Притча за премереното добро
Двора на един човек бил целият в треви и бурени. „Вероятно съседът ми е болен и затова го е занемарил. А и навярно не му е удобно да ме помоли. За какво сме съседи и приятели, ако не си помагаме!?“ Станал на следващата сутрин и до вечерта окосил двора. През цялото време стопанина не се показал, но когато работата свършила, той излязъл от къщата.
- Болен ли си съседе – попитал го косача
- Не, не съм. Защо мислиш така?
- Защото двора ти беше целият в треви и бурени, та затова си помислих, че това може да е причината.
- Глупости! Жив и здрав съм си.
- Ами тогава защо не излезе, та да ми помогнеш поне.
- Че някой да те е карал да го косиш!?
- Не съжалявам, че ти окосих градината. Но ти трябва сам да се съжаляваш, че си мързелив и безочлив. Правилно са казали хората:
Прави премерено добро, че виж:
вместо него - изплувала Злината.
Тъй като цветето ще унищожиш
щом поливаш го в горещината