Имал Бащата синове, които изпратил да събират дърва в Голямата Гора, понеже смятал така:
„Те са най- достойните и няма начин да ме изложат!“
Дал им всички правомощия да управляват каруцата заедно с впрегнатите в хомота волове, а също така и да вземат самостоятелни решения, та дори и всякакви инициативи (Стига да могат!).
- Отивайте, момчета, и с Божията помощ хубаво да натоварите каруцата с дърва, че да се греем всички в студени дни! Ще ви дам и една шарена завързана добре торба- в нея е събрана Неволята, която досега търпим... Та, сещайте се да поглеждате в торбата, докато работите там- в Голямата Гора! Може пък, да помогнете съвсем да намалее, а и даже да се стопи и изчезне завинаги...
Натоварили се в каруцата синовете и поели по Далечния Път към Голямата Гора с масималната волска скорост. Още след първия завой, когато родните коларски пътища останали назад- в далечината, най- големият син метнал в крайпътните храсталаци шарената торба, дадена от Бащата, а всички останали го погледнали одобрително. Някои даже въздъхнали с облекчение.
После...
После Вятърът я грабнал- така, както е издута от хорските Неволи, я закачил на Най- Високия Бор в Центъра на Голямата Гора.
Там стои тя- вече години и все повече и повече се издува.
Нали се сещате от какво?!
А Бащата...
Той все се надява поне някой от синовете да стопли сърцето му, а и Душата- също.
С дела.
07.06.2015г.
Пловдив
Странник