Скъпа мамо, прости, че за съветите ти затварях уши!
Ти казваше – болката забрави, преди тя да те съкруши.
Но пее болката в мен като седемструнна звънка китАра.
От мъката зла, расте в мен тъга като огромна канАра.
Казваше мама – почакай... Всичко се случва, всичко минава.
Не бързай мила, не се отчайвай… Не само над теб превалява,
А моята съдба я заливат порои, пълни със звуци странни,
нощем силите ми изпиват, дошли като гости незвани.
Казваше мама – потърпи…Всичко ще стане, ще се нареди,
Говореше мама – добро прави, тъй щастлива ще си и ти.
Говореше мама- любовта не радва, тъй реди съдбата ,
Дори да пие кръв, мъртвата птица пада от небесата.
Винаги казваше мама – учи се Всесилния да молиш.
Не брой годините от живота, умей добре да живееш
Знай, нетрайна е красотата и с бръчките не ще се справиш.
Но се постарай, мила, душата си стара да не направиш.
Говореше мама: Повярвай ми, радостта не свършва! Живей!
По пътя ти Божията сила с пламъка си ще те огрей
и на любовта спящото цвете в сърцето ще разбуди Той,
надежда ще грейне в очите… Ще бъде! Вярвай и живей!
Поетичен превод: Генка Богданова
Говорила мне мама...
Марина Татарская
Дорогая мама, прости, что советов твоих не слушала.
Говорила мне: боль отпусти, чтоб тебя она не обрушила…
Но поёт во мне боль моя семиструнных ладов гитарою
И, кручиною злой томя, поднимает печаль опарою.
Говорила мне мама: жди… всё проходит и всё случается,
Не всегда на небе дожди, не спеши, моя дочь, отчаяться…
А моей судьбы ливни льют, наполняя звуками странными, –
Ночью силы неистово пьют, приходя гостями незваными.
Говорила мне мама: терпи… всё наладится, всё устроится,
Говорила: Добро копи, с ним любому счастье откроется…
Говорила мама: любовь – так бывает в судьбе – не радует:
Может выпить порою кровь, с неба птицей убитой падает.
Говорила мама всегда: научись молиться всесильному,
Не считай своей жизни года и сумей пройти её сильною.
Знай: не вечная красота и с морщинками нам не справиться,
Но душою своей никогда постарайся, родная, не стариться.
Говорила мне мама: живи! Верь, что радости не кончаются,
И на взлётном пути огни божьей силою освещаются,
И любви нынче спящий сад – он лишь сердцем в душе разбудится,
И надеждой наполнится взгляд… Ты Живи и Верь – и всё сбудется!