Звездана

Генка Богданова
Приказка от Генка Богданова завоювала три международни награди:
 
• ВТОРО място в Международния литературен конкурс „Земята – нашия кораб“
гр. Самара, Русия , 2016 г

• ПЪРВО място в номинацията „Екология“ на Международния литературен конкурс „Съзвездия на духовността“ – гр.Киев, Украйна, 2017 г.

• ПЪРВО място на Международния конкурс „Русский стил“-2018 г 


  Една ранна утрин, младата самодива Звездана  се събуди от сън, разплете дългите си до земята коси, съблече ефирната си дреха, изплетена от копринени паяжинки  и  нетърпеливо изтича боса през росната поляна към любимото си горско езерце. Бързаше да изпревари Слънцето и да се гмурне преди него в бистрите му води, да полудува на воля, да се изкъпе, за да посрещне деня по - свежа и по-красива от Слънчовата сестра Зорница. Искаше й се после да  полегне сред меките зелени треви и нацъфтелите горски теменужки, да се покрие с дългите си златни къдрици и заслушана в песните на птиците, да се наслаждава на топлите Слънчови ласки, както правеше винаги.  От неговите пламенни целувки лицето й руменееше, а  очите  й сияеха като  две  звезди.
  Тя се беше родила и израснала в този прелестен горски кът сред планината, където въздухът трептеше и звънеше  от смеха й, ехото и пойните птици  се надпяваха с нея, тревите смирено й правеха поклон , а цветята мечтаеха да украсят прекрасните й дълги коси. Сребърните води на малкото езеро я люлееха в прегръдките си, а скитникът-вятър и й разказваше за други деца на Земята - усмихнати, добри и работливи хора; силни, снажни, безстрашни мъже; красиви, горди и всеотдайни жени; млади, щастливи, влюбени младежи и девойки; весели, жизнерадостни деца и уважавани и почитани мъдри старци…Всички те живеели там, някъде под облаците, които обгръщаха непристъпния връх на родната й планина и тя мечтаеше един ден да слезе при тях и да види този земен рай и неговите прекрасни обитатели.
  Звездана обгръщаше с поглед  вековните дървета, които извисяваха чела към бездънната синева на небето и упоена от аромата на диви ягоди и малини, на горски билки и свеж планински въздух си представяше как Вятърът я взема в прегръдките си и я понася под синьото себе към долината, към безкрайните житни полета, към градовете и селата, в които живеят децата на Земята.
  Изведнъж, гръм разтресе планината. Огромен облак от отровен дим, прах  и  пепел закри слънцето и  се разсипа над  прекрасната поляна, която само за миг посърна и погрозня.  Огромни скални отломъци, пръст и пречупени клони от вековни дървета  се спуснаха от върха към езерото и само след миг бистрото, кристално - чисто езерце заприлича на  мръсно и вонящо блато.
  Уплашена  и  объркана,  Звездана  изтича обратно към  гората и своя дом. Но се спря ужасена като видя, че гората гори, а  с нея и дома и близките й. Вече нямаше къде и при кого да се върне и тя отчаяно седна на земята и горчиво заплака.
  Тя беше още много млада, но  дори нейната баба, преживяла като всички самодиви  стотици години, не помнеше и не беше разказвала за такова  страховито събитие. Тук, в родната им планина, цареше тишина и спокойствие. Великата природа  беше създала един райски кът на земята, където семейството й  живееше в мирно съжителство и приятелски отношения с  горските животни, с птиците  и  рибките в  езерата и се радваха  на мирен, безметежен живот.
  Звездана не проумяваше  какво  се е случило. Какви зли сили разрушиха величествения планински връх, погубиха вековната гора, затлачиха и пресушиха  ручеи, поточета и  любимото й бистро езерце?
  Единственото, в което беше сигурна бе горчивото  прозрение, че тук никога  нищо няма да бъде същото като преди  и че вече няма покрив над главата си.
  Скоро  на поляната започнаха да се събират  уплашени и отчаяни и други горски обитатели – плахи сърни, горди елени, зайчета и катерички, мишлета и  костeнурки. Накрая пристигнаха и няколко диви кози, които разказаха какво се е случило.
- Преди няколко дни,  - разказваше водачът на козите. - докато лежахме  но скалите и се припичахме  на слънцето, забелязахме някакви странни същества, които пристигнаха  с голям, ръмжащ непознат звяр. Те слязоха  от него в подножието на върха и натоварени с големи раници на гърбовете си и  влязоха в голямата пещера.
Попитахме Вятъра, който скита по света, знае всичко, и  говори на много езици, какви са тези непознати странни същества.
- Това са хора, – отговори ни той. – Дочух разговорът им и разбрах, че ще търсят нещо ценно за тях  в пещерата,  което щяло да  ги направи много, много богати.
Но и той не знаеше, какво точно ще направят и, че се готвят да разрушат красивия планински връх.  Когато излязоха  тази сутрин от пещерата те опъваха след себе си някакви  тънки, дълги  нишки. А когато  се отдалечиха с  непознатия, ръмжащ звяр, ние забелязахме, че по тези  нишки пълзят пламъци и  наближават пещерата, като палят по пътя си сухите треви и листа. После, всички знаете какво се случи…
  Много от нашите приятели загинаха, върхът вече го няма, а гората гори…Все още не можем да повярваме, че ние останахме живи и ви открихме тук!
- Но, как е възможно? – възкликна разочарована  Звездана. -  От разказите на Вятъра знам, че хората са умни  и добри. Аз така мечтаех да  се запозная с тях!
     Един стар,  но мъдър орел, който отдавна познаваше  човешкия свят, въздъхна горчиво  и отговори на Звездана:
-   Ех, мила приятелко,  отдавна не всички хора на тази земя са  добри и разумни. Повечето от тях се трудят неуморно, грижат се за земята, която ги храни, отглеждат животни, садят дървета, храсти и цветя, изграждат миролюбиво своя живот и бъдещето на децата си.  Но  има  и такива, които от алчност и себелюбие, забравиха своя дълг към земята, природата и човешкия род  и  вместо да пазят природата, те я рушат неразумно.
-  Но така, те  ще унищожат  света в който живеят, ще изгубят  своя земен рай, няма да имат бъдеще! Децата им ще останат като нас бездомни и нещастни! – прошепнала Звездана.
-  Така е. – отговорил й белоглавият орел. – Чувал съм хората да казват: „Кой, каквото прави, на себе си го прави!”, но много често самите те не се замислят върху значението на собствените си мъдри думи. А когато думите и делата се разминават, тогава  бедите и нещастията се стоварват върху главите им.
    Младата самодива го изслушала внимателно, огледала се наоколо и като видяла  помръкналите и  тъжни погледи на своите приятели решила да окуражи и тях и самата себе си:
- О, аз, Звездана,  все още вярвам в добрите сърца и в разума на хората! Вярвам, че ще се опомнят и  ще  спрат да  рушат природата. Ще осъзнаят,  че тяхната мисия е да изграждат един по-добър   свят  за  всички  деца на Майката - Земя.
Мъдрият белоглав орел, въздъхнал   и промълвил:   
- Дано да стане така, мила Звездана! Дано! Надявам се само  този прекрасен ден да настъпи по-скоро, защото ако хората не осъзнаят грешките си навреме, много от нас  ще изчезнат и потомците на човешкия род ще  ни познават  само от предания и красиви легенди!
   


