Перевод с русского: Генка Богданова
Танюша проснулась рано. За окном рассветало, но в комнате было ещё темно. В открытую форточку влетал свежий утренний ветерок. Он колыхал нежную тонкую занавеску, и она таинственно шелестела. Таня сладко потя-нулась и посмотрела на часы. «Полшестого… Какая рань», – подумала она, но спать больше не хотелось. Повернувшись на бок, посмотрела на мужа. Алексей крепко спал, засунув руки под подушку. «Исхудал совсем, – вздохнула Таня, – дети ещё не знают, что папка прилетел. Вот радости будет!»
Её муж, военный летчик, по долгу службы часто от-правлялся в длительные командировки. Танюшка любила, когда Алешка возвращался домой. Статный и подтянутый, в военной форме, которая ему так шла, с цветами и подарками он шумно влетал в двери и, схватив всех в охапку, креп ко прижимал к груди. Таня поцеловала спящего мужа и тихонько вышла из спальни. На цыпочках подошла к две-ри детской комнаты и, убедившись, что мальчишки спят, пошла на кухню.
Сварив любимый крепкий кофе, Танюшка наслаждалась его ароматом. Отпивая маленькими глотками терпкий напиток из фарфоровой чашечки, смотрела в окно. Сквозь стекла сочился бледный свет и, вытесняя мрак, заполнял пространство комнаты. Новый теплый весенний день, обе-щавший радость и благополучие, вступал в свои права.
Алешка подкрался незаметно и обнял её за плечи:
– Ну что, Танюшка, какие у нас на сегодня планы?
– Давай с детьми сходим в старый городской парк. Они давно уже просятся на детскую площадку. А затем зай-дем к кафе «Сказка» и…
– И купим торт «Прагу», – засмеялся Алексей, – сладкоежка ты моя!
– И дома заварим вкусный чай и все вместе съедим торт, – улыбаясь, добавила Танюша.
Дом просыпался. На верхнем этаже кто-то громко хлопнул дверью. Этажом ниже на кухне загремела посудой соседка. Скрипнула дверь детской, и со словами «Папка приехал!» на кухню ворвался заспанный и взъерошенный Андрей. Ему шел одиннадцатый год. Темноволосый, худой, для своего возраста высокий, он радостно прыгнул прямо в объятия отца. Следом, громко шлепая босыми ногами, прибежал Петенька, четырехлетний пухленький малыш. Отец обнял детей, крепко прижал их к груди.
– Ну что, орлы, как вы себя вели, пока меня не было дома? Мамку слушались?
Андрей усмехнулся и опустил глаза, а Петенька, качая утвердительно белокурой головкой, пролепетал:
– Слушались. Да, мам? – и, не дожидаясь ответа, спро-сил. – Пап, а ты не улетишь?
– Нет, сынок! Сегодня я буду дома, и мы все вместе пойдем в парк.
– Ура! – закричал Андрей.
– У-ла! – вторил Петя.
Ближе к обеду, нарядные и веселые, они вышли из дома. День выдался теплым, ярко светило солнце, и Танюшка распахнула плащик, изпод которого виднелся кокетливо повязанный белый платочек. Алексей с обожанием посмотрел на супругу. В черном плащике, который ей так шел, белокурая, в лаковых лодочках на высокой шпильке, она казалась ему красавицей. Он любил её. Любил свою семью, дом, замечательных мальчишек, в которых проявились их черты. Болтая о пустяках и держась за руки, они неторопливо шли по дорожке, ведущей через рынок в центральную часть небольшого военного городка. Они, молодые и счастливые, не обращали внимания ни на любопытные взгляды продавщиц, ни на прилавки с картош-кой, морковкой и всякой снедью. Это был редкий воскрес-ный день, когда они были все вместе.
Поравнявшись с киоском у центральных ворот рынка, Танюша увидела бегущих в разные стороны людей. Она посмотрела вперед и остолбенела. Прямо перед ними с двух сторон, «стенка на стенку», шли темноволосые кавказские мужчины. Лица их были суровы и полны решимости, в руках поблескивали остро заточенные ножи. Расстояние между группами быстро сокращалось.
Решение возникло молниеносно. Оттолкнув детей и мужа, она рванулась вперед и встала между враждующими. Торопливо развязав белый платок, Таня решительно кинула его под ноги мужчинам. Все оторопели. Высокие и сильные, они смотрели на неё, маленькую и смелую, с нескрываемым любопытством. Таня, собрав все свое мужество, пытаясь выиграть время, стала ходить между ними взад-вперед, не давая сойтись врукопашную.
