Красимир Георгиев (http://www.stihi.ru/avtor/fliorir)
*** (Красимир Георгиев)
Побеля земята, побеляха косите ми, паякът оплете миналото и бъдещето в своята мрежа,пролетта неусетно се превърна в зима...
ПОБЕЛЕЛА ЗЕМЛЯ (перевод П.Голубкова)
Побелела от снега земля,
Побелели и кудри мои,
Незаметно подкралась коварных седин паутина,
Укрывая, тайком от меня,
Белым саваном прошлого дни,
А весну - превращая в холодную белую зиму…
ВОЙНИШКИ МАЙКИ (Красимир Георгиев)
На майка ми
Вие сте така добри и близки,
пролетно усмихнати, обичащи.
Горди майки, майки войнишки,
колко много в обичта си приличате!
С трепет, плахо гледате писмата,
малките писма от синовете.
Те са цялата любов в сърцата ви,
те са приказно красиво цвете...
И като в онази стара приказка
всяка нощ вий чуден сън сънувате:
Своите добри деца, войниците,
как целувате, целувате...
Вие сте така добри и близки,
пролетно усмихнати, обичащи.
Наши майки, майки войнишки,
колко много в обичта си приличате!
СОЛДАТСКИЕ МАТЕРИ (перевод П.Голубкова)
(Моей маме)
В Вас столько доброты и ласки,
Цветет весна в глазах у Вас.
Гордые матери солдатские,
Других таких - не встретишь глаз!
С трепетом робким писем ждете,
Коротких строк от сыновей.
Там их сердец любовь найдете,
Что всякой сказки красивЕй...
И, словно в старой детской сказке,
Каждую ночь прекрасный сон
В казарме селится солдатской,
Как поцелуй Ваш, нежен он...
В Вас столько доброты и ласки,
Цветет весна в глазах у Вас.
Гордые матери солдатские,
Других таких - не встретишь глаз!
ДЕЦАТА НА БОЛКАТА (Красимир Георгиев)
Болката – майката на мъдростта.
Ние сме децата й.
ДЕТИ БОЛИ (перевод П.Голубкова)
Боль - мать всех мудростей на свете.
А мы все – этой боли дети.
Болката - Майката на всички мъдрости на земята.
И всички ние - болката на децата.
ПЪТУВАНИЯ (Красимир Георгиев)
Нямат значение посоките, казва Буда,
важното е да не изгасва огънят.
Пътищата се правят заради пътуванията,
а не заради местата, към които водят.
Путешествия (перевод П.Голубкова)
Будда давно сказал: Не важно направление,
Важнее, чтоб огонь в душе не гас.
Дороги - ради путешествий в мире сделаны,
Не ради мест, куда они приводят нас.
РИБОЛОВ (Красимир Георгиев)
Аз и животът отидохме на риболов.
Миналото ме закачи на кукичката си
и заметна стръвта към настоящето.
Разпънат върху кукичката,
чакам бъдещето.
РЫБАЛКА (перевод П.Голубкова)
Мы с жизнью – два заядлых рыболова.
Прошлым - я сам насажен на крючок…
Вишу - приманкой сущего лихого,
Жду будущего - словно червячок…
ВСИЧКО, СЪБРАНО В 4 РЕДА (Красимир Георгиев)
Името, мисълта, речта, умът,
стремежът, силата, любовта, познанието,
въздухът, храната, огънят, водата,
паметта, дишането, надеждата.
ВСЁ собрано в 4 ряда (перевод П.Голубкова)
В четыре собраны ряда
Слова и мысли, речь, сознание,
Любовь, стремленье, сила, знания,
Воздух, еда, огонь, вода,
Память, надежды и желания.
СМЪРТ 2 (Красимир Георгиев)
Когато желанията ми станаха по-малко
от малкото пространство в сърцето ми,
възседнах черния бивол.
Небесните прозорци се отвориха...
Смерть 2 (перевод П.Голубкова)
Когда желаний станет меньше
От тесноты в просторном сердце,
На черном буйволе поезжу.
Небесную открою дверцу…
СМЪРТ 3 (Красимир Георгиев)
Вдишването е като житено зърно,
издишването е като оризов кълн.
Диханието – жертвеният кон,
препуска сред небесните полета.
Когато се озъби, блясва мълния.
СМЕРТЬ 3 (перевод П.Голубкова)
Вдох - кукурузным был зерном,
А выдох – рисовым лишь зернышком.
Дыханье – жертвенным конем,
Небесным загнанным погонщиком,
Когда он молний бьет кнутом.
СМЪРТ 4 (Красимир Георгиев)
Натрупах годините една върху друга като съчки –
любов върху любов, омраза върху омраза.
Ето я, идва светулката,
която ще запали кладата...
Смерть 4 (вольный перевод П.Голубкова)
Ложатся годы в кучу,
как хвороста сучки –
Любовь к любви стремится лечь,
обида - на обиду.
Вот прилетят сквозь тучу
те чудо-светлячки,
Костер любви опять разжечь –
пускай, хотя б для виду.
ДА УМРЕШ ВЪВ ВАРАНАСИ (Красимир Георгиев)
Скитам. Търся своята сянка и следвам посоката на вятъра.
Радвам се на днешния ден и се страхувам от идния.
И дописвам стиховете си и подреждам душата си,
а босите ми крака оставят топли следи върху Индия.
Слънцето разтваря над мен отвора на барабана
и докато се борят в мислите ми птиците и кучетата на покаянието и съмнението,
срещам старец и старица, ръка за ръка хванати,
срещам ги по пътя към последното им поклонение.
Бяха тръгнали тлеещите останки на телата им за свещения Варанаси –
най-свещения от свещените градове на земята,
там искаха да умрат, затова внимателно местеха сърцата си и стискаха в шепи духа си,
за да стигнат до Варанаси и да нахранят с дългия си живот устата на реката.
През дългия си живот имаха само един кон и една стряха,
но това си беше цяло богатство, защото бяха дарени с деца и прозрение.
Конят им беше буен, юздите му горяха,
а в колибата ден след ден се подготвяха за прекрасното плуване към вселената.
Варанаси – най-старият град на земята,
градът с две хиляди храма –
в него са славили победители и богове героите на Махабхарата,
в него са брали сочни плодове героите на Рамаяна.
Във Варанаси великият Ганг се насочвал право към небето,
във Варанаси били събрани духовете на предците и на бъдните,
Варанаси – портата съм света на пазителите на световете,
Варанаси – щастливото обиталище между зачеването и отвъдното.
– Това е светът, няма отвъден свят! – казвам. – Само нероденият е вечен.
Когато смъртният е отсечен от смъртта, изчезват и богове, и слово.
– Какво говориш, любезни сър, никой не знае, бели човече,
от кой корен ще се появи отново.
Никой не знае кога ще си отиде и кога ще се върне,
затова повече не товаря кривите гърбове на праведните със своето еретично мнение.
Ако поръсим с надежда изсъхналите си дънери,
може пък да израснат клони и да се върне зеленото.
Старецът – сокол, прибрал крилете си и завързал полета и тегобите
в смъртен и смъртоносен възел от мъдрост и безумие.
Когато се изтощи плътта, връща се към утробата
и ляга като змийска кожа върху мравуняк.
Старицата – сухо оризово зърно, лицето й прашно, а душата й бяла,
бе живяла достойно, не бе безчестила ложето на учителя, затова греят очите й,
сякаш са останали само очите и няма никакво тяло,
сякаш тялото вече е разпиляло пепелта си сред водите.
Във времето е впрегнат конят им, но юздите му вече догарят.
Бяха прелетели през живота заедно, като две влюбени птици.
– Тя беше млада и лотосоока! – казва старецът.
– А той гасеше горящи въглени! – казва старицата.
Но сега са сгърчени и студени лотосът и жаравата, затова пълзят към Варанаси.
Вали дълбок дъжд. Тревата пищи. Разстилат покров метри и километри и се нижат благословения и проклятия.
За да се радваш на дълъг живот, трябва да обикнеш старостта си,
а после да влезеш в окото на слънцето, да се разтвориш във вятъра.
О, велики Ганг, вземи ни със себе си и озари ни,
нас – стареца, старицата и поета,
нас – странните странници, пилигримите,
търсещи пътя към небитието.
И ни допуска до свещения Варанаси станът на съдбата.
Град като град, като останалите мръсен и скучен,
просяци пъплят по площада между нозете на реката,
във въздуха – сиви птици, на земята – дръгливи кучета.
Целувам пергамента върху челата на беловласите.
Около нас танцуват и пеят просяци, а великият Ганг им приглася.
– Ти си добър син – казва някакъв грешник, – щом си довел до Варанаси
крехките лодки на майка си и баща си.
Тече тежката река и тъче покаяние и съмнение станът.
– Съжалявам – бе казал лекарят, – но болестта е скоротечна!
Слънцето затваря над мен отвора на барабана.
Диагноза: вечност!
После на брега виждам сянка и допушвам последната си горчива цигара
и дописвам последното си стихотворение.
Всичко гори и всичко изгаря.
След майката и бащата идва прозрението.
– Аз съм всемогъщата смърт, аз съм коренът на бъдните неща – казва сянката на съдбата, –
аз съм безграничното обиталище на безкрая.
– Всичко върви от смърт към смърт – отговарям на сянката, – а после се разтваря във вятъра.
Това е точно така. Зная.
Скитах. Оставих топли следи. Готов съм за кремация.
Можеш ли, смърт, да разбереш поета?
Това е най-бляскавата ми рецитация.
Намерих сянката си! Спира сърцето ми...
И се издига етерният ми дух над свещения Варанаси.
Извира Ганг от земята и се влива в небето.
И дарявам на пеещите просяци пепелта си.
Можеш ли, смърт, да разбереш поета.
(http://www.stihi.ru/2011/05/08/4951)
Умереть в Варанаси (Бенаресе) (перевод П.Голубкова)
Скитаюсь я. Ищу лишь тень, ветрам завидуя.
Я рад сегодняшнему дню, боюсь грядущего.
Пишу стихи, и изучаю свою душу я,
Босые ноги - теплый след кладут на Индию.
Солнце печет, как через дырку в барабане,
И в голове – смесь покаяния с сомнением.
Рядом - старик, старуха, об руку, и в рвани -
Бредут, видать, в последний раз на поклонение.
Остатки тел несут, чтоб тлели в Варанаси -
Наисвятейшем месте на большой земле,
Там умереть хотят, в божественном экстазе,
Устав у слишком долгой жизни быть в седле.
Один был конь за всю их жизнь, и одна крыша,
Но их богатство, их подарок - озарение.
Их конь так мчался, их сердца взлетали выше,
Их дом был их счастливою Вселенною.
Варанаси - самый старый город карты
Город с двумя тысячами храмов -
Город всех богов Махабхараты,
И героев славной "Рамаяны".
В Варанаси - Ганг Великий устремился в небеса,
В Варанаси - духи предков всего мира, всех и вся,
Варанаси – порт, ворота для судов из всех портов,
Варанаси – то обитель на границе двух миров.
- Не вечен этот мир, конечно! Лишь не родившееся - вечно.
Если у смерти смерть отсечь - исчезнут боги все, и речь.
- Не говорите, добрый сэр, никто не знает, белый человече,
Где корень этот, например, который следует отсечь.
