Баща ми и дядо ми често заставаха на нож, когато заговореха за политика. Татко – върл комунист, израснал в бедност и достигнал до майор в авиацията. Благодарен на партията, че са го измъкнали от беднотията, както и другите му трима братя, които бяха на големи постове в Сливен и Варна. Дядо, чиито земи са взети от комунистите ,го превръщат от един много заможен човек в беден текезесар, ненавиждащ режима. Вярваше в Бог, за разлика от баща ми, но по свой собствен и особен начин. Не ходеше на църква и за него по-важно бе да си добър и да вършиш достойни дела, отколкото да лицемерничиш, като ходиш на църква, а си мръсник в душата си. Религията му по-скоро се основаваше на разказани от предците му случки или плод на някакви разговори. Никога не беше чел Библията, за разлика от баба ми Щерени, която бе безкрайно вярваща, чела всички писания за бог и светци и спазваща всички традиции и ритуали спрямо църковните канони Та както споменах, през комунистическите ни години дядо Кочо работеше в ТКЗС-то. Практика беше такава, като се прибира от работа, да донесе къде пъпеш, къде диня – армаган. Един ден си идва и разказва:
– Много стегнаха изнасянето на продукция от полето. Правят шайки, претърсват рейсовете, които ни връщат от работа. Върви на зле. Една диня не можеш да си вземеш.
И докато говори изкарва от торбата една…ама има-няма десетина килограмова.
– Ами тази? – скочихме в един тон.
– Може би ще е последната.
– Аха, разрешиха ви за последен път да си вземете.
– Глупости! Чак пък такава човещина!
– Тогава как я взе!?
– Ами взех я, както и другите си взеха на тръгване. Може ли по цял ден да стоиш прегърбен, да се грижиш за тях и накрая да не си видиш ползата от труда? Взехме, ама някъде насред пътя ни спира джипа с председателя и още двама от счетоводителите. „Проверка – казват – Моля, всички, които са взели дини да ги свалят от автобуса! Всички, защото след това ще го претърсим и който не си е свалил динята ще бъде наказан най-сурово!” И всички един по един си свалят дините на купчина пред машината и застанахме чинно, за да се извърши проверката.
– А ти?
– Аз не я свалих. Дори я оставих на седалката. Качва се един от счетоводителите, а аз през цялото време се моля: „Когато Исус се е раждал, кучетата били слепи!”, „Когато Исус се е раждал, кучетата били слепи!” След малко оня слиза от автобуса и казва, че няма нищо взетото от полето в автобуса и можем да продължим. Та така.
– Това пък от къде го измисли за Исус!? Може ли всички кучета да бъдат слепи!?– обади се баща ми.
– Измислил съм го! – Погледна го дядо възмутен. – То ако не е истина, защо ония не видя толкова голяма диня, а!?