Остановившись посередине и показывая рукой в сторону своих детей, которых крепко держал ошарашенный муж, спокойно произнесла: «Мужики, вам не стыдно? Пос-мотрите на их глазенки!» Наступила зловещая гробовая тишина, и в ней Танин голос звучал тихо, спокойно, но строго: « Что, рынок поделить не смогли?! А вы подумали о своих матерях, женах, детях?!» И не давая им опомниться, продолжала: «Неужели нужно перерезать друг другу глотки, чтобы о чем-то договориться?! Сядьте за стол переговоров, не хватайтесь за оружие! Научитесь решать мирно возникшие проблемы! Жизнь и так коротка, а вы…» Таня смело посмотрела на обе группы. Хорошо одетые мужчины, явно разных национальностей, исподлобья, но восторженно смотрели на неё, и в их взглядах она прочитала немой вопрос, мол, как ты, такая маленькая, осмелилась встать между сильными мужиками? Они были явно в замешательстве. Ёкнуло сердце у Татьяны, и ей показалось, что время на миг остановилось. Она понимала, что именно сейчас принимается решение. Внезапно с одной стороны вышел вперед мужчина в белой рубашке, средних лет, видимо старший в этой группе:
– Прости, сестра! Мы все поняли. Спасибо тебе! Я обещаю, разойдемся мирно!
Он с надеждой посмотрел на другую сторону. От них также вышел мужчина чуть моложе, в дорогих джинсах и стильной голубой рубахе в крапинку:
– Спасибо, сестра! Прости!
Таня посмотрела им в глаза и поняла, что могло про-изойти. Она решительно потребовала:
– Дайте мне слово горцев, что договоритесь!
Обе стороны пообещали. Теперь она была уверена, что резни не будет. Танюша подошла к детям и мужу и, взяв их за руки, провела через людской коридор. Они шли, не оглядываясь, а вслед восторженно смотрели невольные зри-тели маленького происшествия.
В пыли ещё долго белел платок русской женщины, примиривший два враждующих клана. Лежал немым укором и напоминанием о древнем обычае кавказских народов – брошенный белый платок прекращает всякую вражду.
БЯЛАТА КЪРПИЧКА
Превод от руски на български език: Генка Богданова
Танюша се събуди рано. Зад прозореца разсъмваше, н в саята беше още тъмно. В отворения прозорец влетя свеж утринен ветрец. Той поклащаше тънката завеса и тя тайнст-вено шумолеше. Таня сладко се протегна и погледна колко е часът. „ Пет и половина…Колко е рано“, - помисли тя, но повече не й се спеша. Обръщайки се настрана, погледна мъжа си. Алексей спокойно спеше, пъхнал ръка под възглавница-та. „съвсем е отслабнал,- въздъхна Таня,- децата още не знаят, че татко е долетял. Каква радост ще бъде!“
Мъжът й, военен летец, по задължение често тръгваше на далечни командировки. Танюша обичаше когато Алексей се завръща у дома. Красив и стегнат, във военна униформа, която толкова му отиваше, с цветя и подаръци той шумно влетяваше пред вратата и, грабвайки всички в прегръдка, силно ги притискаше до гърдите си. Таня целуна спящия си мъж и тихичко излезе от спалнята. На пръсти отиде до дет-ската стая и убедила се, че момчетата спят тръгна към кухнята.
Сварила любимото силно кафе, Танюша се наслаждаваше на аромата му. Отпивайки малки глътчици от горчивата напитка от порцелановата чашка, гледаше през прозореца. През стъклата се процеждаше бледа светлина и прогонвайки мрака, запълваше цялото пространство на стаята. Новият топъл есенен ден, обещаващ радост и благополучие, встъпваше в своите права.
Альоша се промъкна незабелязано и я прегърна през раменете.
- Е, какво, Танюшка, какви са плановете за днес?
- Хайде с децата да отидем до стария градски парк. Те отдавна мечтаят за детската площадка. А после ще се отбием в кафене „Приказка“ и…
- Ще купим торта „Прага“, - засмя се Алексей, - сладкоядке ти моя!
- И вкъщи ще запарим вкусен чай и всички заедно ще изядем тортата. - усмихвайки се добави Танюша.
Къщата се събуди. На горния етаж някой силно затръшна вратата. На етажа под кухнята затрака посудата на съседката. Скръцна вратата на детската и с думите „Татко е пристигнал!“ в кухнята се втурна сънливият и разрошен Андрей. Той караше единадесетата си година. Тъмнокос, слаб, висок за възрастта си, той радостно скочи направо в обятията на баща си. След него, шляпайки с босите си крачета, дотича Петенка, четиригодишният пухкав малчуган. Бащата прегърна децата и силно ги притисна до гърдите си.
