказал: - Мы будем везде проверять!
К концу ночи о ворах ничего не было известно. Весь следующий день магазин был всё ещё закрыт на проверку.
- Сержант, немедленно поезжайте за скорой помощью! – отдал приказание майор и подозвал продавщиц для более точного опроса.
Прибыла машина скорой помощи, жители вскоре увидели на носилках два замороженных вора. Супергерои попали в морозильник, даже не подозревая, где именно они оказались. Кто-то из собравшейся толпы крикнул:
- Они пошли к Максу и Морицу*. Вот это воры! ...
- Раскаявшиеся воры! - заключил другой.
Автор: Валентина Панова 2
* - «Макс и Мо;риц. История мальчиков о семи их проделках, закончившаяся печально»