Документален разказ
Увод:
Майката ми, Роза Захарова, с бащиното име Шагова, родена на 1937 г. в гр. Москва, ул. Лосиноостровска, село Богородское, сегашен район „Богородское”. Тогава беше много отдалечено място, наоколо горите, околовръстна железница, където по време на войната формираха се ешелони за фронта. Юни 1941 година, когато започна войната, моята баба, майката на майка ми, Анастасия Шагова, родена през 1908 год. Закара мойта майка и сестрата и, Светлана, род. през 1939 год. В село Забелино, станция Шаховская, Волоколамски район Московска обл., където в селска къща живееше майка и, Евдокия Шагова (Шаго), родена през 1883 год.
Сестрите бяха на 4,5 и 1,5 години. През зимата на 1941 год. немските войски превзеха територия на Волоколамски район и село Забелино. Сестрите и бабата бяха под немската окупация за цялата година. И чак през 1947 год. те се върнаха в Москва. Евдокия Шагова (Шаго) беше много силна жена. Многократно немци опитваха се да плашат с убийство и да и вземат топли дрехи, дърва за огрев и хранителни продукти, които тя криеше постоянно, за да оцелеят тя и внучките и, обаче тя можа да оцелее сама и да помогне и на двете си внучки. Тя почина в Москва през 1975 г. навършила 92 год. и погребана на Николо-Архангелските гробища.
От първите дни на войната всичките работеха за фронта, нощуваха на производството - за фронта. Родина изискваше: „ Всичко за фронта , всичко за победата ”. Моята баба Анастасия Шагова (Шаго) работила на тежко предприятие повечето от 50 години, това беше на Дървопреработващо се предприятие и преминала пътя от работничка до началник цех, избираха е като заседател на народен съд на СССР, беше депутат на Върховен Съвет. Починала е през 1998 год., на 90 години и погребана на Николо - Архангелските гробища.
Прабаба ми, Евдокия Шагова, происхождаше от селяни, родена и живееше в село Забелино, Волоколамски район, Московска обл. Без мъж гледаше дъщеря си – Анастасия Шагова, расказваше на майка ми, Роза Шагова за това, че преди да влезнат в колхоз през 1919 г. носеше името Шаго, което получила от майка си.
След революция 1917 г. и последваща гражданска война имаше "раскулачване" на селяните: взимаха им земите, животните и селскостопанските храни, насила ги вкарвали в колхозите. Тези, коите не са съгласявали, протестували и които носели еврейските имена – притеснявали ги много и изпращали в Сибир. Бабата ми мислеше за живота на единственната си дъщеря и решила да смени фамилното си име на Шагова, прибавяйки две букви, (в), (a) към старата фамилия (Шаго). Така и влезли в ТКЗС-то с имената – Шагова, които и били отбелязани в паспортите на СССР.
По време на окупация на немските войски Волоколамски район на Московска обл. Всичките документи с регистрация на данните на граждане бяха уничтожени като не нужни. Немците бяха сигурни, че са дошли завинаги и ще създадът великата империя на " Трети Райх ".
Аз много се интересувах от документите по женската линия и, разбрах от равина, че фамилия Шаго – еврейската фамилия и, произхожда от думата на идишите – шаг, която означава грош - (половин стотинка). Възможно, че предците ми бяха много бедни.
Част 1. България, гр. Поморие.
През 2011 г. аз реших да дойда като пенсионер на постоянно пребиваване в България. Купих в гр. Поморие апартамент. Започнах да го ремонтирам, обзавеждам. През август 2011 г. с колата си КИА спортиж с руска регистрация прекарах от гр. Москва багаж.
15 октомври 2011 г., „ Атриум ”.
Оставих колата си КИА спортиж на паркинга на комплекса „ Атриум ”, ул. "Професор Стоянов", срещу Гранд хотела „Поморие” и влезнах в ресторанта. В ресторанта беше тихо свиреше долу, в бара, жива музика. За да послушам музика и да почина, слезнах долу. Двамата музиканти: китарист и клавишник свиреха рок. Аз поръчах напитките и седнах да слушам.
Курортен сезон свърши се, в бара имаше много малко посетители, барман, сервитъорка и два музиканти. В бара влезнаха известните в България предприемачи братя Диневи, заедно с бодигардовете си. Аз не бях запознат с тях и познавах ги само от „Руски клуб”.
Динко и Йордан Диневи.
В Гранд отел „Приморец” гр. Бургас, всеки четвъртък в „Руски клуб ” свиреше жива музика и пяха руски шансон. " Динко и Йордан много обичат руски шансон ", за това ми каза един приятел - Евгений Чистяков, който и поканил ме там, за да починем и да послушаме музиката. Братя Диневи вече бяха там, на врата имаше един бодигард, а двама бодигарда бяха при братята. „ Те навсякъде се предвижват само с усилена охрана от хора, подготвени от спецназ ” – каза ми Евгений.
Аз видях Бойко Борисов на откриването на Международен Панаир в гр. Пловдив есента 2011 г., стоях до него на пет метра и даже записах любителското видео. Бойко Борисов изглеждаше по-скромен. Братя Диневи изглеждат истинските владетели на България, носеща се финансова сила и физическа поддръжка на спецназа, мислят се за Президент и Премиер – Министър на България соответно.
Приятеля ми, Евгений Чистяков, беше запознат с братя Диневи, те си общуваха в мое присътствие няколко минути, говориха общи приказки, основно за музика, която обичаха всичките. Ние послушахме около 40 мин. музиката и тръгнахме. Евгение сбогувал се с тях за ръка. Братя Диневи останаха в клуба.