Никто не знает, когда он уйдет, и когда снова возвратится,
Поэтому зачем грузить народ, от ереси спина не распрямится.
Если ж посеете надежду на полумертвые стволы,
То могут встать они, как прежде, зазеленеть венком листвы.
Старик-сокол крылья сложил и полет подытожил.
И мудрость, и глупость узлом перед смертью сплетаются.
Когда истощается плоть, она в прах превращается,
Ложась в муравейник, как будто змеиная кожа.
Старуха - с лицом запыленным, но светлой душою,
Достойно жила, не позорясь, с сияющим взором
Остались глаза, хотя тело, совсем небольшое,
Рассыпаться в пепел готово уж в будущем скором.
В былые года, запрягая коня, крепко вожжи держали.
Для влюбленных двух птиц годы жизни, как миг, пробежали.
Пел старик: - Молода, ясноока бабуля!
- А старуха: - Не тронь не дотлевшие угли!
Но теперь уж дотлели те угли. Бредут в Варанаси.
Дождь, шум трав. В километры сливаются метры,
А молитвы готовы в проклятия слиться.
Чтобы долго прожить, надо так полюбить свою старость,
Солнце в глаз допустить, и в ветрах раствориться.
О, Ганг великий, подари нам озарение,
Нам - старику, старухе и поэту.
Дай странным странникам желанное спасение,
Ищущим путь-дорогу к тому свету.
Кто допустил, чтоб Бенарес командовал судьбою?
Город как город, как любой, где грязно так и скучно,
На площадях всех – нищих лес, полно их над рекою,
Собаки тощие - толпой, птиц серых в небе – тучи.
Течет тяжелая река раскаянья, сомнения.
- Я сожалею – врач сказал, - болезнь так скоротечна!
Закрыло солнце надо мной сквозь барабан свечение.
Диагноз краткий: Вечность!
В пергамент лба поцеловал я старца седовласого.
Люд нищий пел кругом, плясал, великий Ганг плескался.
- Ты добрый сын, - старик сказал – Дай, Бог, чтоб в Варанаси
Ты в хрупкой лодке не пропал, к родителям добрался.
На берегу, увидев тень, я прекратил курение
И дописал за этот день последнее творение.
Взглянул на горы и леса. Увидел озарение
И, вслед за матерью с отцом – и сам пришел к прозрению.
- Я смерть, я корень всех вещей, - мне тень судьбы сказала. -
Я безграничная для всех обитель бесконечности.
От смерти к смерти всё идет, умчится с ветром Вечности.
И это точно так, ей-ей! Та тень мне не соврала.
Скитался я. Оставил след. Готов уже к кремации.
Но можешь ли ты, смерть, понять поэта?
Не помню я за много лет удачней декламации.
Нашел я тень свою, но нет, от сердца нет ответа...
Над Бенаресом древним вдруг возносится мой светлый дух,
С земли на небо Ганг течет, как чудо света.
И мне вознесшийся мой дух, как дар за пенье нищих двух.
Но можешь ли ты, смерть, понять поэта?
По мотивам "Двустишия на Красимир Георгиев":
Два влюбленных минуса
Двух минусов единый пульс
Их превращает в один плюс.
Последнее прости
Рак мой, «раче осмокраче»,
Друг ты мне, или иначе?..
30 минут до полуночи, за пять минут до инфаркта
От ласки клавишей - рожденье слов,
А от ночной тиши – дух клеверОв.
Одинокий
Отставил меня мой приятель Тадей,
Святой покровитель несчастных людей.
Городская больница, минус три этажа, взлет
Взлетная дорожка, курс – три этажа.
С телом здесь прощается чистая душа.
Притча о летних мечтах разносторонных треугольников
Марсиан бродячие базы кувыркаются,
На вершинах, между тем, как-то закрепляются
Этот голодный дракон
Боль – как дракон голодный, вот беда!
А мы – его любимая еда.
Контракт
Заключил я с дьяволом контракт.
Для души - на славу взял антракт.
Буря
Мечът на мълнията разсече небето.
От раната потекоха звезди.
Буря
Меч молний небо рассечет.
Звезда из раны потечет.
Самота
Милиарди звезди сред милиарди галактики сред милиарди вселени...
И аз...
Одиночество
Звезд миллиарды в мильярдах галактик, без края Вселенная...
И я...
Недовършено уравнение за любовта
на две бедни души от предградието
Два влюбени минуса,
прегърнати в плюс.
Бесконечны любви уравнения:
При двух бедных сердец единении,
Этих минусов общий курс -
Превращает их в плюс.
Фрагмент от поемата „Регресия”
И ни погълнаха
кривите огледала на живота...
Отрывок из поэмы "Регрессия"
И поглотили их тела
Кривые жизни зеркалА ...
Асоциация
По покривката пълзи мравка.
Разширява ли се вселената?
Ассоциации
По скатерти букашечка взбирается.
Вселенная и дальше расширяется?
Историческо уравнение с две неизвестни
Един немец ми разказа за Втората световна война.
Опитах се да го разбера.
Историческое уравнение с двумя неизвестными
Один немец рассказал мне о Второй Большой войне.
Сделать вид я постарался, будто всё понятно мне.
Отчаяние
Тъмно е. Лягам на пътя. Чакам.
Идва моята прекрасна годеница.
Отчаяние
Темно. Ложусь на землю. Жду напрасно
Прихода моей суженой прекрасной.
Опит за надежда
Аз съм кладенец сред пустинята.
Жадните се оглеждат в дъното ми.
Опыт надежды
Я - колодец средь пустыни всё равно.
Поспешите заглянуть ко мне на дно.
Мъгла
Къщите загубиха горните си етажи.
Главата ми се пръска от спомени.
Туман
В домах повыше этажи теряются.
А голова от мыслей разрывается.
Утринно пълнолуние, размисли на бялото куче
Нощта е влюбена в деня.
Акацията плаче върху рамото ми.
Утреннее полнолуние, Размышления на белой куче.
Эта ночь, не иначе, в этот день влюблена.
А акация плачет на плече у меня.
Седма степен по скалата на Рихтер
Небето се спъна в хоризонта.
Върху раната кацна пеперуда.
Седьмой класс по шкале Рихтера
Небо уткнулось в горизонт багряный.
Как будто бабочка, присевшая на рану.
Мъничка надежда
Мъничка надежда се крие в душата ми.
Атом масло върху планина хляб.
Мало надежды
В душе моей мало надежды на небо.
Как атом из масла на горах из хлеба.
Кошмар
Затворени сме в кристалната топка на дните.
Съдбата размахва своите чукове.
Кошмар
В хрустальном шаре заперев нас днями,
Судьба размахивает молотом над нами.
Регресия
Асоциациите танцуват върху ръба на покрива.
След капката идва дъждът, после детайлите изчезват.
Регрессия
Танцуют танцы ассоциаций у крыш по самому их краю.
А следом капли дождя ложатся, и те детали все исчезают.
Търся враговете
Някъде по пътя загубих миналото си.
Търся враговете, които ме помнят.
Поиск врагов
Я где-то в пути из вчерашнего дня
Врагов потерял тех, что помнят меня.
Параграф 22, преди да прочетем „Пътеводител към рая”
Болка. Болка, която се храни със спомени.
Спомени. Спомени, които се хранят с болка.
Пункт 22. Перед тем как прочитать "Руководство по раю"
Боль. Боль и боль, что в памяти хранится.
Воспоминания, в которых боль ютится.
Среща
Имам любовна среща със съдбата.
Куршумът с моето име ме чака зад ъгъла.
Встречи
С судьбой имел любовные я встречи.
А пулю в сердце - за углом я встречу.
Сам
Изостави ме моят приятел свети Тадей,
покровител на безнадеждните каузи.
Только
Оставив меня мой друг освещенных Tadej,
покровителя безнадежно причин.
Ехолалия, последни неврони
Смляха мислите ми воденичните камъни на живота.
Воденичните камъни на живота смляха мислите ми.
Отзвуки последних нейронов
Перемелется мысль моя твердым жерновом бытия.
Твердым жерновом бытия перемелется мысль моя.
Разговор 1
– Ще те пречупя! – каза животът.
– Не ти остана време! – каза Красимир.
Разговор 1
Жизнь говорит: - Рискуешь ты разбиться!
А Красимир: - Не торопись, сестрица!
Обрати
Младост ли, старост ли, полъх ли, вятър ли? Колко обрати по нашия път!
Бялата радост, черната болка. Тъжното раждане, красивата смърт.
Повороты
Юность ли, старость ли, тишь, или ветер? Тьма поворотов на нашем пути!
Светлая радость, и черные боли. С плачем родиться, красиво уйти.
Старост
Костите ми се ронят под тежестта на годините.
Идва моята небесна невяста.
Возраст
Рушатся кости под тяжестью лет.
Это небесной невесты привет.
Страшни думи (Смърт 6)
Тази страшна дума – завинаги.
Тази страшна дума – никога.
Страшные слова (Смерть 6)
Так страшно слово - навсегда.
Так страшное слово - никогда.
Разговор 2
– Ти си глина в ръцете ми! – каза животът.
– Чакам творението ти, ваятелю! – каза Красимир.
Разговор 2
Жизнь говорит: - В моих руках ты - глина!
А Красимир: - Я жду творенья властелина!
Болка
Девет остри скали трошат ребрата ми.
Деветият кръг татуира душата ми.
Боль
Девять острых камней мои ребра крушат.
Круг девятый по аду несется душа.
Разговор 3
– Не унивай, приятелю! – каза животът.
– Ти не си ми приятел! – каза Красимир.
Разговор 3
Жизнь говорит: - Не унывай, приятель!
А Красимир: - Скорей, ты неприятель!
Проклятие към лошия човек с жълтите обувки
Да разяжда мислите ти, да изяжда душата ти
най-страшното страдание – завистта.
Проклятие плохому человеку в желтых ботинках
Как ты думаешь, где та душа подевалась,
Если худшим страданьем твоим – стала зависть.
Моята невидима приятелка
Прегърнахме се, целунахме се, отдадохме се, врекохме се
с моята невидима приятелка паниката.
Моя невидимая подруга
Обнимусь, расцелуюсь и сдамся, как маленький
Любимой подруге невидимой - панике.
Разговор 4
– Който сее огън, жъне пепел! – каза животът.
– На мен ли говориш? – попита Красимир.
Разговор 4
Жизнь говорит: - Огонь посеяв – пепел пожинаешь!
А Красимир: - Не на меня ли намекаешь?
Под земята три денонощия след болката
Студено. Тъмно. Самотно.
Някъде горе плачат ангели.
Под землей через три дня после боли
Студёно. Темно. Одиноко.
Лишь ангелов плач издалёка.
Животът
Животът продължава, животът продължава, животът продължава,
животът продължава, животът продъл!ж†
Жизнь
Жизнь продолжается, жизнь продолжается, жизнь продолжается
жизнь продолжается, жизнь продолжается! Вся †
Чакалня
По стените растат маргаритки и лишеи.
Животът – чакалнята на смъртта.
Зал ожидания
По стенам растут маргаритки, но верьте:
Жизнь – это лишь зал ожидания смерти.
Разговор 5
– Къде изчезна, приятелю? – попита животът.
– Заспах на 30 – отговори Красимир, – събудих се на 60.
