Дето се вика... Още не беше свършил Андонов ден, а вече е Атанасов!
„То... Какво ли ново?! Всяка година е така, нали?
Вчера бях на гости на Андон, а днеска е ред аз да го посрещам!“
Ето какви мисли се въртят в главата на Атанас, докато чашите дрънчаха от вибрациите на машината, а мирисът на кафе започна да дразни сетивата му- доколкото ги има един махмурлия човек в седем сутринта.
Погледна през кухненския прозорец- натрупал бе снегът, започнал да стеле бялата си покривка още в петък следобед.
- Глобално затопляне?! Дрън-дрън!!!“
Рече си полугласно Танас, почесвайки наболата почти двудневна брада.
Я го- на двора- кучето не се е подало от колибата си... Ще се покаже чак когато слънцето се подаде из-зад Сини връх и надникне в отвора на къщурката му.
Запали цигара и докато сръбне един- два пъти от горчилката, надроби топла попара в една голяма купа. После ще я снесе надолу... Нека и хайванчето хапне нещо топличко! Зима е. Студ е!
Кафето в чашата свърши.
- Маро! Марийо!!!
Викна с продрезгавяло гърло. Нещо му се губи тая сутрин неговата половинка...
- Какво бре? Какво си се развикал, Танасе?!
Дочу най сетне отговор, идещ някъде от долу- откъм избата.
- Отивам до бакалията! Да взема лимонади- за виното довечера... Друго не ни трябва, нал‘тъй?!
Издрънчаха стъкларии най-напред, а после и отговора:
- И гледай да седнеш в кръчмата отсега... Главицата ти строшавам! По риза ще те пратя в балкана –снего вете да гониш... Тъй да знаеш!!!
И още по- силно задрънчаха бурканите по избата...
Излезе Танас на двора. Студът мигом зачерви обръснатото му вече лице. Потърка с длан носа си, който пък, усетил хладния афтършейф на вятъра, доби обичайния си патладжанен цвят.
Напълни тенджерката на кучето с топлата попара...
Погледна го- лакомо лочи топлината. Рече му:
- Яж, момчето ми... Ти си добре!!!
И добави полугласно:
- Жени! Мож‘ли ги разбра?!
Затвори портата след себе си. Пое бавничко по неизчистената улица към бакалията. Тя всъщност се намира точно до кръчмата... Ами, така е! Има си хас- да не почерпи по една греяна...
Слънчевите лъчи, надскочили Сини връх, вече заслизаха надолу... Стигнаха до върхарите на боровете, до голите клони на тополите, до комините- с белите шапки...
Атанасов ден вече започна.
Странник
16.01.2016.
Пловдив