Тя идва от Родопа и се влива хей- там, малко по- надолу в широката бавно течаща Марица, при която успокоява набега на водите си- особено напролет и есен. Тогава е пълна със сила, взета от дъждове или топящите се дебели родопски снегове.
Виждал съм я всякаква- кротка и прохладна летем, бурна и страшна, когато придойде с много вода, а и скрита под леда зиме…
Реката на моето детство.
Казват: пълна е със злато- чисто, самородно. За мен- пясъкът по босите крака, блясъкът на водните капки по речните камъни имат същата стойност…
Че и къде по- голяма!
И докато следиш сребърните ивици на малките рибки, току-виж- доплувал някой облак, приличащ на птица. Настанява се до отсрещния бряг и очаква сянката на върбите- да се скрие в нея от жегата.
Ромоли водата, разказва приказки разни.
Отнася дни, години…
Странник
Художник: Б. Калинов- комп. рисунка