ГОРСКИ КЪТ
Дълбоко,дълбоко в гората там където рядко стъпва човешки крак има едно приказно местенце.
Горската река тук се превръща в малко палаво поточе което пада от не голяма височина в шумолящ водопад.Над каменият праг от който водите на реката падат в спокойно малко езерце разперва клони дива круша.Дървото ръсте тук от незапомнени времена и всяко лято зелената му корона се оглежда във водата.
Струите протичат през праг от камани и падат преливаики от тъмно синьо до смарагдово шумят и разказват полузабравени легенди и предания.
Често на брегът на малкото езерцето в прохладната сянка на водопада идва един елен.Животното идва до водата и величествените му рога отразяват слънчевите лъчи процеждащите се през клоните на крушата.Той се навежда и натапя муцуната в прохладната вода.Вятъра шуми в листата а високо в небето лети орел.Това не смущава величественият господар на гората.Елена вдига глава отръсва няколкото капки вода от муцуната си и със спокойна походка се отправя към горската сянка.
На това място времето има свой ход.То тече бавно и спокойно.Вятъра нашепваше стари предания а водата ги носеше към селата за да останат в паметта на хората.
ЛЕСНОЙ УГОЛОК
Глубоко, глубоко в лесу, там, где редко ступает нога человека, есть одно сказочное место.
Лесная река, падая с небольшой высоты, превращается из озорного ручья в шумящий водопад. Вода стекает с каменных порогов, образуя маленькое озеро, в котором отражаются ветки дикой груши. Дерево растет здесь с незапамятных времен, и каждое лето ее зеленая крона глядится в прозрачные воды.
Струи текут через каменные пороги и падают, переливаясь от темно-синего до изумрудного цвета, шумят, как-будто рассказывают полузабытые легенды.
Часто на берег озера приходит олень. Животное подходит к воде, его великолепные рога отражают солнечные лучи, цепляясь за ветки груши. Он наклоняется и опускает морду в прохладную воду. Ветер шелестит в листве, а высоко в небе парит орел. Он не мешает величественному хозяину леса. Утолив жажду,олень поднимает голову и спокойной походкой направляется к лесной тени.
В этом месте время меняет свой ход. Оно течет неторопливо и спокойно. Ветер нашептывает старые предания, и вода уносит их в деревню, чтобы оставить в памяти людей.