Евгений Чистяков обаждал ми се по телефона и се жалваше с обвинение по мой адрес. Когато ни видяха заедно с Евгений – братята решиха да му отнемат скъпата яхта. Хората на братя Диневи постоянно наблюдаваха тази яхта. Искат да му я вземат – за да покрият расходи при война с мен.
Ресторанен комплекс „ Атриум ”.
Братя Диневи поръчаха напитки в бара, а на музикантите – руски шансон. Много време пееше Алла Пугачева с мъжки глас. Аз помолих музикантите за пари да свирят рок. Рок моментално се сменяше на шансон и така многократно. Уважаемите българските предприемачи братя Диневи не свикнаха да почиват в такава обстановка, наредиха на бодигардове да ме изхвърлят навън. Двама огромни бодигарда, с огромно удоволствие ме изхвърлиха навън, показвайки вярност на чорбаджиите. Ръцете ми бяха завити назад, влачеха ме по стълбището, а после с цялото удоволствие и преданост на хазяите, удариха ме с лицето на асфалт.
"Гостоприемните" българските братя не обичат кога им пречат да почиват чужденците. Те обичат да им продават апартаментите си в курортните места на цялата страна.
Аз преживях огромното унижение, обаче желание да се махна нямаше и на чужда територия да започна неравна битка - не исках. Аз съм миролюбив човек, обаче да изглеждам страхливец – даже с такива могъщи противници, аз не исках. Исках обяснения и се върнах в бара.
Аз казах на братя Диневи, че те се занимават с мен противозаконно, че съм чужденец, евреин, казах им, че искам да извикаме полицията и нека да изяснят кой е виновен и виновен да понесе наказания съгласно закона. Аз бях възмутен заради применения на физическа сила срещу мен, мойто човешко достоинство беше накърнено. Братя Диневи весело се смеяха, това беше издевателство и показ на сила и мощ.
След това Йордан Динев каза ми, че съм недобит евреин и днес на един евреин в България ще бъде по-малко. Динко Динев каза нещо много тихо на свой бодигард.
Аз не разбрах как един от бодигардове отзад сложил ми чувал на главата, ударил ме по главата. След това ме изхвърлиха от бара навън и започнаха да ме убиват. Биха ме по всичките части на тялото, основно по главата. Аз осетих страшната болка и силно виках. Когато те чуха мой предсмъртен вик – оставиха ме за малко. С голямо усърдие станах, лявата ръка висеше като парцал, аз не е усещах, много болеше главата и имах страшен световъртеж. Някак излезнах навън. Вече не съм мислил, само исках да седна в колата. „ Умира се един път ” - тази мисъл имах в главата.
Седнах в колата си, реших да карам с една ръка, с главоболие и желание да се оправя. Седях няколко минути и запалих колата. Желание да бягам нямах, наопаки – исках да напомня на убийците на евреите че съм тука, жив още съм!
С колата си влезнах в ресторанта много внимателно. Бодигардове първо залегнаха, може би чакаха някакъв взрив, обаче после дойдоха при колата и започнаха да удрят по нея с всичките си сили. Един от бодигардове легна на капака на колата ми. Аз внимателно излезнах от ресторанта заедно с бодигарда на капака. След секунда той скочи от капака и седна в колата БМВ Х5, колата на братя Диневи, колата беше пред входа и в нея седеше шофьор.
Аз тръгнах по ул. "Професор Стоянов" към центера на града. БМВ Х5 тръгна след мен. Аз реших да ида до полицията и да направя молба. Реших, че там няма да ме убият. След това разбрах, че тези хора могат да убиват навсякъде.
БМВ Х5 преследваше ме до кръстовището на ул. "Цар Борис 1". Много трудно да караш колата с една ръка, обаче ми оставаше около 200 метра да стигна до полицията.
БМВ Х5 караше много добър шофьор, той ме изпреварваше от лявата страна и, с мощната кола удряше моята кола в ляв заден калник. Моята кола сменила траектория на движението и излезе в насрещното платно. Аз не можах да управлявам с една ръка и насрещен автомобил Опел Корса излезнал от ситуацията и се ударил в стоящето такси. Моята кола от удара се спряла. В огледалото видях, как БМВ Х5, който предизвикал аварията, скрил се от място на произшествието.
Хората от Опел и таксито започнаха да викат и да блъскат с тоягата по колата ми, късаха по колата всичко, което им дойде. Аз реших да не излизам от колата и да чакам полицията. Главата ми болеше силно, ударите по колата усилваха болката ми. И за да прекъсна този вандализъм – отворих малко прозорец и им хвърлих някакви пари.
До полицията оставаше около 200 метра и затова полицаите дойдоха бързо. Вече видях, че нищо не ме застрашава, излезнах от колата. Полицай ми сложил белезниците, и, не обяснявайки ми права и задължения, вкара ме в тяхната кола. В полицията те ми свалиха белезниците, провериха ми джобове, хвърлиха ме в камерата. Хвърлиха ми на земята мръсно, миризливо и с въшките одеяло, което ме спасило от приохлаждане.
Аз бях благодарен на Господ, и мислех, че всичките ми мъки вече свършват се, обаче те са започваха.
Част 2. 16 октомври 2011 г. Шеф на полицията.
