Никой не повярва, че циганина Али е починал. Все още беше здрав и силен, за да го настине смъртта. Така и не разбраха причината, но селото си отдъхна, защото с неговият край щяха да свършат и кражбите. Единствено кучето му го жалееше. За него циганската ръка бе най-милата, защото понякога разделяха по братски къшей хляб и нощите не бяха толкова дълги. Дни и нощи виеше жално в празният двор, докато се намери онзи, който да му подхвърли отново къшей хляб, но напоен с отрова.