Притча за разумният риск

 

Двама съседи пътували за града. Стигнали буйна река.

-Да я прегазим!?

-Не! – Отвърнал другият. – Защо да рискуваме? По добре е да минем по моста.

-Но той е на два часа път. Пазарът ще е към края си, а ние нищо няма да продадем.

-Тръгнахме по изгрев слънце, така че ще стигнем навреме.

-Както искаш. Аз ще прегазя реката, а ти прави каквото си наумил.

-Бих искал да си имам компания по пътя, затова тръгни с мен.

-Не! Ти отивай! Аз ще пресека реката.

Така и направили. Срещнали се на пазара в града. Продали каквото имали и тръгнали обратно към селото. По целият път смелият селянин осмивал страха на съседа си.

 

-Смелият на победите си се любува

 щом от трудности не се страхува.

 Виж, как гладна лисицата остава,

 когато с оградите се съобразява.

 

Премълчал съседа обидата и когато стигнали отново реката не поискал да я преминат, а решил отново да мине по моста.

-Войн от страхливецът не става,

 Тъй както от заекът – пазач.

 Страхливец ли е –не заслужава

 да се споделя неговият плач.

Отново премълчал съседа и тръгнал пъргаво към моста. Когато го стигнал неволно погледнал към водата и съзрял бохчата на смелия си съсед, която бавно водите влачили към морето. Разбрал какво се е случило и промълвил:

-Дори най-смелият да си, то трябва

 премерено съдбата своя да рискуваш.

 Случайността понякога те грабва,

 макар че можел си добре да плуваш.