Через неделю будет Пасха,
Ждёт и надеется душа.
Ну, а сегодня Воскресенье,
Чей символ верба...Не спеша
В раздумьях, в грусти, но со светом
В глазах и сердце в храм войдём.
Помолимся, поставим свечи,
С собою вербу в храм возьмём.
Простые веточки, смешные,
Похожи очень на зайчат.
Для нас они надежды символ.
Так много сердцу говорят.
Мы ветки окропим водою -
Святой...Домой их отнесём.
После заутрени с душою
Поставим вербу у икон.
И вмиг светлее станет в доме
От этих веточек простых.
И мы с надеждой и с любовью
Сумеем всё перенести.
Ведь впереди еще Страстная -
Неделя полная скорбЕй.
И каждый миг отмечен будет
Страданьем, болью грустных дней.
Но верба нам даёт надежду.
Мы верим, знаем будет свет!
Для нас с тобой в подлунном мире
Прекрасней веток вербы нет!
Это стихотворение переведено на болгарский язык замечательной поэтессой Юлией Доневой:
ВЪРБОВА НЕДЕЛЯ
След седмица ще бъде Пасха,
надява се душата, чака.
А ето, днес е Възкресение,
върбата символ е. С вълнение,
в размисли и светлина
в сърцето, в храма ний ще влезем,
ще палним свещи, ще се молим,
върба от храма ще си вземем.
Клонките са прости, смешни
и на зайчета приличат.
Те са символ на надежда
и говорят на сърцето.
С водица свята ще ги ръснем,
в къщи ще ги отнесем,
а след заран от душа,
пред икона ще ги сложим.
В миг ще заблести домът ни
от тез, макар и прости клонки
и с надежда и любов,
през всичко ние ще преминем.
Нали все още тази страстна
седмица е пълна с мъки
и всеки миг е отбелязано
страданието в този ден.
Върбата дава ни надежда.
Светлина ще бъде, знаем!
За нас със теб, на този свят,
клонки по прекрасни, няма!
Иллюстрация - художник Михаил Калинин.