Зимен вятър ни споходи,
блъсна се в комина сив
и прозорците обходи…
Погна котарака див.
Керемидите размести.
Кофите със смет строши.
Във улуците се вмести,
иска да ги разруши.
Тежка зима се довлече
с бял кожух от сняг и скреж.
Севернякът от далече
я приветства с поздрав свеж.
Двамата лудуват яко,
пукат камък и гюле.
В кухнята ни дядо Янко
ни гощава с чеверме.
Нека вие, нека вее
люта хала в дол, дере…
Щом в дома ни смях се лее,
значи всичко е добре!
Автор – Литатру1
България, София
22.10.18
"Зима" - Худ. Величка Николова - Литатру1 (масло, платно, шпакла)
19:10