прости, зима.
я не взяла
ни серебра,
ни синевы
январской вьюги.
была нежна,
во всем права,
в руках своих
не удержала
твои руки.
мели снега,
как никогда,
как жемчуга
срывались вниз
с небесной нити...
те два крыла,
что мне дала,
я отпустила в небеса...
прости, зима