На ръба
Автор – Величка Николова – Литатру1
Тази сутрин мъгла
е ранила,
недоспала е,
много унила
и е лепкава,
мръсна и скучна
като гладното улично куче.
Е, осъмнах и аз като нея
и понеже
все догмите газя –
ще е трудно
до връх да долазя,
а мъглата ми пречи да пея.
На ръба съм. Студът ме сковава.
Тук животът не си заслужава.
За ръба ви говоря. Туй място
е тъй тънко
и толкова тясно:
крачка в ляво и вече си в Ада,
крачка в дясно и пак си там.
А, да -
тук са струпани
облаци сиви
и любов, и омраза –
ревниви,
и ме бутат наляво,
надясно,
а пък тука е
доста опасно.
Те ме бутат,
но аз с все се боря
и все крача и крача нагоре,
а те падат и падат надоле...
Литатру
Литатру1