Св. Трифон Зарезан

Борис Калинов
    Улучи се тая година слънчево и топло време през Февруари, а за Трифонов ден- почти пролет! Само един лек ветрец напомня, че все- пак е зима...
Още от началото на седмицата всичко бе подчинено на „зарязването“, въпреки че в двора у Трифон има само един стар асмалък с грозде от онова- възкиселото, чиито зърна са с едни дебели ципи, та едва можеш да го опиташ и в най- узрелия му период- чак в късна есен...
Иначе- в менчето, украсено с привързани лозови пръчки, се плиска Станимъшки „Мавруд“- вино, доказало се във всяко отношение.
   -Е, те такова... И дядо Владика пие!
Изказа гласно възхитата си Митьо, примлясвайки от удоволствие, а дружината закима глави в знак на съгласие.
Събрали се бяха още от зарана четворица- рошави и недоспали, почесващи се често тук-таме, да почетат аркадаша си- именник.
Скарата пуши, прибрана до плевника- на завет, а те –насядали по измъкнати от дървата за огрев пънове, а в средата- един по- широк – за маса. Тавичка с топло мезе и изстинал вече зелен чайник, до преди малко димил с грята ракия...
   - Наздраве, момчета! Пийте и яжте!
Трифон мята в тавичката няколко едри резени препечена сланина и бърше с ръкав омазнени мустаци.
 - Празник е днеска... Празник!!!
Февруарският вятър отнесе думите през кирпичения дувар към съседните дворове и оттам излаяха няколко кучета. Всъщност, освен миризмата на печено, види се, друго не им направи особено впечатление.
Та, нали подобни сбирки се случват почти ката ден.
Зима е. Февруари е...

Странник
12.02.2016г.
Пловдив