Сутринта ме закараха при Шефа на полицията в гр.Поморие, който знаеше за случката през нощта. По-нататък ще го наричам ШЕФ. Шеф се оказал мил и усмихнат човечец, който ми напомняше комисара Жува от френският сериал за "Фантомас". Добре говореше на руски. Той ми показа заснети кадри от ресторанта „ Атриум ”, там беше заснет мой автомобил КИА, който влизаше в ресторант. Шеф се усмихваше мило, това всичко му харесваше, покъсно аз разбрах, че това вече негов час! Много скоро, след това происшествие, Шеф и следовател, който водеше мойто дело – отидоха по служебната стълба в гр. Бургас. Аз попитах с голямо учудване „ И това е всичко, което имате? " Оказа се, че нямат нищо! Нямаше и свидетели на жестико преднамерено убийство на общественно място!
Вечерта, в същия ден имаше предаване по телевизията за това, че пиян руснак влезнал с колата си в ресторанта да се замези! Направиха ме пълен идиот на цялата страна! А проби на алкохол бяха готови само на следващият ден! Бялото стана черно и обратно!
Шеф се оказала много разбран и ми предложил сделката: Мен ме защитава негов адвокат за моите 1200 лева, дело се кара от негов успешен следовател, получавам подписка, не излизам преди делото, никакви материални претенции от пострадалите и ми дават три години пробация. Забрана за шофиране за две години и общественно марморене и като бонус – ще ме оставят да живея в България и лети като бял лебед в своя апартамент. И всичко това за да се съгласявам с показване по телевизията на тези новини и коментарии към тях. Аз попитах какво ме чака в противното?
Шеф каза, че ме чака живот много суров, ако доживееш до разглеждане на делото в съда. Докато чакам съд, мога да се разболея от СПИД, хепатит и др. Всичките прелести от живота в затвора ми бяха осигурени за трима години напред. Шефът изпълни обещанието си.
Същият ден следователят от РУП Поморие, Веселин Анестиев, дясната ръка на Шефа, специалистът по мъченията и побоите, започна да ме измъчва. Дежурният полицай ми слагаше белезниците и ме водеше при Веселин Анестиев в неговия кабинет на втория етаж, след което излизаше от кабинета.
Следователят предлагаше да подпиша нужните документи според сценарият на Шефа. Аз отказвах и исках адвокат, но тогда следователят ми слагаше найлонов пакет на главата, душеше ме по този начин, удряше ме по главата и аз загубвах съзнание. На следующия ден „процедурата” се повтаряше.
Падайки от стола, си удрях носа, текваше кръв, бършеха ме с мръсен парцал и ме връщаха в килията.
Николай Гогол е бил абсолютно прав, казвайки, че малко птици ще долетят до средата на Днепър, но Шефът, не не подозирайки за неговото съществовуване, ме запозна с баналната статистика: "България заема първо място в Европа по смъртността на затворниците."
В затворите на България е най - високия процент на смъртност в Европа: на 10 000 затворници умират 100 човека, е написано в доклада до Съвета на Европа.
Официалните отчети на системите в затворите на 47 държави, влизащи в Съвета на Европа. На второ място е Сърбия с 68 загинали в затворите, на трето - Русия със 61 загинали. В останалите европейски държави - 28 човека на 10 000 затворници.
Създава се впечатление, че затворниците в България - това са както затворника от замъка Иф, без шансове да излезат на свобода живи.
Аз избрах първи вариант. Откараха ме по мое желание в медицински център в гр. Бургас. Учтиви медработници ми направиха изследвания и за моето голямо учудване изкараха ми диагнозата – която ясно подтвърждаваше, че съм напълно здрав! Те не са забелязали цинини, синини по цялото ми тяло от краката до главата.
В медицински център бях с белезниците и, когато полицай излизаше през 15 мин. Да пуши, да почива, да яде – бях закачен за легло за умрелите. И всичките медработници, като ме видяха, смятаха ме за прокажен.
Храна и вода никой не ми предлагал, все едно че не съм жив. Пих вода от тоалетната, и с такава вода, разболях се още повече. Така, че ме чакаше рехабилитация за дълги години.
Три години след това лекувах ръката. Първо мислех, че съм я изгубил, обаче ми помогна баба София от с. Брестник, Пловдивско. Движения на ръката и пръсти почти възстановени, обаче болките имам постоянно при смяна на времето и умора. Главата ми, за съжеление, много често боли, губя зрението. Лявото ухо също боли. Стрес и неспокойствието, кошмари посред нощ, много различни неща, които ми пречат в живота.
Аз проведох още няколко незабравими нощи в камерата на полицията гр. Поморие. На 19 октомври следовател ми даде подписка и ме пусна в квартал „Свобода”, квартал, където аз живеех. Показа ми, че адвоката се намира точно срещу полицията, което е много удобно. На следващият ден аз донесох парите на адвоката и следствеената машина тръгна да работи. Имах куп глоби и след малко, две седмици, дело беше във съда.
На 02 ноември 2011 г. имаше дело. Освен съдия в залата имаше секретар, прокурор, аз, адвоката и преводач. Всичко мина за 10 мин. Съдът ме обвини в злостното хулиганство и неуважение към обществото.
Какво написано в протокола от Съда:
1. "...Относно деяния: .... Обвиняем Владимир Евгениевич Захаров, 15.10.2011 г. в гр. Поморие, ул. „Професор Стоянов” в ресторантен комплекс „ Атриум ” нарушавал правила на пристойно поведение, изразени в грубо нарушаване на обществен ред и неуважаване към обществото, като управляваше леката кола „ Киа Джес Спортиж ” с рег. Номер К 287 РА/199, руска регистрация, минал през стъклена входна врата на комплекса „ Атриум ” – престъпление по ст. 325, чл.1, Наказателен Кодекс. А също :
На 16.10.2011 г. около 00.30 часа в гр. Поморие, обл. Бургас, на кръстовището на улиците „Сливница” и „Княз Борис1” управляваще МПС-то „ Киа Джес Спортиж ” с рег. номер К 287 РА/199, руска регистрация, с концетрация на алкохол в кръвта повечето от 1,2 промили, а именно 2,51, установено в надлежащ порядък и подтвърдено с протокол на химическа експертиза номер 1034/17.10.2011 г. на БНТЛ при ОД МВР гр. Бургас, съгласно на постановлението номер 30/27.06.2001 г. – престъпление по ст. 343 б, ч.1 на НК.
