Я живу у печали в плену.
Дождь тоской мои окна завесил,
Барабанил мотив, что не весел.
Так грустил! А о чём? Не пойму...
Вечер кинул лиловый туман,
Всё вуалью сомненья укутал.
Наши мысли и чувства запутал...
Мир вокруг - лишь мираж и обман.
День прохладен... И нет теплоты.
Сердце бьётся и тихо рыдает.
И лицо мне слеза обжигает.
Я сегодня с печалью на "ты"...
Это стихотворение переведено на болгарский язык поэтессой Юлияной Доневой:
ДНЕС АЗ СЪМ С ТЪГАТА НА ТИ…
Аз живея в плен на тъгата.
Дъжд тъжен стъклата затуля…
Барабани невесел мотив.
Тъй е тъжно! Защо? Не разбирам…
Нощта мята лилава мъгла,
Обвива всички съмнения.
Нашите чувства и мисли обърква…
Светът вред е мираж и измама.
Хладен ден…. Топлина няма.
Сърцето ми тихо ридае.
По лицето ми сълзи се стичат.
Аз днес съм с тъгата на „ти”…
Иллюстрация - Акварель художника Вильяма Хенритса