81_1404410457
Един младеж много се лутал по света и не знаел кой път да поеме, така че да се установи и заживее щастливо. В една пещера срещнал един мъдрец. Разказал му неволите и го попитал накъде да продължи, а мъдреца му отговорил със следният стих:
-Очаквай от севера – омраза,
от юга – страсти и проказа,
от запад смърт или поквара,
а изток мъдрост ще докара
-Да, възможно е и да е така, но не разбирам: как стигнахте до този си извод, след като разбрах от хората, че никога не сте напускали тази пещера?
-Щом искаш неведомото да познаеш,
длъжен душата си да не погазваш.
Ако ти цял живот земята си копаеш,
как птиците над теб ще забелязваш?
-Искаш да кажеш, че трябва да отделям внимание на душата си и да не се свързвам прекалено в материалното, защото то може да ме накара да я забравя. Разбирам те. Тогава ще тръгна на изток – към мъдростта.
-Не бързай с решенията си преди да си ги размислил добре:
Недей очаква, че може някой Мъдростта
без мъка и страдание да улови.
Не мислиш ли докато живееш за Смъртта
-изминал е напразно той? Уви!
-Но аз не искам да страдам! – възроптал се младежа. Искам да живея спокоен и щастлив живот.
-Всеки иска това и поради тази причина малцина стигат до мъдростта. Казано е:
Изпълнен ли със страхове
-да станеш мъдър – зарежи!
Планината с остри върхове
не може сняг да задържи.
-Защото само брулените от природните стихии и смирени от гордост планини, останали без остри върхове могат да задържат снега.
-Точно така. Само обрулената някога душа може да говори:
Мъдрец знае защо се е родил и до смъртта
той търси отговорите от предишния живот.
Душата винаги ще е затворена за теб врата,
ако не намериш в този си изгубеният брод.
-Разбирам. Ако открия себе си, ако открия грешките си предишни, ако се развивам и живея днес в съответствие със законите на Природата и доброто, то едва тогава може да стигна до селенията на Мъдростта.
-Ти си в подстъпите на планината, а там горе, на върха е Мъдростта. Знаеш какво търсиш и ще го намериш.
-Разбирам, първо трябва да изживея страданията, да ги преодолея и ако съм успял ще достигна до Мъдростта.
-Точно така.
-Е, мъдрецо, тръгвам си. Изтока ще е последната ми спирка, ако успея да изкача планината.
-Успех, синко.
Не бива за младият човек да се жалее,
щом има разум и душата си познава.
Живота си напразно не ще да пропилее,
а и навярно краят му ще е със слава.