Професорът остана изключително изненадан, когато студентът, който помнеше само с двойките и поправителните го прегърна приятелски през рамо.
-Професоре, знам че бях най-лошият студент в целият университет. Знам, че почти не посещавах лекциите Ви и искам да ви се извиня за това. Явно не съм роден за да съм учен човек и затова ще напусна университета и ще започна работа в семейният бизнес. Всъщност, защо ли ви занимавам с проблемите си, когато Вие имат достатъчно. Още веднъж – моля да извините лошият студент.
Професорът дълго стоя безмълвен, изпълнен с противоречиви чувства. Усещайки все още прегръдката, въпреки че студентът отдавна бе изчезнал от погледа му. Съжаляваше, че никога не му писа поне три, за да продължи, за разлика от тези, които продължаваха, но никога и за нищо не му се извиниха.