Черешова градина

Любомир Георгиев
 

Някакъв човек се спрял до крайпътна черешова градина. Дърветата били отрупани с плод. Тъкмо решил да си откъсне от тях изведнъж чул глас иззад дърветата:

-Стой! Ще стрелям! – Показал се пъдарина.

– Хвърли черешите!

-Те са само две! – отвърнал му пътника- Каква полза от това, че ще ги хвърля!? Не е ли по-добре да ги опитам и да благословя стоката ти!?

-Не ми философствай! Хвърли черешите и се махай от тук!

Пътника така и направил.

На следващият ден пъдарина научил, че вече не работи при този стопанин и трябвало да си търси другаде работа. Станало му криво, защото съвестно си изпълнявал задълженията, а благодарност – никаква. Решил все пак да попита господаря си защо постъпва така с него. Когато обаче се срещнали, пъдаря видял същият пътник, когото изгонил предният ден.

-Навярно вие сте новият собственик на градината. Сам видяхте, че изпълнявам работата си съвестно. Дори птиче не може да припари до вашата градина. Защо решихте да ме изгоните?

-Ще ти го кажа в стих:

 

Каква е ползата творците че създават,

когато други не им се радват за това.

Ако цветята, с мед пчелите не даряват

ще се затрият бавно в гъстата трева.