Наташа

Елена Жукова-Желенина
           Наталье Буторовой


Милая и нежная Наташка,
   С мягким светом доброты в глазах.
Были в жизни взлёты и промашки...
   И грустинка теплится в губах.

Как свою, ты боль других встречала.
   Это,  милая, бесценный дар.
И на зло добром ты отвечала...
   Но по жизни шла, держа удар

Не грусти,  Наташка, всё случится,
   Будут ещё светлые деньки.
Не гляди так грустно и лучисто!
   Счастье постучится...Подожди...



Это стихотворение перевела на болгарский прекрасна поэтесса ЮЛИЯНА ДОНЕВА:



НАТАША
 
Миличка и нежна ти Наташка
   с мека, светла доброта в очите.
В живота излетя, но не сполучи…
   И тъга ти замъждя по устните.
 
Като свойта болка ти си срещала.
   Миличка, това е дар безценен.
На злото със добро си отговаряла…
   Вървиш и ударите овладяваш.
 
Не тъжи Наташа, всичко случва се,
   ще има още светли дни, повярвай,
не гледай толкоз тъжно и лъчисто!
   Ще почука щастието… Почакай…




Фотография Ирины Водопьяновой.