И двете деяния направени с действие, по форма на виновност – пряк умисъл - ст. 11, ч.11 от НК... "
Съдът произнесе: шест месеца затвор, като изпълнение се отлага за три години, плюс две години забрана за каране на автомобил. Също беше наложено плащането на съдебните издръжки, експертизи и работа на преводача.
Обаче, не бяха разбити вратите на „ Атриум ”, а само нарушена работа на механизъм на вратата. А най-важното бяха разбити три леки коли: КИА Спортиж, Опел Корса и таксито. Съдията изобщо не го интересуваше – откъде дошли експертизите? Той не знаеше или не искаше да знае?
Аз се сетих за един рок музикант и поет Андрей Макаревич... неговата песен „Марионетки” („ Кукли на конци ”) : „Дърпат кукли за конци, на лицата им усмивки и свири клоун на тръбата ... и се създава впечатлението, че куклите танцуват сами от себе си... Много е лошо, че не всичко виждаме... И, понякога глупаво вярваме в това, което не съществува.”
"Адвокат" Петя Арнаудова:
Вместо цялостен и напълно разследване наказателно дело "Адвокат" Петя Арнаудова, в тайно споразумение с Динко и Йордан Диневи и длъжностни лица на гр. Поморие, ме прави престъпник.
Вместо да защитава клиента си, преди на следствието, прокуратурата и съда, прилага молби, които да ми дават качеството на жертвата, "Адвокат" Петя Арнаудова, ме прави обвинен.
Използване на заплахи и сплашване, престъпно сдружение с "Адвокат" Петя Арнаудова ме лиши от правото на свобода, като ме остави в килията, лиши ме от медицински преглед и свободен избор на адвокат.
Вместо да защитава клиента си, за неговите 1200 лева, "Адвокат" Петя Арнаудова, тя използва официалната си позиция за собствените си егоистични цели. А именно, използвайки мое състояние на шок след опит за убийство и заплахите, отправени към мен за затвор и смърт, е направила мръсната работа да наруши фактите и документите.
"Адвокат" Петя Арнаудова знаят точната информация на моя конфликт с братята Диневи, в тайно споразумение с тях, както и с шефа на полицията на гр. Поморие, не е действала в интерес на клиента си, а в интерес на престъпната общност, в която тя се чувства в безопасност.
Трудно е да си представим, че "Жена" Петя Арнаудова все още е майка на децата, че тя е готова за благосъстоянието на децата си, да унищожи други (убие, да направи невалидна, изпрати в затвора, депортирани), защото аз също съм син на майка ми.
Моите коментарии към Криминалното дело и Съд :
Господин Съдия, ествственно знаеше, че автомобил КИА Спортиж спряха не доблестните работници на полицията на гр. Поморие в 00.30 часа, а той спрял след авария на кръстовището на „Сливница” и „Цар Борис1”.
Цялата криминална история беше направено на подлог от невидим режисьор или „ стопанин ”, започвайки от 15.10.2011г. от „ Атриум ” и завършвайки с делото в съда на 02.10.2011 г.
Никой не искаше да изпуска такъв шанс в живота си, и, забравяйки за длъжности, чест и достоинство, длъжностите лица на гр. Поморие, в сговор, направиха такъв подлог, че трябваше после или да ме убият, или да ме департират.
Да убиеш чужденец от еврейска нация не е сложно, обаче после какво ги чака? Могат да дойдат руски следователи, а те непременно ще дойдат. И птиче, кацнало на рамото бързо ще отлети.
Чорбаджията – невидимка, „ Мистер Х ”.
„Мистер Х” решава да не рискува и да ме департира от България в най-близкото време. С тази отговорна работа беше задължен следовател на гр. Поморие Алексей Русев, който ми правеше различни капани, следеше ме навсякъде, претърсвания. По нареждания отгоре той веде дело ми по моята департация и постоянно имаше доклади по този въпрос. „ Такива като теб трябва да не живеят в България, и аз ще направя всичко възможно и невъзможно да те изпратя от тука ” – заявил ми той на 15.07.2013 г., когато дойдох в полицията по един от доносите.
Автомобил „ КИА ДЖЕС СПОРТИЖ ”
Повечето от две години колата ми служеше вярно, минавайки почти две обиколки по екватора, колата беше „ Смъртно ранена ” в братската България, и после още две седмици ме чакаше на паркинга на полицията, където беше докарана с евакуатор след ударите.
Цял удрян, като партизанин на разпит, той се държеше мъжественно, обаче да се движи самостоятелно – уви не можеше. Цялата кола беше разбита, стъклото напукано, „ биха ” е не само с колите, а и бодигардове и пострадалите хора от Опела и таксито. Той, „ КИА...” Или „ Телето ”, както мило го наричаше дъщеря ми, беше единствен ми пазач, закрилник, свидетел на происшествието. Сега той изискваше много сериозен ремонт, който му направиха в сервизцентъра на " КИА " гр. Бургас.
