Знаеше, че е злобен и жесток. Но това му даваше сили да живее и надживява враговете си, някои от които бе създал умишлено. Със всякоя тяхна беда или смърт, душата му се изпълваше с удовлетворение и сили, за да продължи живота си. Мразеше се, че бе избрал този начин на живот, но гордостта не му позволяваше да се промени. Не обичаше нито Живота, нито Смъртта. Но въпреки това Смъртта го целуна. Тя не мразеше никой.