- Ако наистина спрем още някъде... Да знаеш, че никога няма да успеем навреме да стигнем до Бургас, а камо ли и до Созопол!
Чичо Иван плесна с длан по волана, сякаш искаше да подкани старичкия бус да побърза...
Но, на машината и‘ бе все едно. Само заръмжа леко, a после отново се върна към редовното си бучене и едва чуващо се притракване от време- на време. Нищо повече...
„Все към Слънцето вървим...“ - Промъкна се един четен някога и някъде стих в съзнанието на Ася.
- На Изток... Все към Слънцето!
Каза гласно и погледна чичо Иван.
- Пък... Когато стигнем, нали?
- Така, така...Ама не е точно така! Имаме си все- пак и работа да вършим... Дано успееш да стигнеш за началото, а не на завършека на този твой конкурс! Хубаво би било и аз да видя как рисуват децата, ама не знам... Не съм сигурен дали ще успея да разтоваря стоката навреме. Пък ...И поръчки имам да вземам за обратния курс... Работата си е доста!
Вдигна ръка чичо Иван, сякаш да покаже колко голям куп дейности трябва да извърши преди да тръгне обратно за Пловдив.
- Той, конкурсът, си е за децата, чичо Иване! Работите са готови още от преди. Обявява се темата… И започват! Аз само им помагам да изберат какво точно ще представляват самите рисунки. Тази година рисуваха „Душевно огледало“. Интересно е!!!
Ася погледна към чичо Иван и видя (Всъщност, както и‘ очакваше !), онова почесване по врата, което показва опит за осмисляне на казаното...
След минутно мълчание:
- Чакай малко... Колко годишни са тия дечица? Искаш да кажеш, че те разбират вече какво е Душа-та човешка?! Кой ги мисли тия конкурси бе, джанъм?! Ха! Едно дете... Ти направо ме шашна сега!!!
Мен... Мен да ме накарат - доста ще се изпотя, докато премисля какво и що... А, и „огледало“- на всичкото отгоре! Хай, да му се не види!
Посегна към пакета цигари на таблото над волана, но не го взе. Сякаш мисълта за децата- художници го спря...
- Ти ме извини, Ася! Такъв съм си аз... И вече много ми се дощя да видя какво са нарисували децата! Да знаеш!
Ася посегна и сложи ръка на рамото му. Усмихна се:
- Аз пък, ще ти помогна да разтоварим и натоварим каквото трябва, чичо Иване! Товарим и...
Решително погледна напред, което просто нямаше как да не предизвика смях у спътника и‘:
- И разтоварваме! Първом - това! Наука е хамалогията... Ха...Ха!
Предното стъкло на бус-а, осветено от ранното Слънце, срещна бликналия отново двугласен смях и го изпрати по струите, оставени от машината по изминатите километри на пътя.
Следва продължение.
22.09.2014г.
Пловдив
Странник.
Художник: Б.Калинов "Към морето"- комп.графика