Част 3. гр. Поморие, България, юни 2013г.
От първото ми посещение, още лято 2010 г., много ми хареса в България, пътувах с колата си " КИА...", минах 2500 км за да дойда в страната, а после толкова и по страната. Винаги започвах пътуванията си от гр. Бургас. И за мой срам разбирах, че по-рано ништо не съм знаел за този град.
Първото, там много интерсна Катедрала „ Св. Св. Кирил и Методи ”, построен през 1907 г. по плана на итальянски архитектор Рикардо Тоскани. Храм построен в стил на Базилика. Интериор вътре разделен на пет свързани мраморни колони. Отпред, на главен вход, има изображение на Кирил и Методи. Уникалните фрески бяха изобразени от известни българските художници Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров. Вътре има толкова красота и съвершенство! Бургас много красив и зелен град, на брега на Черно море! Бургазски залив – красота! Разкошен парк на брега на море ниже се на много километри! Старият град много е голям, и да се расхождаш по него – такова удоволствие! А каква храна и напитки предлагат! И цените приемливи!
Живях в гр. Поморие, харесвах много неща, обаче осъзнах с времето, че изобщо не познавам български народ! И, най-вече "дружелюбието" на народа!
През месец май, в начало на сезона за почивката, започнах лечебно гладуване, за да намаля тегло. С тази цел поръчах през интернет два литра сироп от клен „ Мадал Бал ” швейцарското качество. Фирма гарантира: чистене на организма, липса на апетит, снижаване на теглото. От 19 май две седмици пих коктейл от кленов сироп, сок от лимон, чиста вода с добавка на лют червен пипер. Такава беше препоръка от фирмата.
На 02 юни 2013 г., след дълга расходка из града и крайбрежието седнах на една пейка пред мой блок. Беше топло и слънчево и аз не забелязах как съм легнал на пейката. Възможно от това, че съм бил уморен, организма ми отслабнал, слънцето направи своята реабота и може би съм изгубил съзнание.
Не помня колко време минало, обаче съм се събудил вече в полицейската кола с белезниците. В колата освен менимаше трима полицейски. Обьясних им, че живея наблизо и не съм добре. Обаче мога сам да се прибера вкъщи. Забелязах, че полицай държи мой портфейл, в който имаше 8 банкноти по 20 лева. " Откъде имаш толкова много пари? " - питаха ме. " Спечелих в тото "- отговорих им. Възможно съм казал нещо страшно, и те решиха да ме закарат в изолатора в полицейското в гр. Бургас. Започнал да работи закон на причинно - следствена връзка.
В гр. Бургас мен вече ме чакаха трима други полицейски, прибраха документите и парите ми, откъснаха сребърна верижка (ланец) заедно с кръстчето, и започнаха да ме мачкат като тесто. На оплаквания ми за здравословното ми състояние и молба да извикат доктора – те смеяха се. Хвърлиха ме с кожени белезници зад гърба в камерата, където лежах на пода пет часа. Постоянно молих господа полицейските да ми донесат вода, обаче те ме караха в тоалетната да пия там вода. Друга вода за мен нямаше.
Аз бях унижаван и не исках да живея. Полицейските следиха от видеокамера и постоянно ме унижаваха. Не знам как съм откъснал ръцете си от белезници и тогава веднага дойдоха при мен и започнаха пак да ме мачкат и да ме бият. Биха навсякъде, без удоволствие, по реда. Затегнаха белезниците зад гърба и отидоха да наблюдават.
Миличките господа полицейските, Дай, Боже на тях всичко "хубаво”, смеяха се и веселиха се за моята сметка, 160 лева исчезнаха от портмонето безвъзвратно. Вечерта, на същия ден, изхвърлиха ме навън, без пари, скъпи очила и скъсан ланец с кръстчето. Банкоматна карта на Райфайзенбанк ми помогна да се прибера в Поморието. От хотел „ Космос ” извикаха таксито и взех от банкомата 30 лева.
Лоша вода от туалетната и липса на медицинската помощ направиха своята работа. Цялата седмица ме мъчиха болките: глава, корем, стомах, повръщане. От силен стрес скачаше кръвното ми и цялата седмица не съм спал.
Р.S. „ Величие на човека не в това, какъв е той (на даден момент), а в това, което той прави в момента за себе си. ” Шри Ауробиндо.
На 03 юни, около 20.30 часа на врата се обадиха, настоятелно. Пред мен стояха тримата полицаи, с различните звания. Първо ме посетиха мисли, че нещо объркали господата, обаче после, погледнах внимательно, познах вчерашните мои похитители. Един от тях, най- пълен човек, приличаше на турчин, излезнал напред. Сетих се, че той най-нахален от всичките, казва се Ахмед Халил Салах. С такова име могат да служат в полицията само провокатори. Знаех си, че нищо хубаво няма да ме чака и, реших, че трябва да имам свидетел. Обадих се на врата на комшията – Дафин. Преди малко общувах с него и бях сигурен, че той в апартамента си. Моите неочаквани „ гости ” не очакваха от мен нещо подобно и това ги направо замразило. Пауза. И се чуха стъпките на Дафин. Тримата много бързо побегнаха надолу.... Когато Дафин отворил врата – нямаше вече никой, обаче през прозореца видях ме - полицаите бързо влезнаха в колата и тръгнаха. Какво искаха тези хора? Аз така и не разбрах.
Изчезнаха така бързо, както и се появиха. " Странен визит. " - помислех аз. Дафин оплашил ги? Помислих, че свидетели не им са нужни. Обаче свидетел на какво? Покъсно разбрах много. Този Ахмед Халил Салах написал срещу мен докладна записка за това, че съм го наричах в този ден, обиждах го.
