Художник

Любомир Георгиев
Беше мърляв и нечистоплътен. Косата му бе дълга сплъстена. Висеше на кичури върху слабите му рамене. Вероятно бе немита от може би седмица. Дрехите – изсулени, в тъмни нюанси. Дънките непрани вероятно от месеци. Само шалът, с който се бе загърнал май единствено бе чист. Очите му кръвясали и подпухнали, вероятно от недоспиване. Не бих искал да бъда категоричен, че твърде вероятно алкохолът да бе причина за това. Но най-невероятното във всичко това бе момичето. Съвсем крехко и красиво създание, което се бе сгушило в него, без да чувства ни най-малко срам или неудобство от мърлявият си любим. Прекрасно съчетаните й дрехи бяха в контраст с тези на художника. Вероятно не усещаше тежката миризма на младежът до нея. Вероятно не виждаше немарливостта му. Вероятно бе горда, че е муза на този „велик” художник. Най-вероятно бе влюбена.