ЗВЕЗДАНА

Перевод с болгарского на русском языке: Ольга Борисова    

Рассказ Генки Богдановой завоевал три международные награды:
 
• Второе место в Международном конкурсе литературы «Земля - наш корабль»
Самара, Россия, 2016

• Первое место в номинации «Экология» Международного конкурса литературы «Созвездия духовности» - Киев, Украина, 2017 г.

• Первое место Министерства культуры «Русский стиль» - 2018 год
Превод с болгарского на русского :  Олга Борисова

Однажды, ранним утром, молодая самодива Звездана пробудилась ото сна, распустила  свои длинные, до земли, косы, сняла с себя эфирные одежды, сотканные из шелковых  паутинок, и нетерпеливо побежала босиком по росистой полянке к своему любимому лесному озеру. Она спешила обогнать Солнце и нырнуть перед  его восходом в  прозрачные воды,  побуянить  безудержно, а искупавшись, встретить день, став свежее и красивее, чем Солнцева сестра Зарница. Искупавшись,  хотела лечь в мягкие зеленые травы и цветущие лесные фиалки, укрывшись длинными золотыми локонами и, слушая пение птиц, наслаждаться теплым ласками Солнца, которые он ей всегда дарил. А от его пламенных поцелуев разрумянится лицо, а глаза сияют, как две звезды.
  Она родилась и выросла в этом прекрасном  лесном уголке  среди гор, где воздух вибрирует и звенит от её смеха,  где эхо и  птицы певчие напевают вместе с нею, травы смиренно кланяются, а цветы мечтают украсить ее прекрасные длинные косы. Серебряные воды маленького озера качаются в её руках, а скиталец ветер рассказывает ей о других детях на Земле , которые улыбаются, о добрых и трудолюбивых людях; сильных, красивых, бесстрашных мужчинах; красивых, гордых и любящих  женщинах; молодых и счастливых влюбленных;  о веселых, жизнерадостных детях и об уважаемых и почитаемых мудрых стариках ... Все они жили там, где-то под облаками, которые окутывают недоступный пик ее родных гор, и она мечтала, что однажды сойдет к ним и увидит этот земной рай и его прекрасных жителей.