На 07 юни, около 11 часа сутринта, на входната врата някой позвъняваше настоятелно. Отворих, на врата стояха четирима полицейски, с различни звания, което ме учуди много. И, веднага ме посети мисълта, че трябва да изключвам звънеца, иначе цялото РУП на гр. Поморие ще се пресели при мен. И за какво толкова харесаха квартирата ми? Или може би всичките искат да се запознаят с мен? Ох, изцяло ме объркаха! Да, много голяма група от служителите?
След малко служителите на реда ми предложиха да дойда с тях до полицийското управление. Трудно ми беше да им откажа и аз веднага представих как се движа заедно с четирима полицейски по главната улица на гр. Поморие – "Княз Борис 1". Обаче фантазиите ми отлетяха. Сетих се за билет за Москва. Казах им, че имам полет след два часа. Показах им уж билет. Който се оказа една ненужна хартийка... обърках я с билета. Дълго проговаряха да ме закарат при следователя Алексей Русев, уж за 10-на минутки. Помислих, че тяхните 10-на минутки могат да ми костват с доживотен затвор.
В същият ден отлетях за Москва. Кръвното ми скачаше, имах и растройство. Сутринта линейката ме закара в Боткинската болница, а оттам в инфекциозната клиника. По три системи на ден и различни хапчета ми помогнаха. На 11 юни по моята молба ме пуснаха с диагнозата: „ Гастроентерит предположително на инфекциозна етиология ”. Сопътстваща диагноза: дисцикуляторная енцефалопатия с мнестическими вестибулопатическими проявлениями. ЗЧМТ от 02. 06.2013 г. ИБС: стенокардия - 2ФК. Желудочковая екстрасистология. Артериальная гипертензия 2ст.НК2. И всичко стана ясно – вода от туалетната, побоища от полицейските работници. И всичко това се отразява на здравния статус на такъв.
11 юли, около 13 часа на врата се звъни. Без да се размислям – отворих. На врата – двама полицейски работника. Един от тях – лейтенант. Веднага помислих, че това е Алексей Русев. Другият – е сержант, сигурно да му помага. Русев предлагаше ми да подпиша някакъв документ, на място, в коридора. "А за какво да бързаме?" Казах им, че никакви документи няма да подписвам, извикайте ме в полицейското и, аз ще дойда и тогава ще се оправим.
Полицейските "изтрезняха" и веднага извадили призовката, която веднага подписах. Трябваше да дойда в полицейското на 15 юли 2013 г. в 10 сутринта.
Цял ден ме измъчваше съмнение – защо полицейските в гр. Поморие обикалят по адреси и разносят призовките. А ако някой ще вземи и да подпише документ? Значи решението вече готово? Нищо не се променя в човешките отношения. Хитър и оборотист човек трябва да бъде богат и властен, всичките трябва да се страхуват от него. Някак помислих, че тези хора вече уморени от работа, тежка служба имат.
15 юли 2013 г. 10 часа, РУП гр. Поморие.
Среща с лейтенанта Алексей Русев подтикнала моите мисли и аз се сетих за произведение на Илф и Петров „ Златно теле ”. Двама велики еврейски писатели и не мислили даже за това, че тяхните персонажи от произведението ще живеят в една слънчева страна. Паниковски винаги мечтаел за мазната гъска и е крал при всеки удобен случай. Обаче той не беше късметлия и, винаги той трябваше да връща гъската. И още той обичаше да говори за себе си: „ Паниковски ще продаде всичките вас, ще ве купи и пак ще продаде ”.
Офицер на българското правосъдие се представи за следовател. Саморъчно ми донесе призовката и ме чакаше на прага на полицейското. Такъв сериозен сервиз не ми говореше за нищо хубаво. Поканил ме не в стаята си, а в зала за инструктаж. Той беше напрегнат и ми предлагаше по-бързо да подписвам документа. Той ми предложи да прочета и да подпиша донос от Ахмед Халил Салах, на български. Имах право да чета и да подписвам само в неговото присътствие и ВЕДНАГА! Обаче не съм разбрал и половината от написаното!
Донос, който беше приложен към дебелото досие срещу мен, винаги носеше със себе си. Много често излизаше и се връщаше, подканваше ме да подпиша моето нападение на Ахмед Халил Салах, когато той беше на работа. На този следовател – бързак предложих да му направя ксерокопие от документа. След това ще направя превод и непременно ще напиша обяснението в къщи. Това се оказа голяма полисейска тайна, не може да се изнася от полицейското. В полицията на гр. Поморие работят панически напрегнати хора – " Паниковски ". Всеки от тях се занимава със своята доходна работа и помалко, като пчеличка, от сутрин и до вечера се борят със престъпноста и извличат от тази доходна работа собствена капка нектар. Принудих се със силни преживявания и много грешки да напиша обяснението в неговото присътствие. След това тръгнах, изпратиха ме. В главата ми имаше само една мисъл: „ Какво може да следва? ”
Обаче живота се продължава, и ако има такива доноси, слънцето пак ще свети и морето няма да се изпари. „ Господи, благодаря те за всичко, което ти правиш за мен! Амин! ”
Р.S. Звънец на врата принудих се да изключа, опасявайки се да не влезнат „ братя Паниковски ” без покана.
