Темно и как-то сиротливо,
За тучи спряталась луна.
Я наблюдаю из окна:
Вот показалась вновь она...
А ветки бьются так тоскливо
Во тьму оконного стекла.
Фонарь сквозь сумерки горит
И тени нежно посылает...
Как сердце бедное грустит!
Придёшь ли ты? -оно гадает,
Так в ожидании страдает:
То замирает, то дрожит...
Это стихотворение переведено на болгарский язык замечательной поэтессой Юлияной Доневой:
СЪРЦЕТО ТРЪПНЕ
Тъмно е и някак тъжно,
луната – скрита зад мъглата.
Наблюдавам през стъклата:
Ето пак се появява…
А клоните се удрят тъжно
на прозореца в стълата.
Фенер през полумрака свети
И нежна сенчица чертае.
Сърцето как тъгува клето!
Ще дойдеш ли ти? - то гадае,
и в очакването страда
Ту замира, ту пък тръпне..
Иллюстрация - Репродукция картины художника Ричарда Джонсона.