Разговор 5
Жизнь говорит: - Ну где ты затерялся?
А Красимир: - Лет 30 отсыпался!
Разговор 6
– Времето е река – каза животът, – във водите й плуват миналото и бъдещето.
– А къде е настоящето? – попита Красимир.
Разговор 6
Жизнь говорит: - Знай: время – то река, чтоб в будущее плыть по ней из прошлого.
А Красимир: - Плыть вдаль изделека, без настоящего, чего же тут хорошего?
Недовършено писмо на пастира Авел до земеделеца Каин
Идват дъждове, братко мой,
ще напоят нивите, ще прогонят вълците...
Незавершенное письмо пастуха Авеля земледельцу Каину
Пойдут дожди, любезный брат мой Каин.
Польем поля, расправимся с волками...
Разговор 7
– Вселената се разширява! – каза животът.
– Животът винаги е твърде кратък! – каза Красимир.
Разговор 7
Жизнь говорит: - Весь Космос - расширяется!
А Красимир: - Жаль, жизнь – короткою останется!
Разговор 8
– Приготви се за пътя! – каза животът.
– Смъртта винаги е ненадейна! – каза Красимир.
Разговор 8
Жизнь говорит: - Будь, Красимир, готов к дороге!
А Красимир: - Смерть – так нежданно на пороге!
Когато ти липсвам
Когато ти липсвам, когато се разделя между земята и небето,
прочети някое мое стихотворение.
Когда ты видишь
Когда ты видишь, что паришь где-то меж звезд и облаков,
Прочти им вслух, пока летишь, какой-то из моих стихов.
Вечност
Когато костите ми се превърнат в пясък,
целият свят ще мине през очите ми.
Вечность
Когда мои кости сотрутся в песок,
Весь мир сквозь глазницы польется в висок.
Дали
Дали очаквано, дали внезапно, дали по съмнало, дали по мръкнало,
дали ще тръгнем, дали ще стигнем, дали до рая, дали до пъкъла?
Дали
Дали желанные, дали случайные, мрачные дали и дали печальные,
Дали, куда мы идем все подряд, в рай эти дали, а может быть – в ад?
Разговор 9
– Пак си тъжен! – каза животът.
– Не мога да избягам от себе си! – каза Красимир.
Разговор 9
Жизнь говорит: - Ты можешь собираться!
А Красимир: - С тобой мне жаль расстаться!
Спомен за лястовица
Бурята. Лястовичето гнездо.
Покривът заплака.
Память о ласточке
Storm. Ласточкино гнездо.
Крыша начала плакать.
Отвъд и още по-нататък
Родих се. Пих вино. Заспах.
Смъртта ме събуди.
Мимо и даже дальше
Я родился. Вино пил. Заснул от вина.
Проклятая смерть разбудила меня.
Вълнение
Ей, ти, който си от другата страна,
какво ще ни донесе приливът?
Волнение
Эй, Вы, кто-нибудь с той, другой стороны,
Что Вы нам пришлете на гребне волны?
Разговор 10
– Изпитателният период приключи! – каза животът.
– Готов съм за вечността! – каза Красимир.
Разговор 10
Жизнь говорит: - Срок испытательный закончился!
А Красимир: - К уходу в Вечность приготовился!
Промемория за истината
За истината винаги се плаща.
От истината винаги боли.
Плата за истину
За истину платить надо всегда.
От истины так больно иногда.
Разговор 11
– Мъдростта носи страдание! – каза животът.
– Всичко е гонене на вятъра? – съгласи се Красимир.
Разговор 11
Жизнь говорит: - Мудрость дарит страдания!
А Красимир: - И томленье желания!
Разговор 12
– Приижда чист мрак! – каза животът.
– Имаме звезди да гасим! – каза Красимир.
РАЗГОВОР 9
– Пак си тъжен! – каза животът.
– Не мога да избягам от себе си! – каза Красимир.
Разговор 9
Жизнь говорит: - Ты постоянно грустен!
А Красимир: - Кто ж от себя себя отпустит!
ТУНЕЛЪТ (Красимир Георгиев)
Сбогувам се с тялото си, разтварям се в ефира
и тръгвам на път.
Нагоре, напред.
Просветва златният диск в дъното на тунела.
Душата ми се лута между началото и края на пътя,
а демоните я съветват:
„Не се обръщай!”, „Не спирай!”
НЯКОЛКО ИЗРЕЧЕНИЯ ЗА ТУНЕЛА (Красимир Георгиев)
Зад ухото ми – четка с котешки косми. В ръцете ми – лоши карти. Тръгвам. Към съседния град. Пред мен е тунелът. Пред входа му – фабрика за погребални костюми, пред изхода му – библиотека. Влизам в тунела. Прескачам прага на ясните закономерности, минавам край скелет на неандерталец, после се приближавам към граничната полоса между абсолютния ред и абсолютния хаос. Следвам невроните в собствения си мозък, но ме пресреща черен ангел, който ме докосва с крилете си. Кръвта ми се разпуква като цвете, а невроните ми се разпиляват сред тунела. Вървя по Млечния път. Вече съм там, където небето и земята се разделят...
Стопи се мисълта ми. Пуснах кучетата по следата, открих загадката, но не мога да я разгадая. Писал съм десетки предговори и следговори на чужди книги, но когато трябва да обясня какъв е цветът върху раните на мъжете и какъв е вкусът върху устните на жените в моите стихове, думите ми изчезват. Така преди 4 десетилетия бях запецнал на четвъртия куплет на едно младежко стихотворение. За първия ред бях решил, че ще завършва с „тичаме”, а на края на втория ред бях заковал „тече”. Следващите два реда ми бяха ясни: „Ти си онова момиче, аз съм онова момче!”, но не можех да реша накъде тичаме и какво тече. Наскоро открих липсващите думи и довърших стихотворението, но поантата се превърна в сглобка между два различни пъзела и стихотворението вече не е младежко. Не го включвам в „Тунелът”, нека доузрее. Може би ще стане част от следващите ми стихове, ако надживея страховете си. Но сега времето изтича, а не ми помагат нито геометричната логика на живота, нито поетичната антилогика на тунела. Страниците си стоят празни. Вече няма и за кога да ги пиша. Лежим в леглото с красивата дъщеря на хан Тервел, който след малко ще отсече главата ми.
Какъв е този тунел? Не е тунелът под Витиня, не е 50-километровата връзка под Ла Манш между Франция и Англия, не е 103-километровият проход под Беринговия проток, който ще свърже Чукотка с Аляска. В книгата не става дума за подземни или подводни съоръжения за физически комуникации. Не е и тунелът за рекомбиниране на молекули от изследователските лаборатории на IBM, не е тунелът към отвъдното от спомените на възкръсналите, не е тунелът към черната дупка, от който тръгват пътища към други измерения и алтернативни вселени. Не е това, не е онова, какво тогава, по дяволите, е този тунел?
Тунелът е равновесието между енергията и асиметрията в творчеството, тунелът е мъглата в нашето подсъзнание, сред която сенките се материализират в структури. Тунелът е престъплението да пишеш поезия, тунелът е танцуващата сред пламъците на свещта балерина на Салвадор Дали, тунелът е загадката, събрала заедно Орфей и Евридика, Персей и Медуза. Тунелът е детеродният орган, преходът от вечността между зачатието и раждането към мига между живота и смъртта. Тунелът е границата между нормалния свят и антилогиката, разстоянието между прекалено малката промяна и прекалено голямата промяна, умението да се приближиш плътно до хаоса, но без да се разпаднеш.
Тунелът е метафора за тайнството на мисълта и за дълбочината на творчеството. Всеки си има своя тунел. И глухият композитор, и слепият художник, и лудият поет. В зависимост от това доколко се е приближил до границата на хаоса – бойното поле, сред което воюват старото и новото, един сади цветя в градината на тунела си, а друг го заселва с получовешки, полуживотински твари, с които разделя кръвта си. Най-трудното, след като научиш законите на тунела, е да извървиш пътя между уликата и извършителя на престъплението, т.е. да намериш своя собствен цвят в дъгата на интелектуалното разнообразие и да откриеш баланса. Можеш да вярваш в сложността на света, можеш да смяташ, че светът е елементарен, можеш да виждаш света като огромно кълбо с преплитащи се намотки от ред и безредие; можеш да целуваш ближния или да отхапваш главата му, но при всички случаи хаосът, балансът и перспективата, от която наблюдаваме живота, са най-важните съставки в екосистемата на тунела.
Вървя сред лабиринтите на тунела и търся решението на загадката. Млечният път събира невроните ми и небето вече има друг цвят. Край мен свещенодействат лъскави души и прашни души. Душите на патрициите отмиват прахта от душите на прашните души. Махам им за поздрав и продължавам, после откъсвам дребен плод от дървото на познанието и се спирам пред някаква кръчма. Влизам. Около огромна маса са насядали моите мъртви приятели поети. Сядам при тях и напълваме чашите. „Прегрешихме ли” – питат от съседната маса. „Никой не може да запази съвестта си чиста, ако не е прегрешил!” – отговарят моите мъртви приятели поети. „Няма такова нещо!” – отсича сервитьорът, но аз не съм съгласен: „Липсата на доказателства за даден факт не доказва липсата на факта!” Кучетата отново тръгват по следата, а аз ги следвам. Срещам Сафо и Омир, Кабир, Данте, Шекспир и Бокачо, а също Петрарка, Вийон, Гьоте и Рилке, Бодлер, Верлен, Аполинер и Марти, а също Пушкин, Маяковски, Пастернак и Ахматова, Вапцаров, Лилиев, Далчев. Отдалечавам се от абсолютния ред, приближавам се към абсолютния хаос. Вече не се опитвам да пиша, опитвам се да рисувам. Тунелът се извисява...
В „Тунелът” включвам част от последните си близо 50 години. От произволно изскочилите от времето поеми, стихотворения, фрагменти и стихограми, които „Тунелът” разбърка под сводовете си, някои са по-нови, а други са по-предни. Някои са добри, други са по-слаби, а трети са си направо храна за копрофаги, но нали човек трябва да изиграе и лошите си карти. Аз съм комарджия. Голяма част от живота си прекарах над зелената маса и се научих да губя. Знам, че в поезията нищо не е на заден план, но не приемам това съждение като догма, затова задрасках доста месеци и години лутане сред тунела и съм съвсем близо до мисълта да задраскам всичко. Последните си неща измъквам от последните си дни, часове и минути; това, което ме кара да се връщам и към по-ранните си опити, е фактът, че през годините на моята младост написах ужасяващо количество стихове и днес, когато музата ме спохожда по-рядко, гледам със завист към тези розови, черни и какви ли не още периоди.
Днес кучетата са изморени, оредяха котешките косми в четката ми. Все по-често влизам в тунела, но все по-рядко ме целува красивата дъщеря на хан Тервел. Колкото до загадката, все още не мога да я разгадая, въпреки че потърсих помощта на Огюст Дюпен, Шерлок Холмс, Сам Спейд, Филип Марлоу, мис Марпъл, инспектор Мегре, Питър Уимзи, Еркюл Поаро, Авакум Захов, брат Уилям от Баскавила и Майк Хамър.