Вярвам, че няма да чукат на врата, обаче и мисля, че тези хора способни на всичко. Не съм и помислил лошо за работа на полицейските работници от гр. Поморие! Постоянно намирах следи от претърсвания на службите. На 02 юни, когато бях в следствието на гр. Бургас, тези хора без санкции и всякакви разрешения, без моето присътствие направиха служебно претърсване в апартамента ми. 160 лева, украдени от портмонето, моите шеги за тото, сигурно направиха своята работа – претърсиха апартамента. Може би мислеха, че в апартаментата има нещо много ценно. От сейфа иззета лична карта, която беше в задграничен паспорт. А така исчезна и сребърен италиански браслет, който струваше 350 лева. Други ценности в апартамента нямаше. Много често, връщайки се отнякъде, намирах следи от чуждо пребиваване в апартамета ми. Много неща не са били на това място, където съм ги оставял. В това число ровеха и в лаптопа, търсеха нещо и в джобовете на калъфа. На 05 август лаптоп беше „прегледан” и не беше на място.
Полицейските на гр. Поморие оставили ме на време, след посещение на следовател от гр. Бургас и продължителна беседа с протокол в полицейското. Полицейските решиха да изчакат и да ме оставят на време. За хубаво или за лошо?
След проверка на факти за неправомерните действия на полицията, които съм описал в жалбата си, получих много точен отговор на комисар К. Калоянов (Областна Дирекция Министерства на Вътрешните работи гр. Бургас ): "... По резултатите на проверка и събрани факти, комисия не намерила никакви неправомерни действия на служителите на полицията по отношение към Вас, и уверяваме ви, че служителите на МВР - то изпълняват своите задължения в соответствие с професионална етика. Съжелявам за преживяно от вас и за лошото ви здравословно състояние....” Превеждайки всичко на понятен език, може да се каже, че полицията в гр. Поморие много хубава, обаче, по-добре, ако се държите от нея по-далече.
Районна прокуратура на гр. Бургас в лицето на мл. Прокурор Й. Попова също ми даде подробен отговор на жалбата ми, посочвайки показания на продавачката на магазина П. Попова: "... На 02.06.2013 г. около 11 часа сутринта Владимир Захаров влезе в магазина, купи едно шише коняк, излезе. Изпил е и падна на земята. Валеше... След два часа Захаров пак влезна в магазина, купи едно шише коняк. Когато излезна – пак изпи го и падна близо до магазина и повечето не можа да стане.”
"Относно 160 лева, искам да подчертая, че въпреки служебо разследване – парите се изпариха, яко дим... нямаше никой, който ги прибрал или познал! И, като аргумент към горе казаното, смятам, че това е деянието, което можем да констаатирме като кражбата! И то от пенсионер! Независимо от това, че към 02.06.2013 г. за страната това беше почти минималната заплата! Малозначително, обаче защо?"
За здравето ми младши прокурор Й. Попова помислила и ми отговорила, че съм много падал, затова съм посинявал, имам хематоми и лошо състояние на здравето ми!
Моля всичките да ме разберат правилно, засега говоря за един град – Поморие. Аз много обикалях из страната, имах престои в различни места, обаче само полицията на гр. Поморие има таква отношение към мен! Питайте различни полицаи от Поморието и всичките, като един ще ви кажат, че мястото ми в затвора!
Сред жители на града обикалят пикантни слухове за мен, едни говорят, че съм изоставил българската жена с две деца, другите ме питат, кога съм излезнал от затвора, трети ми казват, че отдавна отсътствам, може би беше в затвора?
В средата на август карах си колата Опел на ул. "Солна". Насреща иваше полицейската кола, и когато видяха номера на колата ми, мигновенно, пресичайки забранена линия на пътя, обърнаха колата и започнаха да ме преследват. Вначало помислех, че това не се отнася за мен, обаче освен мен нямаше на пътя никой. Свиреше сирена. Започнаха да ме притискат към ограждението. Сигурно им омръзна да карат след мен или заедно с мен, да свирят, те бързо ме изпревариха и сложиха колата пред моята. Рязко спрях колата. Мислех за това, което им трябваше от мен? Или започнаха по такъв начин да реагират на мойте жалби в Окръжна Прокуратура гр. Бургас. Спирам, излизам. Насреща излиза един от полицаите, другият остава в колата. Искат да им представя документи за колата и шофьорска книжка. Объсних им, че имам само пълномощно за колата, всичките други документи са в къщи. До блока ми 200 м., сега ще ги донеса. Представих му пълнимощното, той го представи на старши по звание. Старши затвори прозореца на колата си и започна да се обажда, сигурно на Шефа си.
Полицейски още много време искаше от мен шофьорската книжка и документи на колата. Интуицията ми подсказваше, че трябва да влача времето. Тогава може би ще асе иазьясни. Вкъщи не ме пускат, стоят много близо до мен и не ми позволяват да направя нито една крчка без контрол. Започнах да се расхождам до колата си и им казах, че не разбирам хубаво български. Помислих, че няма да ме оставят на мира.
Втори все още говореше със Шефа си по телефона. След това отвори прозореца си и ми каза, че ще оформят протокола. Извадих му документите: паспорт на колата, застраховката, технически талон. Той ги прибрал, затворил прозореца и започна да ги изучава и да се обажда на Шефа си. Другият искаше моята книжка. Казах му, че тя вкъщи, ще я донеса. Другият през това време ми объясняваше, че сега ще дойдат колегите, ще донесат тест на алкохол и ще ме тестират. Започнах ме дискусия. Питах ги, защо нямат собствен тест, не се ли вижда, че съм трезвен? Реших, че на всичко е Божа воля и няма смисъл да се препираме. Бях готов! Решиха да оформят протокола за каране без книжката, глобата беше 50 лева. Реших да им покажа международна книжка, защото с полицейските шега не бива да правиш. Старши не очакваше такава страна на разборката, пак звънна на Шефа, направи една консултация и ми върна всичките документи.
