-Виждаш ли пеперудата в клоните?
-Да, виждам я.
-Прекрасна е. Крилата й са като пъстроцветна дъга и лека като перце.Защо трябваше да се родим гъсеници, когато можеше да сме такова прекрасно създание като тази пеперуда!?
-Примири се! Никога няма да бъдеш пеперуда, щом съдбата е избрала да си гъсеница!
Тоз, който със Съдбата си се примирява,
спокойно ще приеме утрешният ден.
Тревогата по него, дали си заслужава,
щом да е такъв, не от мен е отреден?
-Да, прав си, но аз вярвам, че може би, ако много желая, в следващият живот ще бъда пеперуда.
-Ти вярваш в прераждането? Това са глупости. Завием ли се в пашкула – край на живота.
-Всеки има право на мнение. Щом смяташ, че като се завиеш в пашкула живота свършва, това си е твое мнение. Не можеш да ме разубедиш да вярвам в безсмъртието на душата.
-И какво ти дава основание да вярваш в задгробен живот!?
-Споменът.
-Споменът!?
-Да, споменът на душата от преди да се родя.
-Наистина ли мислиш така!?
-Да, наистина.
-Ти си луд!
-Не съм. По-скоро ти не мислиш с душата си. Забравил си я. А, тя е там, тъжна, забравена и самотна.
-За каква душа ми говориш!? Няма такова нещо! Всичко е тук! – и скептичната гъсеница се чукна с едно от предните краченца по главата. – Щом си се родил гъсеница – умираш като такава. Не се задълбочавай, щом като не ти е дадено да го разбереш.
Роденият гъсеница да бъде,
такъв ще си остане до смъртта.
От боговете всеки е осъден
цар да е или живеещ в нищета.
-Тогава какъв е смисълът да се родиш и да умреш? Какъв?
-Няма смисъл.
-Нищо не съществува на този свят, без да има смисъл от него!
-Ние. Родили сме се гъсеници, за да бъдем храна на птиците и ако се случи така, че да не бъдем изядени, ще се увием в пашкул и до там. Колкото и да не ти се иска да си признаеш – краят е един.
Изживей живота и не мисли напред.
Щом ти избран си – си е все късмет.
Дали бедняк си или крал могъщ
краят ни ще бъде все един и същ.
-Благодаря, но не съм гладен.
-Той не бил гладен! Коя гъсеница не е гладна!? Все повече и повече ме дразниш със своите прищевки и надути идеи. Интелектуалец!
„Интелектуалеца“, не отвърна на обидите и премълча.
„Колко е кратък живота, за да намерим смисълът от нашето съществуване. Месец и край.“ – помисли си той. Знаеше, че разговорът ще е почти безсмислен, но се надяваше спорът да го отведе по други пътеки, които ще му покажат може би истинският път по-който трябва да изживее живота. Разнопосочните им виждания за него бе причина двете гъсеници да се разделят завинаги. Единият бе на едно листо, другият далеч на съседното.
Кой е прав и кой не, съдете Вий самите, но все пак моя съвет е следният:
Благословен си, щом още мечтите те прегръщат.
Вярвай в своите неземни светове.
Вярвай, че гъсениците в пеперуди се превръщат
и плодовете от ароматни цветове.