На белия праг на света
лежеше Добро утро.
То се усмихваше на небето
и беше нужно на някой.
И всеки, който чакаше това Утро,
искаше да го види светло:
Някой го поеше с кафе.
Някой с него печеше котлети…
Някой строеше с него планове.
Някой решаваше въпроси.
Някой пееше с него в банята.
а някой пушеше с него цигари.
Утрото беше свикнало да е важно:
То се събуждаше първо.
Сънено обуваше чехли.
Понякога опъваше нерви…
И все пак… То обичаше
това, че го чакат.
И вярно на всички, идваше
за да дружи с нас…
Превод на български език: Генка Богданова
Доброе Утро
Марина Татарская
На белом поддоне света
Лежало Доброе Утро.
Оно улыбалось небу
И было нужно Кому-то.
И каждый, кто ждал это Утро,
Хотел его видеть светлым:
Кто-то поил его кофе,
Кто-то с ним жарил котлеты...
Кто-то строил с ним планы,
Кто-то решал вопросы,
Кто-то с ним пел в ванной,
А кто-то курил папиросы...
Утро привыкло быть главным:
Оно просыпалось первым,
Сонным влезало в тапки,
Бывало, мотало нервы...
И все же ... Оно любило
За то, что его ждали,
И верно ко всем приходило,
Чтобы дружить с нами...