Може би е време да си остана в тунела. Време е времето да лакира черепа ми. Затова обикалям от град на град, от библиотека на библиотека. За да унищожавам своите стихосбирки.
ТУННЕЛЬ (перевод П.Голубкова)
Попрощавшись с телом, растворюсь в эфире
И отправлюсь в путь. Вперед и вверх.
Золотого диска свет в конце тоннеля.
А душа блуждает меж граниччных вех.
Демоны советуют: "Не смотри назад!"
Демоны советуют: "Будь движенью рад!"
За моим ухом – кисть из кошачьих волос. В моих руках - плохие карты. Двигаюсь. К соседнему городу. Передо мной туннель. У входа - фабрика похоронных нарядов, у выхода - библиотека. Вхожу в туннель. Переступаю порог, минуя скелет неандертальца, и приближаясь к пограничной зоне между абсолютным порядком и абсолютным хаосом. Следую за нейронами в собственном мозгу, но меня перехватывает черный ангел, который трогает меня крылом. Кровь моя набухает, как цветок, а мои нейроны разлетаются по туннелю. Я иду по Млечному Пути. Я уже там, где разделились земля и небо...
Мысли мои тают. Я, как собака, обнаружил загадочный след, но не могу его распознать. Я написал десятки предисловий и комментариев к иностранным книгам, но, когда хочу объяснить в моих стихах, какого цвета раны у мужчин и каков вкус губ у женщин, мои слова исчезают. Поэтому, прежде чем написать новое четверостишие, я решил, что первую строку закончу словом "Выполнить", а в конце второй строки будет слово "работает". Мои следующие две строки были ясны: "Ты новая девушка, а я новый парень!", но я не мог решить, куда бежать и как бежать. Наскоро вставив пропущенные слова, я закончил стих, но не решенная проблема с двумя головоломками делала стих недозрелым. Не включу его в "Туннель", пока не дозреет. Может быть, вы станете частью моих следующих стихов, если переживете свои страхи. Но сейчас время не ждет, и не могут мне помочь ни геометрическая логика жизни, ни поэтическая антилогика туннеля. Страницы пусты. Нет больше и времени писать. Лежу в постели с прекрасной дочерью хана Тервела, который вскоре отрубит мне голову.
Что это за туннель? Это не тоннель под Витиней, не 50-километровый проезд под проливом Ла Манш между Францией и Англией, не 103-километровый переход под Беринговым проливом, который свяжет Аляску с Чукоткой. В книге поднимается вопрос не о подземных и подводных объектах для физических коммуникаций. Это не туннель для рекомбинации молекул в исследовательских лабораториях IBM, не туннель к загробной жизни путем воскрешения воспоминаний, не туннель к черной дыре, из которой открывается дорога к другим измерениям и альтернативным вселенным. Это всё не то, что, черт возьми, это за туннель?
Туннель равновесия между энергией и асимметрией в творчестве, тоннель тумана в нашем подсознании, среди которого тени материализуются в структуры. Туннель преступления писать стихи, туннель танцев в пламенем свечи балерины Сальвадора Дали, туннель загадок, собравших воедино Орфея и Эвридику, Персея и Медузу. Туннель детородных органов, перехода от вечности между зачатием и рождением к моменту между жизнью и смертью. Туннель - граница между нормальным миром и антилогикой, расстояние между бесконечно малым лучом и мощнейшим излучением, способность приближаться вплотную к хаосу, но без распада.
Туннель – это метафора таинства мысли и глубин творчества. Каждый имеет свой собственный туннель. И глухой композитор, и слепой художник, и безумный поэт. В зависимости от того, насколько он подошел границе хаоса - полю боя, на котором идет война между старым и новым, в одном туннеле растут цветы, в другом поселяются полулюди, полуживотные, которых разделяет кровь. Самое сложное, нужно как-то узнать законы туннеля, чтобы установить границу между уликой и преступлением, то есть найти свой собственный цвет в радуге интеллектуального разнообразия и установить баланс. Можно верить в сложности мира, можно верить, что мир прост, можно видеть мир как огромный клубок переплетенных нитей порядка и беспорядка, можно целовать ближнего или откусывать ему голову, но, в любом случае, хаос, равновесие и перспектива, наблюдаемые в жизни, являются важнейшими компонентами в экосистеме туннеля.
Брожу по лабиринту туннеля и ищу решение загадки. Млечный Путь вобрал мои нейроны, и небо уже имеет другой цвет. В конце моего священодействия - святые души и пыльные души. Души патрициев смывают пыль с пыльных душ людей. Я машу им, приветствуя, а затем срываю небольшой плод с древа познания, и отправляюсь в корчму. Вхожу. За огромным столом сидят мои мертвые друзья-поэты. Я подсаживаюсь к ним и наполняю бокал. «Грешен ли?" – спрашивают из-за соседнего стола. "Никто не сохранил бы свою совесть чистой, если бы не согрешил!" – отвечают мои мертвые друзья-поэты. "Не бывает такого!" – отрезает официант, но я не согласен: "Отсутствие доказательств факта не доказывает отсутствие факта!" Собаки снова идут по следу, и я вслед за ними. Познакомьтесь: Сафо и Гомер, Кабир, Данте, Шекспир и Боккаччо, а также Петрарка, Вийон, Гете и Рильке, Бодлер, Верлен, Аполлинер и Марти, а также Пушкин, Маяковский, Пастернак и Ахматова, Вапцарова, Лилев, Далчева. Вдали от абсолютной черты и всё ближе к абсолютному хаосу. Больше не пытаюсь писать, пытаясь рисовать. Конец туннеля проясняется...
В "Туннель" включены отдельные части за последние около 50 лет. Неожиданно родившиеся стихи, поэмы, фрагменты и стихограммы, собравшиеся под сводами "Туннеля" - смешанные, некоторые из них новые, другие более ранние. Некоторые хорошие, другие слабее, а некоторые прямо кошмарные, но реальный человек должен уметь играть и плохими картами. Я игрок. Большую часть жизни я провел за зеленым столом и научился терять. Я знаю, что поэзия – ничто, на заднем плане, но я не принимаю это положение, как догму, так как, за многие месяцы и годы блужданий по туннелю, я очень близок к мысли бросить все. Последние, несколько вымученные творения, родившиеся в последние дни, часы и минуты, заставили меня вернуться к более ранним экспериментам, и оказалось, что в годы юности я написал ужасающее количество стихов, и сегодня, когда муза приходит ко мне редко, с завистью смотрю на те, розовые, черные и многие другие периоды моей жизни.
Сегодня собаки устали, истончились кошачьи волосы в моей кисти. Все чаще я проникаю в туннель, но всё реже целует меня прекрасная дочь хана Тервела. Что же касается загадки, то я так и не смог ее разгадать, хотя и обращался за помощью к Огюсту Дюпену, Шерлоку Холмсу, Сэму Спейду, Филиппу Марлоу, мисс Марпл, инспектору Мегрэ, Питеру Уимзи, Эркюлю Пуаро, Аввакуму Захову, братьям Уильяму и Майку Баскавила Хаммер.
Возможно, пришло время остаться в туннеле. Время есть время, опустошился мой череп. Осталось ходить из города в город, из библиотеки в библиотеку. Чтобы уничтожать свои сборники стихов.
ЗАТВОРНИК (Красимир Георгиев)
Бях затворник на живота, заключен
над зейналата бездна на забравата.
Освободиха ме. Направих своя избор.
Единственият истински затворник в ада е дяволът.
(http://www.stihi.ru/2011/07/19/385)
УЗНИК (перевод П.Голубкова)
Я был узником у жизни, заключенным
Над зияющей забвенья пустотой.
Выбор сделан. Я теперь - освобожденный
Главным узником из ада - Сатаной.
ПРЕПИВАНЕ
Болен от безверие и мъка,
сред съня си кладенци откривам –
изворите им тревога лъхат,
а водата им е дестилирана.
И след сънотворното препиване
всяка нощ насън се чудя:
колко много станахме стерилните,
лудите къде са, лудите?
С ПЕРЕПОЮ (перевод П.Голубкова)
Больной от муки и неверья,
Во сне колодцы открываю -
Их родники тревогой веют,
Вода же чистотой сверкает.
Во сне я ею упиваюсь
Каждую ночь, и удивляюсь:
Стерильных - вон, полно везде,
А сумасшедшие-то - где?
Вариант концовки:
Непьющих - вон, полно везде,
А перепившие-то - где?
Красимир Георгиев
РАЗМИСЛИ НА ЧЕРВЕЯ, КОЙТО СЕ РОДИ В ТЯЛОТО МИ
– Ето, виж,
от края на пътя започва началото на пътя! –
каза червеят, който се роди в тялото ми. –
Радостта и скръбта са спици от колелото
на битието.
От зимата се ражда пролетта,
от смъртта се ражда животът.
РАЗМЫШЛЕНИЯ ЧЕРВЯ, РОЖДЕННОГО В МОЕМ ТЕЛЕ
- Конец пути – началом есть пути другого, -
Думал червяк, рожденный в теле у больного. -
Скорби и радости – лишь спицами являются
В логических колесах бытия.
Весна – в зиме, смерть – в жизни зарождается,
Вот и в тебе, дружок – родился я…
ГНЯВ (Красимир Георгиев)
Не превръщай душата си в тухла
и когато потънеш в стената,
разпилей подредения пъзел,
разсечи тежкия възел,
извади болния зъб.
ГНЕВ (вольный перевод П.Голубкова)
В четырех стенах утонув,
Не превращай, приятель, сразу
В кирпич, в бетон своей душИ.
Рассыпь все сложенные пазлы,
Узлы морские развяжи
И удали болящий зуб.
ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА РЕКАТА (Красимир Георгиев)
Приготви се за краткото плаване
към спокойния бряг на забравата.
Ще усетиш космическа радост
и ще напуснеш тялото си.
С живота си човек може да спори,
но със смъртта не се преговаря.
Нужни са само мъничко болка
и две монети за лодкаря.
03.07.2011 г.
ПО ТУ СТОРОНУ РЕКИ (перевод П.Голубкова)
Приготовьтесь к краткому круизу
К берегу забвенья. Там покой.
Там Вас ждут Вселенские сюрпризы.
Тело Вам не нужно брать с собой.
Это с жизнью можно спорить вволю,
А со смертью спорить – смысла нет.
Нужно-то всего - немного боли,
Лодочнику парочку монет.
ПЕТЕЛ (Красимир Георгиев)
Коко Коковски е селският
ни петел петльов петелски.
Сутрин Слънчо му намига:
– Хайде, братче, кукуригай!
Дрънва Коковски с китарата
и подкарва песен шарена,
поприглажда си опашката
и запява с глас юнашки:
– Ку-ку-ри-и-гу-у, хайде ставайте
от леглата, хора мили, че
закъснявате за работа,
а децата – за училище!
ПЕТУХ (перевод П.Голубкова)
Коко Коковский – кочет честный,
Долг петушиный - помнит: песни.
Утречком солнце подмигнет:
- Ну, кукарекай, брат, вперед!
Коко обнимет гриф гитарный,
И огласится песней двор.
Поглаживая хвост шикарный,
Коко заводит свой фольклор:
- Ку-ка-ре-ку! Мол, поднимайся
С постелей, деревенский люд,
Да на работу отправляйся,
А дети – в школу пусть идут!
