Притча за премереното добро

 
Двора на един човек бил целият в треви и бурени. „Вероятно съседът ми е болен и затова го е занемарил. А и навярно не му е удобно да ме помоли. За какво сме съседи и приятели, ако не си помагаме!?“  Станал на следващата сутрин и до вечерта окосил двора. През цялото време стопанина не се показал, но когато работата свършила, той излязъл от къщата.

- Болен ли си съседе – попитал го косача

- Не, не съм. Защо мислиш така?

- Защото двора ти беше целият в треви и бурени, та затова си помислих, че това може да е причината.

- Глупости! Жив и здрав съм си.

- Ами тогава защо не излезе, та да ми помогнеш поне.

- Че някой да те е карал да го косиш!?

- Не съжалявам, че ти окосих градината. Но ти трябва сам да се съжаляваш, че си мързелив и безочлив. Правилно са казали хората:



Прави премерено добро, че виж:

вместо него - изплувала Злината.

Тъй като цветето ще унищожиш

щом поливаш го в горещината