- Е, как сте, орлета, как се държахте докато ме нямаше у дома?
Андрей се усмихна и наведе очи, а Петенка, клатейки утвърдително русокосата си глава, промърмори:
- Слушахме. Нали, мамо? – и не дочаквайки отговора, попита. – Татко, нали няма отново да летиш?
- Не, синко! Днес ще си бъда вкъщи и ние всички заедно ще отидем в парка.
- Ура! – извика Андрей.
- У- ла! – повтори и Петя.
Около обед, пременени и весели, те излязоха от къщи. Денят се оказа топъл, грееше ярко слънце и Танюшка отметна пелерината си, из под която се показа кокетно завързана бяла кърпичка. Алексей с обожание погледна съпругата си. В черната пелерина , която така й приличаше, белокожа, фина като млада фиданка, в лачени сандали на висок ток, тя му се струваше красавица. Той я обичаше. Обичаше своето семейство, дома си, забележителните си момчета, в които с проявяваха техните черти. Бъбрейки за незначителни неща, хванали се за ръце, те бавно вървяха по пътечката, водеща през пазара и централната част на малкия военен градец. Те, млади и щастливи, не обръщаха внимание ни на любопитните погледи на продавачките, ни на лавките с картофки, моркови и всякакви хранителни продукти. това беше от редките неделни дни, когато те всички бяха заедно.
Приближавайки до павилиона при централния вход на пазара, Танюша видя бягащи в различни страни хора. тя погледна напред и се стъписа. Право пред тях от две страни, „стена до стена“ вървяха тъмнокоси кавказки мъже. Лицата им бяха сурови и изпълнени с решимост, в ръцете им проблясваха остро наточени ножове. Разстоянието помежду им бързо се скъсяваше.
Решението възникна мълниеносно. отблъсквайки децата и мъжа си, тя се втурна напред и влезе между враждуващите.
Припряно развързвайки бялата си кърпичка, Таня решително я хвърли под нозете на мъжете. Всичко онемяха. Високи и силни, те гледаха към нея, малката и смела жена с нескрито любопитство. Таня, събрала цялото си мъжество се опитваше да спечели време, не позволявайки да започне меле.
Спряла по средата, и сочейки с ръка към своите деца и мъжа си, спокойно произнесе: „Мъже, не ви ли е срам? Погледнете очичките им!“! Настъпи зловеща гробовна тишина и в нея гласът на Таня звучеше тихо, спокойно, но строго:
„ Какво, пазара ли не можахте да поделите?“ А вие помислихте ли за своите майки, жени и деца?“ И не позволявайки им да се опомнят продължи:
- Нима е нужно да прережете един на друг гърлата си, за да се разберете? седнете край масата, за да преговаряте, не хващайте оръжието! Научете се мирно да разрешавате възникналите проблеми! Животът и така е толкова кратък, а вие…“
Таня смело погледна двете групи. Хубаво облечени мъже, явно от различни националности, те я гледаха изненадано, но възторжено и в погледите им се четеше въпрос, как така, моля ви се, ти, такава мъничка се осмели да застанеш сред силните мъже?
Те бяха явно объркани. Разтуптя се сърцето на Татяна и й подсказа, че е време да спре. Тя разбра в че именно сега се взема решение. Внезапно от едната страна излезе напред
Мъж в бяла рубашка на средна възраст, явно старши на групата:
- Прощавай ,сестро! Ние те разбрахме. Благодарим ти! Аз ти обещавам да си тръгнем мирно!
Той с надежда погледна към другата страна. От тях също излезе мъж, малко по-млад, в скъпи джинси и стилна синя риза в петна:
- Благодаря, сестро! Прости!
- Таня погледна в очите им и разбра какво можеше да се случи. Тя решително настоя:
- Дайте ми дума, планинци, че ще се разберете!
Двете страни обещаха. Сега тя беше сигурна, че кръвопролитие няма да има.. Таня отиде при децата и мъжа си и хващайки ги за ръка ги преведе през човешкия коридор. Те вървяха без да се оглеждат, а след тях възторжено гледаха неволните зрители на малкото произшествие.
В праха още дълго се белееше кърпичката на руската жена, сдобрила два вражду-ващи клана. Лежеше като ням укор и напомняше за древния обичай на кавказките народи – хвърлена бяла кърпичка прекратява всяка вражда.
;