ДВА ЖИВОТА (Красимир Георгиев)
Аз имам два живота.
Единият приключва.
Кладенец без дъно,
без прозорци къща.
Аз имах два живота.
Единият приключи.
Щастие без спомен,
пристан без завръщане.
Две жизни (перевод П.Голубкова)
Две жизни я имел когда-то.
Вот-вот закончится одна.
Колодец там без дна, ребята
Дом без единого окна.
Две жизни я имел когда-то.
Одна закончилась уже.
Там Рай без памяти в душе,
Пристань, откуда нет возврата.
СЛУЧВА СЕ ОВЦЕТЕ ДА ВОДЯТ ПАСТИРА (Красимир Георгиев)
Мечтата на грешниците: пазар, на който могат да си купуват дяволи...
*
Вечността има ли периоди?
*
А може би за Господ вечността е само секунда?
*
А каква ще бъде нашата мечта, след като отидем в Рая?
*
На боговете не им се налага да се крият...
*
Грижи ли се духовната власт за духа така, както духовенството се грижи за тялото?
*
А може би Земята е само топче в рулетката на боговете?
*
Удави се в Лета – реката на забравата...
*
Беше толкова суетен, че взе надгробната си плоча в Рая...
*
– Горкият! – съчувства Сатаната. – Попадна между четирите стени на Рая!
*
Дали някога селенията на Рая ще станат служебна тайна?
*
Обяви се за дестрибутор на Господ...
*
Божия ли е Ахилесовата пета?
*
Беше толкова елементарен, че след смъртта си не се разложи...
*
Господ е съвестта на сътворения от него безсъвестен свят.
*
Можеш да тръгнеш нагоре и да се окажеш в Ада...
*
Най-настояват, че светът е прекрасен, дяволите...
*
Следите на много престъпления водят към Рая...
*
Смъртта гледа сериозно на работата си. Първо прибира най-добрите.
*
– А може би аз съм само групова халюцинация? – запита Господ.
*
На Господ броят ли му се и несъвършените творения?
*
– Обичам човека! – каза Дяволът. – Никога не бих го създал!
*
Човек може да избира смъртта си, но не може да я контролира.
*
На боговете не им се налага да се крият.
*
И какво щяха да правят с Исус, ако не бяха измислени пироните?
*
Той премери главата си. За всеки случай, ако му потрябва мярка за ореол...
*
А може би Бог ни е дарил с показалец заради спусъка...
*
Може да се татуира не само кожата, а и душата.
*
Навярно човечеството ще се развие до такава степен, че ще може да се мине и без човека...
*
Случва се овцете да водят пастира.
*
Животът ни е само изпитателен период.
*
Жертвената клада става и за осветяване.
*
Какво е животът сред безкрая на небитието!
*
Животът ни е само един миг, през който трябва да свършим толкова много неща.
*
Откъм Ада всичко изглежда извисено...
(http://www.stihi.ru/2011/07/02/4431)
ИНОГДА ОВЦЫ ВОДЯТ ПАСТЫРЯ (перевод П.Голубкова)
Грешный сон: рынок, на котором тебя могут купить дьяволы...
*
Вечность – имеет ли периоды?
*
А может быть, для Господа Вечность – это всего лишь секунда?
*
И какая будет у нас мечта, когда мы придем в Рай?
*
Не надо на Бога пенять и им прикрываться...
*
Заботится ли власть о своей душе так, как духовенство заботиться о своем теле?
*
А может быть, Земля – это просто шарик в рулетке богов?
*
Утонул в Лете – реке забвения...
*
Он был так запаслив, что взял надгробие с собой в Рай...
*
– Плохо! – сочувствовал Сатана. – Ютиться в четырех стенах Рая!
*
Будут ли и впредь сферы Рая государственной тайной?
*
Объявил себя дистрибьютором Господа...
*
Божия ли Ахиллесова пята?
*
Это было настолько элементарно, что после смерти не разлагалось...
*
Бог есть совесть созданного им бессовестного мира.
*
Можешь пойти в гору и оказаться в аду...
*
Черти утверждают, что мир чертовски прекрасен...
*
Следы многих преступлений ведут к Раю...
*
Смерть смотрит серьезно на свою работу. Первыми прибирает лучших.
*
– А может быть, я просто групповая галлюцинация? – спросил Господь.
*
Засчитываются ли Господу и несовершенные творения?
*
– Люблю человека! – сказал Дьявол. – Я бы такого никогда не создал!
*
Человек может выбрать себе смерть, но не может ее проконтролировать.
*
На Бога не нужно пенять и за него скрываться.
*
И что бы сделал Иисус с тем, кто изобрел гвозди?
*
Он измерил голову. На всякий случай, если ему потребуется мерка для ореола...
*
А может быть, Бог дарил нам указательный палец ради спускового курка...
*
Можно сделать татуированной не только кожу, а и душу.
*
Наверно, человечество разовьется до такой степени, что сможет обойтись без человека...
*
Иногда овцы водят пастыря.
*
Наша жизнь – всего лишь испытательный срок.
*
Жертвенный костер годится и для освещения.
*
Что такое жизнь среди бесконечности небытия!
*
Наша жизнь это всего лишь мгновение, за которое должно свершиться так много событий.
*
Из Ада – всё кажется Вознесением...
От переводчика: Прости меня, Господи, если что не так! (*!*)
ГЕНИАЛНИЯТ АРТИСТ СЕ ПОЗНАВА И ГОЛ (Красимир Георгиев)
В страната на лилипутите зрителите наблюдават актьорите през лупа...
*
Авангардна пиеса. Режисьорът сложи на главите на артистите шапки-невидимки. На сцената не се виждаше никой. И в залата.
*
Този актьор се крие зад образите, които представя на сцената.
*
Актьорството е като митологията. Веднъж срещнеш великан, дваж срещнеш джуджета...
*
Той премери главата си. За всеки случай, ако му потрябва мярка за ореол...
*
Сънувах реформата в българския театър. С облекчение се събудих...
*
– Ние сме равни! – викнаха статистите.
– Равни сме! – съгласиха се актьорите.
*
Съществуват идеални декори, които прикриват представленията...
*
Колко Хамлетовци делят атласа на театъра!
*
Колкото по-добра е паметта ти, по-лесно забравяш ролите си...
*
Български актьор хваща златната рибка и тя предлага да му изпълни три желания.
– Първото ми желание е да се отмени реформата в театъра. Второто ми желание е държавата да субсидира театрите в страната. Третото ми желание...
– О, занеси ме у вас и ме опържи! – изплаква рибката.
*
На погребението на един артист идват съвсем малко хора.
– Беше талантлив актьор! – казва някой.
– Да, но жена му е сложила много висока цена на билетите за погребението...
*
Гениалният артист се познава и гол.
*
Драматургия ли? Тази пиеса е анонимка!
*
А тази постановка е толкова лична, че зрителите трябва да я гледат през дупката на ключалката...
*
Дребен актьор татуира на гърдите си Шварценегер. Предпочиташе ролите, в които е гол до кръста.
*
Някой ме попита, гледайки към актьора Мариус: „Как е правилно: педерас или педераст?”...
*
Когато на някои артисти им махнат запушалката от задника, насират се от възторг. На сцената.
*
Премиерният спектакъл беше като барикада. Безлюдна от едната страна.
*
Бездарен актьор. Безкрайно бездарен! Талант на бездарието...
(http://www.stihi.ru/2011/07/02/3927)
ГЕНИАЛЬНОГО АРТИСТА УЗНАЮТ И ГОЛЫМ (перевод П.Голубкова)
В стране лилипутов зрители наблюдают за актерами через лупу...
*
Авангардный спектакль. Режиссер надел на головы главных героев шапки-невидимки. На сцене никого не видно. В зале тоже.
*
Этот актер заслоняет изображения, которые представлены на сцене.
*
Актерство подобно мифологии. Как только вы встречается великан, карлик уменьшается вдвое...
*
Он измерил голову. На всякий случай, если ему потребуется мерка для ореола ...
*
Снилась реформа в болгарском театре. Я проснулся с облегчением...
*
- Мы равны! - воскликнул статист.
- Равны мы! - согласился актер.
*
Существуют идеальные декорации, скрывающие представление...
*
Сколько Гамлетов разделили атлас на театры!
*
У кого лучше память, те легче забывают свои роли...
*
Болгарский актер поймал золотую рыбку, и она предложила ему исполнить три желания.
- Мое первое желание – чтобы отменили реформу театра. Мое второе желание - чтобы государство субсидировало театры в стране. Мое третье желание ...
- Ой, несите меня с собой, я готова! - заплакала рыбка.
*
На похороны одного артиста пришло очень мало людей.
- Он был талантливый актер! - Сказал кто-то.
- Да, но его жена установила слишком высокую цену билетов на похороны...
*
Гениального артиста узнают и голым.
*
Драматургия ли? Эта пьеса есть анонимка!
*
А эта постановка настолько личная, что зрители должны смотреть ее сквозь замочную скважину...
*
Маленькая актриса с татуировкой Шварценеггера на груди. Предпочитает роли, в которых есть голый торс.
*
Кто-то спросил у меня, глядя на актера Мариуса: "Как будет правильно: пидарас, или педераст?"...
*
Когда некоторые артисты сняли маски, наступил восторг. На сцене.
*
Премьерный спектакль был как баррикада. Безлюдная с одной из сторон.
*
Бездарный актер. Бесконечно бездарен! Талант на бездарность...
БЕШЕ ГЕНИАЛЕН. ГЕНИАЛЕН НЕВЕЖА (Красимир Георгиев)
Първо студентско правило: По време на изпит не отговаряй на въпросите на професора на език, който той не знае!
*
*
Студент канибал се явил на изпит при професор канибал. Хайде продължете историята де!
*
Второ студентско правило: Студент, който заеква, не трябва да се явява на изпит при професор, който заеква!
*
Ако людоедът студент изкара шестица на изпит, за награда му дават да опита от любимия си професор...
*
Мисълта трябва първо да я посееш. И да я изчакаш да цъфне и да върже. Чак тогава се разбира дали е израснало цвете, или се е появил бурен.
*
Творчеството е лично духовно пространство, в което може да влезе целият свят.
*
Преди години философите са казвали последната дума за света, а днес в много случаи казват първата.
*
Науката е творчество, творчеството е наука. Творчеството и науката са двете рамена на везната на вдъхновението.
*
Единственият начин да бъде постигнат върхът на знанието е чрез анализ на пътя към този връх.
*
От прецизността до буквоядството има само една крачка.
*
Истински новатор! Греши, но по нов начин...
*
И непрекъснато да мълчиш, пак могат да ти отнемат думата.
*
Беше гениален. Гениален невежа.
*
Беше глупак. На световно равнище.
*
Трето студентско правило: Наричай асистентите професори. Това ще ги поласкае...
*
Професорът си завъди куче. Водеше го със себе си, когато изпитваше студентите. Но интересно! Кучето лаеше само тези, които знаеха!
*
– Ех, да имах на лекциите си толкова слушатели, колкото преписвачи на изпитите! – мечтае професор.
*
Понякога студентите махат с опашки...
*
– Но, господин професор, разстроена съм!
– Аз студентка ли изпитвам, или пиано?
*
На този, който вече е бил професор, лесно ли ще му е да бъде след това студент?