След една седмица полицейските на гр. Поморие решиха да заловят много опасен престъпник, ясно че това бях аз! С двама полицейски коли, с сирените, на 6 септември, праздник, те са блокирали движението в града. И, такъв късмет! Хванаха ме! Злостен престъпник, който управляваше колата си преди да му свърши забраната. "Имаше още един месец..." „ Имате глоба от 150 лева. " - каза вече нов Шеф: " В Бългрия всичките равни пред закона! На никой няма да му позволим да го нарушавате!"
Есента при мен на гости дошъл мой съученик и стар приятел Дмитрий Изотов. Дадох му моята кола, за да може да се придвижва на кални бани от един град в другият. Бивш майор на руската полиция веднага забелязал постоянно наблюдение, винаги колата беше под контрол? От страната на работниците на полиция. Защо?
Вече дошло време да се преместя в друг град така и направих. Сега вече два месеца откакто живея в гр. Хисаря, обл. Пловдив. Тихо, спокойно, елитно. Тука живеят много евреи, а също и идват на почивка тука.
Някой сигурно ще помисли: „Защо пиша за всички тези проблеми? Могат да ме изгонят или да ме размажат?” Ще им отговоря така:
Първото – в живота съм войник и, нямам какво да губя. Аз нямам семейство, нямам привързаности. За мен целта на живота – да вървя заедно със съзнание на Духа към Истината. Само на Господа ясно по какъв път ние трябва да вървим, обаче Истината ще се отвори само към тези, които търсят. И вече тука всичките равни и свободни. Смъртта винаги побеждава в „битката” с тялото и се явява за него като чистилище. След като се освободи душата, която не познаваше Духа, връща се в новото тяло. Този процес се нарича Реинкарнация. И така всеки път душа се завръща и се съвершенства, докато не се отвори на Духа и не се познае Истината.
Древните казвали: ”Истина във виното”. Те имаха предвид не Шоте Корса или Шардоне, а вината на човешкото съзнание пред Духа, което създава препятствията на душата на този, който търси. Мъките на човека и тежеста на съзнанието тежи му до тогава, докато той не се обърне към Бог (Баща), Господу (Cин), Свети Дух (оттука идва тройственност на Духа) и не започне търсене на Истината. И чтом започнеш да търсиш, и да се отвориш на Духа, предстои му да мине по тясно мостче към Бога (Истина), благодарение на Син Божи, Господ наш, показвайки път на всичките търсещи пътя! И да става така! Амин!
Второто, аз винаги сещм се за тези, които загинаха във войната, обикновени хора без име и фамилия, които още лежат там, на бойно поле или в братските гробове. Сещам се и за двама мойте дядовци Михаил и Дмитрий, които исчезнаха безследно по време на война. За тях никой не знае, обаче всичките знаят за Йозеф Гъобелс и Херман Геринг, уважемите хора на "Трети Райх". Тези хора строили нова Германия и рзрушаваха други държави. Те обичаха своите семейства и уничтожаваха нации.
Искам да ве подсетя за 10 заповеди на Гъобелс:
1. Отечество ти се казва Германия. Обичай го най-много и повечето показвай това наистина, а не само в приказките.
2. Враговете на Германия – твоите врагове. Ненавиждай ги със цялото си сърце.
3. Всеки съгражданин, и най-беден да е – това е частичка на Германия. Обичай го както себе си!
4. Изисквай за себе си само задължения, тогава Германия ще има справедливост.
5. Трябва да си гордееш с Германия! Да си гордееш за Родина си, за която много хора си се лишили от живота.
6. Този, който ще лиши Германия от честта , ще лиши от нее теб и твои предците. С юмрук трябва да тръгнеш срещу тях!
7. Да биеш негодяи всеки път. Помни, че всеки, който те лишава от твоите права трябва да се уничтожава!
8. Не трябва да си скандалджия антисемит, но трябва да си винги нащрек!
9. Прави това, което е нужното, без да се срамуваш, когаато говори се за новата Германия!
10. Вярвай в бъдъщето! Само тогава ти ще станеш победител!
Историята се повторя там, където за нея забравят. Реинкарнацията от никого не се отменяше.
Част 4. гр. Хисаря - райско кътче на България.
Гр. Хисаря – означава крепост, в превод от арабски. Вече трети ден вали, времето развали се. Обаче настроението прекрасно. В града има много паркове, история, култура и всичко, което не може да се сравнява с побережието. Побережието в сезона – това "циганско посолство". Който беше там – ще ме разбере и ще се сети за всичко, което ставаше там. А някой може би и ще се обиди, сравнението – не винаги благородна работа, и ще има право. Защото казват хора, че за всеки вкус и цвят....
Предлагам на Световното и Европейското Правителства:
Да се обединят България и Израел. Тези държави имат много общи неща: навсякъде живеят хора. Много полезно могат да получат тези държави ако се съединят, ще допълняват едни другите: България има прекрасена природа, мек средиземноморски климат, дружелюбен, обаче много беден народ. Самобитна култура и фолклор. Дисциплина на испълнителните власти, медицина, социално обеспечаване може да бъде взето от евреите.
Нека полицейските работници на България да покажат своята професионална етика служейки в израелската полиция и да покажат там своите качества в борбата с тероризма. Израелските полицейски служители в качество на поощряването и почивки ще идват в България. Бавничко ще патрулират из града и да разнасят призовките.