Звездана окинула взглядом вековые деревья, возвышающиеся  и стремящиеся к бездонной синеве неба, и, одурманенная ароматом земляники и малины, лесных трав и свежим горным воздухом,  воображала,  как  Ветер возьмет ее на руки и понесет под синью в долину, к  бескрайним  пшеничным полям, к  городам и селам, в которых живут на Земле дети.

Внезапно гром потряс горы. Огромное облако ядовитого дыма, пыль и пепел закрыли солнце и  нависли над прекрасной поляной, которая в тот же миг посерела и стала некрасивой. Огромные скалы обломились. Пыль и сломанные ветви вековых деревьев упали в воду и плыли вниз из верхней части озера.  Через минуту ясное, кристально - чистое озеро превратилось в грязное и зловонное болото.
    Испуганная  и растерянная Звездана побежал обратно к лесу и своему дому. Но остановилась в ужасе, когда увидела, что лес горит, а вместе с ним дома и ее близкие. Ей  некуда и  не к кому возвращаться, и она в отчаянии села и горько заплакала.

Она была еще очень молода, но даже ее бабушка, прожившая, как всякие самодивы, сотни лет, не помнила и не рассказывала о  таком ужасном событии. Здесь, в родных горах, всегда царила  тишина и спокойствие. Великая природа создала  райский уголок на земле, где ее семья жила   мирно и  дружно с лесными животными, птицами и рыбами в озерах и наслаждалась спокойной и  безмятежной жизнью.
   Звездана не понимала, как все случилось. Какие злые силы разрушили величественную горную вершину, погубили  древний лес, захламили и осушили ручьи, речки и ее любимое  прозрачное озеро?
Единственное, что она знала, что здесь ничего и никогда уже  не будет таким, как прежде, и что более  нет  крыши над  её головой.
     Вскоре на поляне начали собираться испуганные, отчаявшиеся другие лесные жители - робкие серны, гордые олени, зайчики и белочки, мышата и черепахи. Последними пришли  несколько диких коз, которые рассказали, что произошло:

- Несколько дней назад, - рассказал вожак, - когда мы лежали  на скалах и грелись на солнце,  заметили какие-то странные существа, которые приехали на большом, рычащем неизвестном звере. Они слезли с него у подножья и, закинув на спину большие рюкзаки, пошли в большую пещеру. Спросили  у Ветра, который странствует по миру, все знает и говорит на многих языках, кто эти странные существа:
- Это люди, - ответил он. - Я подслушал их разговор и понял, что они будут искать что-то ценное  в пещере, что сделало бы их очень-очень богатыми.

Но эти люди не знали, как нужно сделать, и  собрались уничтожить прекрасную горную вершину. Когда они вышли сегодня утром из пещеры, то вслед за собой растянули  какие-то тонкие, длинные нитки. И когда незнакомцы уехали на рычащем звере, мы заметили, что по этим нитям ползет пламя и приближается к пещере, увидели как оно уничтожает на  пути сухие травы и листья. Затем вы знаете, что случилось ...
Многие из наших друзей погибли, вершины нет, и лес горят ... Все ещё не можем поверить, что мы остались живы и мы здесь!

- Но как это возможно? - воскликнула разочарованная Звездана. - Из рассказов Ветра  знаю, что люди умные и хорошие. Я так мечтала встретиться с ними!
    Один  старый, но мудрый орел, который давно знал человеческий мир, горько вздохнул и ответил Звездане:
 - Эх, дорогая подруга, давно не все люди на этой земле добрые и разумные. Большинство из них работают неустанно, заботясь о земле, которая кормит их, разводят животных, сажают деревья, кустарники и цветы, строят свою мирную жизнь и будущее своих детей. Но есть и такие, которые  от жадности и эгоизма  забыли свой долг перед землей, природой и человеческим родом, и вместо того, чтобы защитить природу, они  её неразумно разрушают.
- Но так они уничтожат мир, в котором живут,  потеряют свой земной рай, не будут иметь будущего! Их дети останутся, как мы, бездомными и несчастными! - прошептала Звездана.
       - Верно, -  ответил ей белоголовый орел. – Слышал я, как люди говорят: "Что посеешь, то и пожнешь!», но очень часто они  не считают важными свои собственные мудрые слова. И когда слова и дела расходятся, то неприятности и несчастья падают на их головы.

 Молодая  самодива слушала внимательно,  посмотрела вокруг и, увидев тусклые и грустные глаза своих друзей, решила подбодрить их и себя:
- О, я, Звездана, все еще верю в добрые сердца и разум людей! Верю, что они опомнятся и прекратят разрушать природу. И осознают, что их миссия состоит в том, чтобы построить лучший мир для всех детей Матери-Земли.
Мудрый белоголовый орел вздохнул и пробормотал:
- Может так и будет, милая Звездана! Может! Надеюсь, что этот прекрасный день наступит скоро,  потому что, если люди не осознают свои ошибки вовремя, то многие из нас исчезнут, и потомки человечества будут знать об обитателях Земли только из историй и красивых легенд!