ИЗПОВЕД (Христина Радомирова)
Душата ми е слънчева вселена,
когато ме погалваш с поглед мил,
защото под обвивката ми тленна
ти истинската мене си открил.
И въпреки това, че съм различна,
и в хорските представи е табу,
не се виня за туй, че те обичам –
пред твоя праг аз тихо се събух...
И само там навеки ще остана
с една любов в сърцето да мълчи.
Загадъчно като съдбовна тайна
покрай живота ми присъстваш ти.
ПРИЗНАНИЕ (перевод П.Голубкова)
Моя душа светлее всей Вселенной,
Когда я вижу взгляд, что сердцу мил,
Что под моею оболочкой тленной
Легко меня, реального, открыл.
И, несмотря на то, что ты другая,
И что табу разгадывать тебя,
Я за любовь себя не упрекаю -
Я у порога затаюсь, любя...
И там пребудет вечно, постоянно
Моя любовь, безмолвнее мечты.
Таинственна, как роковая тайна,
Присутствуешь во мне незримо ты.