*
Беше по-бедничък студент. По кесията му бяха тройките...
*
Лозунг: За всеки професор – студент!
*
– Аз мисля...
– Откога?
*
Понякога се налага не да се издигнеш до мисълта, а да се смъкнеш до нея.
(http://www.stihi.ru/2011/07/02/3746)
ОН БЫЛ ГЕНИАЛЬНЫМ НЕВЕЖЕЙ (перевод П.Голубкова)
Первое правило студента: во время экзамена не ответа на вопросы профессора на языке, которого он не знает!
*
Cтудент-каннибал явился на экзамен к профессору-каннибалу. Давайте продолжать историю!
*
Второе правило студента: студент-заика, не должен приходить на экзамен к профессору-заике!
*
Если студент-людоед сдает шестой экзамен, в награду ему дают его любимого профессора ...
*
Мысль необходимо сначала сеять. И ждать, пока зацветет и созреет. Только тогда поймешь, вырос цветок или появился сорняк.
*
Творчество – это личное духовное пространство, в которое может влезть весь мир.
*
Много лет назад, философы говорили в мире последнее слово, а сегодня во многих случаях, говорят первое.
*
Наука - это искусство, искусство – это наука. Искусство и наука – это две руки инструмента вдохновения.
*
Единственный способ добраться до вершины знаний – путем анализа на пути к этой вершине.
*
От точности до буквоедства - один шаг.
*
Истинный новатор! Ошибается, но начинает заново ...
*
В течение молчания вы все еще можете взять слово.
*
Он был гениальным. Гениальным невежей.
*
Это было глупо. На глобальном уровне.
*
Третье правило студента: Называй ассистента профессором. Ему это будет лестно...
*
Профессор завел собаку. Берет ее с собой, когда экзаменует студентов. Но интересно! Собака лает только на тех, кто знает!
*
- Эх, если бы на лекции были такие толковые слушатели, как переписчики на экзамене! - мечтает профессор.
*
Иногда студенты машут хвостами ...
*
- Но, господин профессор, я расстроена!
- Вы студентка, или пианино?
*
Тому, кто уже был профессором, легко ли быть студентом?
*
Беше был бедным студентом. В его сумке были одни тройки ...
*
Лозунг: За каждым профессором - студент!
*
- Я думаю...
- С каких пор?
*
Иногда - ни подняться до мысли, ни опуститься до нее.
МИСЛИ, АФОРИЗМИ (Красимир Георгиев)
*
Какъв ще е харемът, ако шейхът е хомосексуалист?
*
Сънувах странна сексуална революция. Обратните бяха колкото китайците, нормалните бяха колкото албанците.
*
Облякоха голите факти.
*
Глупавият политик, дори и да не краде, прави повече поразии от умния политик, колкото и да краде.
*
Той е рогоносец. Но в графата „особени белези” забрави да впише „рога”...
*
Не е необходимо да изядеш десет лайна, за да разбереш, че не стават за ядене.
*
За всяка черна овца – стадо...
*
Може ли конят да спечели конкурс за кентаври?
*
Сънувах кошмар. Митинг на осем милиона покойници!
*
Мечтата на канибала – комплимент от жертвата, че е сготвена вкусно...
*
Когато сто и два пъти изсереш миризливо лайно, а после два пъти пуснеш субстанция с дъх на теменужки, остава споменът за вонята.
*
Да се изплюеш в супата на врага си? Банално! Да се изплюеш в супата на приятел! Какво разкрепостено въображение!
*
Политическата партия трябва да има поне един лидер. Но не и само един мозък.
*
А колко авангарден е бил през робовладелското общество лозунгът „Напред към феодализма!”...
*
Да спазваме нормите? Но чии?
*
Одраха кожата на истината. Вече не бе голата истина...
*
Какво е садомазопедерастлък? Да ти го начукат в прокрустово ложе!
*
Жадуваш за задник? Стани глист!
*
– След мен и потоп! – каза лайното и потъна в канала.
*
Някой ме попита, гледайки към актьора Мариус: „Как е правилно: педерас или педераст?”...
*
Трябва да се отнасяме човешки към мазохистите. С жестокост.
*
Случва се овцете да водят пастира.
*
Много лекари ядат пациентите си. Особено ветиринарните.
*
– Скъпи, забелязал ли си, че разликата между „кекс” и „секс” е само в една буква?
*
– Всичко влиза в човека! – каза презервативът.
*
Може ли плешивият да ползва гребен? Може, но да не надраска главата си...
*
Беше елитен надзирател. Надзираваше държавата.
*
Всеки педал се смята за новатор.
*
А ако на глава от населението се падат по два задника?
*
Обърнеш гръб на някого, той ти го начука...
*
Някои гледат през пръсти, други гледат през задник.
*
– Не се отричай от мен! – каза лайното. – Аз съм сянката ти!
*
Изработиха протеза за задник. Колко хуманно!
*
Мечтата на българския държавник – народ от копрофаги*.
* копрофаги - организми, които се хранят с екскременти.
*
Ако премахнем човекоядството, с какво ще награждаваме канибалите?
*
Всяка мърша си има стадо.
*
Да имаш двойник и да си се чукате! Каква възможност за педала шизофреник!
*
Работата на сатирика е да накара хората, които се чувстват некомфортно, да се почувстват много по-некомфортно.
(Моя книга Вицове за обратни, http://www.stihi.ru/2011/07/12/6140)
Анекдоты об обратном. Мысли, афоризмы (перевод П.Голубкова)
*
Каков же гарем, если шейх гомосексуалист?
*
Снилась странная сексуальная революция. Зад - как у китайца, перед – как у албанца.
*
Одетые голые факты.
*
Глупый политик, даже если не ворует - приносит больше вреда, чем умный политик, который даже ворует.
*
Он рогоносец. Но в графе "отличительные особенности" забыли указать «рога» ...
*
Нет необходимости съесть десять порций дерьма, чтобы понять, что его не следует есть.
*
За каждой черной овцой - стадо ...
*
Может ли конь победить на конкурсе кентавров?
*
Снился кошмар. Митинг восьми миллионов покойников!
*
Мечта каннибала - комплимент от вкусно приготовленной жертвы...
*
Если сто два раза испортишь воздух вонью, а потом дважды подпустишь вещество с запахом фиалки - останется память о вони.
*
Плюнуть в суп врага? Банально! Вот плюнуть в суп к другу! Какое раскрепощенное воображение!
*
Политическая партия должна иметь минимум одного лидера. Но только не один мозг.
*
А каким передовым был в рабовладельческом обществе лозунг "Вперед, к феодализму !"...
*
Соблюдать нормы? Но чьи?
*
Содрали кожу с истины. Это была уже не голая правда ...
*
Что такое садомазорастление? Это самообслуживание в прокрустовом ложе!
*
Интересуешься задницей? Стань глистом!
*
- После меня хоть потоп! - Сказало дерьмо и утонуло в канале.
*
Кто-то спросил меня, глядя на актера Мариуса: "Как правильно: педераст или гей ?"...
*
Требовал людей относиться к мазохистам. С жестокостью.
*
Иногда овцы водят пастыря.
*
Многие врачи съедают своих пациентов. Особенно ветеринары.
*
- Дорогая, ты заметила, что разница между "кекс" и "секс" - только в одной букве?
*
- Все входит в человека! - сказал презерватив.
*
Может ли лысый использовать гребень? Может, но не для чесания головы ...
*
Это был элитный надзиратель. Надзор государства.
*
Каждая педаль считает себя новатором.
*
А если на душу населения выпадает по две задницы?
*
Нельзя повернуться спиной - тут же используют...
*
Некоторые смотрят сквозь пальцы, другие - через задницу.
*
- Не отрекайся от меня! - сказало дерьмо. - Я твоя тень!
*
Изобрели протез задницы. Как гуманно!
*
Мечта болгарского государственного деятеля – люди-копрофаги*.
* Koпрофаги - организмы, которые питаются экскрементами.
*
Если запретить каннибализм - чем еще будем награждать людоедов?
*
Всякая падаль имеет стадо.
*
Иметь двойника, чтобы иметь двоих! Какая возможность выпала шизофренику!
*
Работа сатирика - заставить людей, чувствующих себя некомфортно - почувствовать себя очень некомфортно.
ВЪРВЯ ПО ВЪЖЕТО (Красимир Георгиев)
Вървя по въжето, опънато
от облака раждане към облака смърт.
Под мен е безсмъртната бездна.
Скачам!
(http://www.stihi.ru/2011/07/01/5810)
ПРОГУЛКА ПО КАНАТУ (вольный перевод П.Голубкова)
Иду по канату. Канат тот натянут
Меж тучкой прихода и тучкой ухода.
Под ним же – бессмертье, куда души канут…
Я прыгну в ту бездну! Как прыгают в воду…
ВЯТЪР ЩЕ ВЕЕ, ЩЕ ВАЛИ ДЪЖД (Красимир Георгиев)
Няма да се четат стихове на погребението.
Само 5-6 души ще хвърлят пръст върху гроба ми.
Някой ще отрони сълза, друг ще напсува времето.
И ще се превърна в спомен.
(http://www.stihi.ru/2011/06/29/7091)
ВЕТЕР ВЕЕТ, СЫПЛЕТ ДОЖДЬ… (перевод П.Голубкова)
В час похорон - стихи не будут литься.
Лишь 5-6 душ - в мою могилу бросят грязь.
Кто-то всплакнет, другой заматерится.
И я исчезну, в память превратясь…
Словарь: вятър – ветер; вея, ще вее – веять, будет веять; валя, ще вали – идти, пойдет; дъжд – дождь; няма да се четат – не будут читать; стихове – стихи; погребението – похороны; само – только; души – человеки; хвърля, ще хвърлят – бросить, бросят; пръст – земля; върху – на, сверху; гроба ми – моя могила; някой – некто; отроня, ще отрони, ще отрони сълза – пролеет слезу; друг – другой; ще напсува – будет материться; времето – время, погода; ще се превърна – превратиться, превращусь; спомен – воспоминание.
ИЗМЕРЕНИЯ
Чакам те.
Ще се срещнем, въпреки че
ти си хубава, аз съм грозен,
ти си млада, аз съм стар.
Живеем в две различни вселени,
разделени от светлината и мрака,
но ще се срещнем.
В сънищата ми.
ИЗМЕРЕНИЯ (перевод П.Голубкова)
Я жду.
Мы еще встретимся, хотя
Красива ты, а я так безобразен,
Хотя я стар, а ты так молода,
Хотя живем мы в двух вселенных разных,
Хоть разделяют нас свечение и мрак,
Мы встретимся еще.
В моих мечтах.
Мъдра жътва (Красимир Георгиев)
Тракат каруците,
тракат забързани
като влакове.
Бременни нивите,
тежко жито вързали,
сърпове чакат.
Тръгват жътварите,
тръгват премъдри те.
Горди ръкойки
тихо изгарят
своите сънища
житено-огнени.
Спират каруците.
Тежки мегдани
чакат житото.
И пламва слънцето
в черните длани
на бащите ни...
МУДРАЯ ЖАТВА (перевод П.Голубкова)
Скрипят телеги,
Скрипят устало,
Как поезда.
Хлеба созрели,
Серпа заждались.
Грядет страда.
Жнецы здесь - асы.
