Като низ от восъчни листа
покрай нас животът отминава.
Радости, беди от младостта
в нашите души вовек скътава.
Ала в шепите си аз държа
лодката от езерото бяло,
там момчето в тебе възмъжа,
а пък аз – отдадох се изцяло…
И сега, когато есента
пръска аромати невидими,
лодката ще пусна по вода,
с теб да плуваме, живот любими.
Автор - Литатру1
България, София
9.11.18 г.