Като наближат зимните празници и заприготвям на ум трапезата, виното е кажи-речи първо в списъка.
С мисълта за него, по вените ми се разливат топли спомени от един отминал живот. Калейдоскоп от пъстри картини събужда усмивката и навлажнява очите ми.
Селото ми е в оня, забравен и от Бога днес, край, в който виното е живата вода за човеците.
Зиме и лете. На закуска и на вечеря. В делник и празник. По средата на софрата, като обединител на рода и като символ на отруденото ежедневие, стоеше неизменната кана с вино. Червен букет от лозите в двора ни или кехлибарен еликсир от белия отел на баира.
Голямо ни беше лозето. На правилното място, на баира. Слънце да събира гроздето и сладост. Този сорт не се пръска, но и той работа иска преди да се превърне във вино. Да се потегнат коловете напролет. Да се вържат лозите. Да се прекопае, оплеви...
Обичах всеки ден, в който с дядо ходехме на отела. Ароматите и цветовете на тези дни се събуждат всеки път като отпия глътка от такова вино.
Пролетно време садяхме малък бостан, между джанката и лозите. Дядо носеше всичко, даже торбичката, дето баба ми слагаше през рамо. Все ми казваше:
- Ти требва сега да тръчиш и да играеш. Има време да носиш.
Преди да влезем в дръмката(гората, която опасваше цялото село), минавахме покрай посевите с жито. Стръковете се полюшваха от ветреца и пееха с гласа на хиляди щурци. Детската ми душица поглъщаше всеки миг от това приключение. Хуквах по нашарената от слънчеви петна, горска пътека, и заливах дядо с въпроси. А той търпеливо и благо ми разказваше ли, разказваше...
- Това дето е като очите ти, ситничкото е синчец, Иче. Ама само го погали, че ако го скинеш веднага ще умре.
Меняха се картините по пътя ни всеки ден. Узряваха житата и изумрудените им пролетни стръкове натежаваха в слънчево жълто. Полето замирисваше на хляб. Гората зрееше в шипково и ухаеше на здравец и метличина. Любениците и пъпешите в бостана едрееха, а гроздето наливаше злато и вкус в зърната си.
По гроздобер имах своя кошничка, с която вървях след другите и събирах оронените, презрели и съвършено кръгли зрънца отел.
Като завиеше навън зимата, вторачвах се в каната вино на масата и чувах щурците на отминалото лято.
Наближават зимните празници. Дядо отдавна е на небето. Лозето на баира изсечено. Но в моя списък, кажи-речи, на първо място си остава виното. Всяка кана сложена на трапезата ми ухае на детство. На гора, бостан, синчец и любов...