Снопы ложатся,
Зерно храня,
Как сон спокойный
Мечты народной
Цвета огня.
Телеги стали.
Сельские дали
Пшеницы ждут.
Льют солнца струйки
В черные руки…
Отцовский труд...
МОИТЕ УМНИ МИСЛИ, МОИТЕ БЕЗУМНИ МИСЛИ (Красимир Георгиев)
Моите умни мисли –
моите безумни мъчители!
Със скали ме затрупаха,
с вода ме заляха,
изсмукаха очите ми,
пречупиха гръбнака ми.
Моите умни мъчители –
моите безумни мисли!
(http://www.stihi.ru/2011/06/25/3170)
О, мысли умные мои –
Мои безумные мучители!
Вы, как камнями завалили,
Вы, как водой меня залили,
Вы - и глаза мои затмили,
И позвоночник надломили.
Вы – мои умные мучители,
Мысли безумные мои!
МЪКА (Красимир Георгиев)
Мъка ме е обикнала мен, дълга и тежка мъка,
страстно, дяволски страстно ме е обикнала.
Скътани, търся в душата си има ли още скътани
стихове.
Бягахме – беше така прекрасно и светло –
Бягахме към онези далечни златни пясъци.
Аз ли бях, аз ли бях най-неприветливият?
Спряха ме – пистата беше само за веселяци.
Вино ли, вино ли не ми достигна,
или не ми достигнаха приятели?
Господи, колко много митинги
и сред тях колко доброжелатели!
МУКА (перевод П.Голубкова)
Та мУка моя - полюбила меня,
Тяжелая, долгая мука,
Что страстно, по-дьявольски страстно пьяня -
Рождает в души закоулках
стихи…
Исчезло всё то, что прекрасно, светло -
Исчезли пески золотые.
Веселье моё – испарилось, ушло,
Я ж так неприветлив - впервые?
Оставить бы мне этой мУки дорогу -
Жить весело, просто и долго.
Вина не хватало мне, или приятелей?
О, Господи, как всюду митингов много,
Как много там доброжелателей!
ОТКЪС 2 ОТ ПОЕМАТА „ПОСЛЕДНИЯТ БЪЛГАРИН” (Красимир Георгиев)
България – тази гъста гора, тази мътна река, тази стара къща,
порутена барикада, разделяща рая и ада, проядено от времето евангелие,
цял живот вървим към теб, но всъщност цял живот от теб се връщаме,
от едната страна сме ние, грешниците, от другата страна са ангелите,
от едната страна сме ние, сивите граждани, от другата е върхушката.
Ние сме мършата, те са лешоядите, ние сме миналото, те са бъдното.
Големият път води поне до две селища, а нашият път тръгва от тях и до тях свършва,
нашият път свързва два свята – този и отвъдния.
(http://www.stihi.ru/2011/06/03/7112)
2 Отрывок из поэмы "ПОСЛЕДНИЙ БОЛГАРИН"
Болгария – лесов дремучих чащи,
и реки мутные, и ветхие домишки,
Прах баррикад, рай с адом разделявших,
останки от Евангелия книжки,
Всю жизнь стремимся мы к тебе,
по кругу жизнь вращается.
Во все века в твоей судьбе
добро и зло сражаются.
По эту сторону – тьма граждан очень маленьких,
а по другую – кучка всемогущих.
Мы - падаль, они - грифы и стервятники,
мы – прошлым живы, а они - грядущим.
Большому кораблю – большое плаванье,
а нам дорога – лишь «отседа и доседа»…
Такой дорогой, через нас - повязаны
два мира: грешный свет – с посмертным светом.
СЛОН (Красимир Георгиев)
Идва чичко Слон при татко
(моят татко е шивач)
и му обяснява кратко:
„– Вдигам сватба, брат, до здрач
искам да ме премениш
със сако като за слон,
с панталони с мек каиш
и с дебеличък балтон,
целия да ме покрие.
Знам, че ти шивач си пръв –
искам още да ушиеш и
за хобота ми калъф!”
Татко го премери с метъра
и му каза: „– Ти си млад,
но големичък – пресметнах,
трябват триста метра плат!”
Ех, че е чудесен ден –
днес в шивалня пременена
татко има слон клиент,
слон голям и младоженец –
като къща панталонът му,
като планина сакото,
а калъфката на слона за
е-е-ей такъв голям хобот е!
(http://www.stihi.ru/2011/05/28/6944)
СЛОН (перевод П.Голубкова)
Дядя Слон пришел к отцу
(Мой отец – портной, ребята):
- Сшей мне, друг, наряд к венцу!
Только срочно, до заката…
Я б хотел быть так одет:
Фрак (я ж Слон в расцвете лет…),
Брюки с мягоньким ремнем,
Толстое пальто, притом…
И без лишних чтоб примерок.
Знаю, ты портной из первых…
Сшей на глаз - «под протокол»,
И для хобота - чехол!
Папа жениха обмерил,
Посчитал – и не поверил:
- Для такого, брат, наряда -
Триста метров ткани надо!
…Ах, чудеснейший момент -
Вся в наряде мастерская.
Папин выгодный клиент,
Слон – жених, он в брак вступает -
Его брюки – как наш дом,
А пальто - грядою горной…
На обложке со Слоном
Хобот - ой-е-ей - огромный!
КРАЯТ НА МАГИСТРАЛАТА (Красимир Георгиев)
Заплита пътят своите вълни
и там, където се рушат посоките,
потъваме в горещия асфалт.
Отгоре остават очите ни.
(http://www.stihi.ru/2011/05/14/7146)
БЕСКОНЕЧНАЯ МАГИСТРАЛЬ (вольный перевод П.Голубкова)
Дороги – как локоны, в косу вплетает
И где-то в далекой дали исчезает,
В горячем асфальте - мы все утопаем,
И только глаза - наверху оставляем.
ЕДНОРОГ (Красимир Георгиев)
Чудо нечувано, чудо невиждано –
спря ме на пътя млад еднорог!
Тропна копито в земята и ме попита загрижено:
– Още ли търсиш верен приятел?
(http://www.stihi.ru/2011/06/22/995)
ЕДИНОРОГ (перевод П.Голубкова)
Чудом неслыханным, чудом невиданным –
Единорог повстречался мне вдруг!
Топнув копытом, спросил с грустным видом он:
- Нужен еще ли тебе верный друг?
КАПАН (Красимир Георгиев)
Когато ме научихте на щедрост,
очите ми пресъхнаха, учителю,
и ме превърна в свой длъжник
страхът, който скита в гърдите ми.
КАПКАН (перевод П.Голубкова)
Как щедрости я только научился -
Глаза мои просохли, но учти:
В заложники я тут же превратился
Тех страхов, что живут в моей груди.
QUO VADIS?* (Красимир Георгиев)
Светът е огромно блато.
Като гигантски жаби сред блатото плуваме.
Животът ни стиска в обятията си,
вкарва сламки в задниците ни и надува.
* Quo vadis (лат.) – куда идешь?
(http://www.stihi.ru/2011/06/20/8387)
КУДА ИДЕМ? (перевод П.Голубкова)
Наш Мир – огромное болото.
Нас, точно жаб - разводит кто-то.
А жизнь - в объятьях душит нас,
И, чтобы сильно не орали -
Через соломинку в анале,
Нас надувает каждый раз.
ЗАЕК (Красимир Георгиев)
Заю Баю днес решил се
като лъв да бъде смел –
лъвска кожа той ушил си,
предрешил се и поел.
Но на горската пътечка
срещнали го вълк и мечка.
Гледат-гледат, най-подир
канят Заелъв на пир.
Влезнали в една бърлога
да почерпят с кълка госта.
„– Кълка ли? Месо не мога! –
казал Заю. – Само постно!”
„– Как тъй?” – скочила Мецаната.
„– Как тъй? – скочил Вълчо. – Ха!”
Стана тя, каквато стана, та
Заю върна си страха.
ЗАЯЦ (перевод П.Голубкова)
«Я, - решил вдруг Заяц-Баяц, -
Храбрым львом теперь считаюсь!»
Шкуру львиную ушил
И немедля нацепил.
Но лесной тропинке встретил
Заяц волка и медведя.
Те – глядь: что за «командир»?..
«Зайцельва» - зовут на пир.
Завели его в берлогу,
Предложив баранью ногу.
«Мясо - нет!», - ответил гость. -
«У меня сегодня Пост!..»
- Как же так? - Медведь подпрыгнул.
Волк прыгнул: - Как же так?!.
Заяц вздрогнул, заяц вскрикнул…
Так к нему вернулся страх...
КРОКОДИЛ (Красимир Георгиев)
Сред реката Нил е седнал,
като пън се предрешил,
свил се под водата, дебне
крокодилски Крокодил.
Гладен е. Кого ще схруска
тази зъбеста муцуна?
Ще излапа за закуска
двеста рибки, двеста гъски,
двеста весели маймуни,
на език маймунски пискащи...
Но доволен Кроко не е, че
за десерт му се прииска
да си лапне малко негърче.
Негърчето Додо припка
пред бамбукова колибка
точно до реката Нил.
Крокодилски Крокодил,
цял от лакомия пламнал,
дебне Додо да го амне,
но от джунглата дълбока,
впрегнал зебра пред каруца,
идва татко Турумбуца
силно да напляска Кроко.
Под водата, без да чака,
скри се Кроко и заплака.
Крокодил
Среди древней речки Нил -
Тело в воду погрузил
И пеньком себя прикрыл
Крокодильский крокодил.
Он голодный. Плыть опасно
Рядом с мордою зубастой.
Утром съел он на закуску
Двести рыб и двести гусок,
Двести мелких обезьян
Съел прожорливый кайман...
Только Кроко - не наелся,
На десерты засмотрелся -
На кофейного ребенка,
Шустренького негритенка.
В шалаше тот Додо жил
По соседству с речкой Нил.
Крокодильский Крокодил
Весь слюною исходил,
Как бы Додо подстеречь
И на дно его увлечь.
Но на зебриной телеге
Папа Турумбуц приехал
Порку он устроил Кроко.
Кроко вмиг нырнул глубОко
Долго в Ниле плакал Кроко.
ЛЪВ (Красимир Георгиев)
В гората лъв се появи –
един такъв огромен лъв,
зъбат – зъби като тесли,
огромен лъв във всичко пръв.
„– От днеска аз ще бъда цар! –
реши лъвът и изрева: –
Ауууууууууууууууууу-уарррр!
Аууууууууууууууууу-врррра!”
И както царят-лъв сащисваше
горките горски зверотишки,
под него каза: „щрак!”, и – виж ти –
попадна той в капан за... мишки!
ЛЕВ (перевод П.Голубкова)
В лесу Лев появился – такой огромный лев,
Зубы – страшней, чем тесло. И вскоре, осмелев,
«Отныне я здесь буду царь!», решив – Лев рев издал:
- Аууууу-уаррр!.. Ау! Я – царь, сказал!
И, словно царь, пугать Лев стал там каждую зверюшку,
Пока, случайно, не попал сам… для мышей в ловушку!
КУЧЕ (Красимир Георгиев)
Мъничка къщурка в двора
под черницата ни стара,
в нея не живеят хора,
в нея е стопанин Шаро.
Шаро е приятел верен
на дечицата послушни
и понеже слушам, вечер
той ме спира и ми шушне:
– Заповядай днес в двореца ми,
джаф-джаф-джаф-джаф, за послушните
зная приказки и песни –
много хубави са – кучешки!
СОБАКА (перевод П.Голубкова)
Крохотная будка под черешней старой.
Не живут там люди, там хозяин – Шаро.
Он приятель верный всех детей послушных,
Каждый день, наверно, шепчет мне на ушко:
«Приходи сегодня во дворец мой тесный,
Гав-гав-гав, послушаешь сказки, или песни!»
Стану я послушным, чтобы Шаро слушать.
Ведь собачьих песен – нет на свете лучше!
ГОРЕ В НЕБЕСАТА, ДОЛУ В НЕБЕСАТА (Красимир Георгиев)
От извора на живота вяра и безверие отпиваме,
храниме се с доверия и с предателства.
Деус – най-жестокият наш покровител.
Луцифер – най-съвършеният сред ангелите.
НЕБО СВЕРХУ, НЕБО СНИЗУ (перевод П.Голубкова)
С истоков жизни - пьем и веру, и неверие,
С ними - предательством питаясь, и доверием.
Господь Бог – жесточайший покровитель,
А Дьявол - главный ангел-искуситель.
ГЛАСЪТ НА МЪРТВИТЕ (Красимир Георгиев)
„Дан-дан!” – пулсират нощем нашите уморени слепоочия,
кънти, кънти, кънти монотонно песента на лунния барабан
като лишено от бъдеще бездомно многоточие.
Гласът на мъртвите – съвестта.
ГОЛОС МЕРТВЫХ (перевод П.Голубкова)
"Дан-Дан" - пульсирует устало кровь височная,
Как будто, лунных барабанов монотонность.
Лишенным сущего, бездомным многоточием,
Звучит в нас голос мертвых – наша совесть.
60-ГОДИШЕН НА ДИСКОТЕКА (Красимир Георгиев)
Някакъв афиш ме води в храма на тънките прашки.
Нямам представа що за хора се молят в този храм
и що за птици се въдят в този храм,
но не питам и влизам юнашки;
знам, че едва ли ще ме изпъдят.
Оглеждам се в нечии устни, после пия от устните
и ме залюлява люлката на ритъма.
Ето,
тийнейджърките ме качват на крилете си
и се издигат над дансинга.
Всемирът около мен пулсира.
Вали страст на кристали,
гърча се под водопада и ме обтичат
най-хубавите гърди на най-палавите момичета.
Прелитаме над дансинга,
пияни от светлини, звуци и движения.
Почерняло ли е среброто в косите ми?
(http://www.stihi.ru/2011/06/17/709)
НА ДИСКОТЕКЕ В 60 (вольный перевод П.Голубкова)
На дискотеку звала яркая реклама…
Не представлял я, что там делать, между нами,
И что за птицы водятся в том храме…
Короче, я доверился рекламе…
Я, не спросясь, влез в «храм» тот, как пацан;
Откуда ж знал я, что там – сущий балаган?!.
Смотрел на чьи-то губы, что целуются,
А «диско» ритм – укачивал меня,
Как у подростка - крылья встрепенулись,
Над танцплощадкой «приподнялся» я...
Пульсировала музыка Вселенной,
И дождь страстей вокруг меня хлестал…
Сжавшись в комок, привык я постепенно,
Уж взглядом - бюсты барышень ласкал…
Порхал над дансингом до головокружения,
Тот вечер - промелькнул, как будто, миг…
Был пьян от света я, от звуков, от движения…
Не почернело ль серебро в висках моих?..
БИТИЕ, ГЛАВА 3, 12-14, ПРЕРАЗКАЗ (Красимир Георгиев)
Целомъдрие и страсти,
благословения и проклятия.
Адът и ябълката,
раят и змията.
(http://www.stihi.ru/2011/06/17/724)
ПАРАФРАЗ (монорифм-шутка П.Голубкова)
ЦЕЛОМУДРИЕ - и страсти…
БЛАГОДАТИ - и напасти...
РАЙ - и яблочные сласти…
БОГ – и… гадский змей, как «здрасте!»…
КОЗЕЛ
На булеварда градски днес
пред татковия мерцедес –
незнайно откъде се взел –
върви един брадат козел.
Пред светофарите не спира,
не се оглежда, не подбира.
Аз викам: „– Татко, спри колата,
да вземем ние с нас козата,
та катастрофа да не стане.
Тя на балкона ще живее
и с макарони ще я храним,
а сутрин ще ни буди с блеене...”
А татко весело се смее:
„– Козлите в клетки не живеят!
Козелът е от род свободен
и той е напорист спортист –
добър турист и пешеходец
и най-добрият алпинист...”
КОЗЁЛ (перевод П.Голубкова)
На бульваре стало тесно,
Перед папы «мерседесом» -
Из каких, не знаю, сёл -
Бородатый влез козел.
Светофоры – не указ,
Ноль внимания на нас.
«Па, - сказал я, - тормози,
Подберем дитя козы.
Катастрофой он не станет.
На балконе жить заставим,
Я - лапшой буду кормить,
Он - нас по утрам будить...»
Посмеялся папа вволю:
«Не живет козел в неволе!
Он свободный от природы
И привык быть пешеходом.
Страстный он спортсмен-турист
И отличный альпинист...»
МЫШКА
Сильно мама огорчилась:
- В доме мышка появилась!
- Не боюсь я никого!
Я ведь вырос ого-го!..
А соседка удивилась:
- Как же мышка ухитрилась
Открывать на банке крышку?!.
Сущий фокусник - та мышка…
Мышка-фокусник топочет
Ночью в доме: "пафу-пафу"…
Очень фокус делать хочет -
Сладости таскать из шкафа!
В нашем доме кошка Маца -
Шибко озорная цаца,
Хвост, усы есть, всё на месте -
Не Мацуня, а невеста.
Я в денек прекрасный майский,
День рожденья Мацуранский -
Подарил ей чудо-майку,
Нарядил на Мацуранку.
Мацурана рассердилась:
- Не люблю одежд кошачьих!
Мяу, подари капканчик,
Чтобы мышь в него ловилась! "
АКО НЯКЪДЕ ПЛАЧЕ ДЕТЕ (Красимир Георгиев)
Ако някъде плаче дете, насълзено,
че разсеян поет е настъпил цветчето му
и отминал замислено, тих и мечтателен –
подарете му цвете;
ако някъде плаче дете, преоткрило,
че дори и слънцата изгарят от болка
и потъват замислено в нашите вечери –
подарете му Жар-птица;
ако някъде плаче дете от обида,
че добрият дворец със прекрасната фея
е обрасъл със здравец и с жарка коприва
е постлано леглото, очакващо утрото –
подарете му приказка!
Если где-то плачут дети (Красимир Георгиев)
Если где-то плачут дети, льются слезы,
Оттого, что наступил поэт на розу,
А мечтателю-поэту невдомек -
Подарите детям свеженький цветок;
Если дети где-то плачут, не скрывая,
Что от солнца с них вся кожа облезает,
Не спешите в эти беды погрузиться,
Детям этим - подарите-ка Жар-птицу;
Если ж дети от обиды плачут где-то,
Что подарок феи, тот дворец красивый,
Тонет в зарослях герани и крапивы,
Как в постели, в ожидании рассвета -
Подарите просто присказку им эту!
МИРИС НА КЪЩА
Наистина ли всичко си отива?
Изгаснаха на бурите искриците.
Остана само камениста нива –
самотна купчинка срещу тъмницата.
Искриците на съвестта ни чакат
отново есенният вятър да засвири
и истините ни да звъннат в мрака,
и плодовете земни да събираме.
Узряват римите ми като орехи.
Съдбата цял живот ме е поглъщала.
Дори ако в стиха ми пламне огън,
димът ще носи мириса на къща.
ЗАПАХ ДОМА
Неужто наяву всё это живо?
Нет прежних бурь, искрящейся мечты.
Есть только домик с каменистой нивой -
Тот рай среди всеобщей темноты.
Здесь искры совести горят, не догорая.
Ветер осенний - вновь туда позвал,
Где истин колокольный звон витает,
Где я плоды земли – в себя вбирал.
Здесь, как орехи, рифмы мои зрели.
Судьба, вся жизнь моя - в родных краях.
Если б стихи мои даже в огне сгорели,
Весь дым тот - всё равно бы домом пах.
ПОЧИНИ СИ, МОЯ СЪВЕСТ
Измори ли се да следваш глупака, моя съвест?
Седни на бордюра, почини си!
Сам по мръсната улица продължавам.
Ще допиша ръкописа на живота си и ще те чакам
на кръстовището между суетата и забравата.
ОТДОХНИ, МОЯ СОВЕСТЬ!
Совесть моя, ты не устала, за мной шляясь?
Сядь на бордюр, немного отдохни!
По грязной улице один я прогуляюсь.
Отчет о жизни допишу свой, приближаясь
К черте меж раем с суетою. Извини!..
Резюме
Туннель – это баланс между энергией и асимметрией в творчестве, туннель – это туман в нашем подсознании, где тени материализуются в образы. Туннель – это преступление писать стихи, туннель – это танцы среди пламени свечи балерины от Сальвадора Дали, туннель – это загадка, собравшая вместе Орфея и Эвридику, Персея и Медузу. Туннель – это детородный орган, переход из вечности между зачатием и рождением к мгновению между жизнью и смертью. Туннель – это граница между нормальным миром и антилогикой, расстояние между слишком мелкими и слишком большими изменениями, способность вплотную приблизиться к хаосу, но не развалиться.
Об авторе
Красимир Георгиев родился 30.09.1948, окончил Софийский университет. Работал в различных средствах массовой информации. Он редактор журнала "Социальная работа", автор и ведущий телевизионных передач на Болгарском национальном телевидении, главный редактор газеты «Тишина» и комплексной редакции СГБ, главный редактор газеты «Звездица», заместитель главного редактора и ответственный секретарь газеты «Демокрация», заместитель главного редактора журнала «Светильник», директор и руководитель издательства «Фльорир», «Хемус-груп» и «Хонорабилис». Редактор и издатель более 300 книг авторов из более чем 20 стран. Автор книг «Граница на ветровете» (поэзия, 1969), «Метал реже метал» (журналистика, 1973), «Три билета за първия ред» (журналистика, 1974), «Пратеникът на Петльовото гребенче» (роман-история, 1992), «Капан ми подарет» (стихи для детей, 1993), «Сага за самотници»(поэзия, 1995), «Десет Божи заповеди» (поэзия, 1996), «Емисар» (поэзия, 1996), «Вицове за попове» (юмор 1997), «Вицове за студенти» (юмор, 1998), «Вицове за артисти» (юмор, 1998) «Вицове за обратни» (юмор, 1998), «За интелигентност»(тест, 2002), «Ергосфера или лапидариум на феномените» (журналистика, в соавторстве с Евгением Алексиев, 2002), «Любов в езерото на прокажените» (поэзия и проза, 2004), «Тунелът» (поэзия, 2008) и другие. Обладатель множества литературных премий.
Совет Красимира Георгиева
Хоть ноги в землю ты упрятал,
Но голова - в небесном свете.
Земля твоя – не всё, приятель,
И на другие глянь планеты.